English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Кредитните кооперации шанс за социално банкиране Ще се създава фонд за рефинансиране на малките финансови институции Автор: Екип на Марица Да се създаде фонд за рефинасиране на международните кооперативни банки, решиха участниците на провелата се вчера в Пловдив Международна кръгла маса на тема “ Развитие на кооперативното движение в България”. Това би довело до законодателни инициативи за хармонизиране на нашето и европейското законодателства по кооперативна линия. Само така би се стигнало до по-етично и по-социално банкиране в България, което би осмислило съществуването на кредитните кооперации. Това заяви д-р ик. Петър Нейчев – председател на УС на “Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и бизнес мрежи” (БАККОБ) – Развитие. В европейския банков сектор тиктака часовниковият механизъм на бомба, съществуването на която европейските политици с всевъзможни средства се опитват да прогонят от своето съзнание, заяви д-р ик. Нейчев. Той уточни, че в Еврозоната има около 6400 банки, чиито активи са около два пъти и половина по-големи от брутния вътрешен продукт на страните-членки. Само на балансите на т.н. “лоши банки” (банки-болници) се намират т. нар. токсични неликвидни ценни книжа за около 1 трилион евро (1000 млрд.). В балансите на банките са също така “скрити” 760 млрд. едри лоши кредити. Само в Германия, считана за страната в Европа с най-солиден банков сектор обемът на неликвидните активи и лошите кредити е около 600 млрд. евро. Лошите кредити в испанските банки са за повече от 200 млрд., на италианските повече от 130 млрд. Г-н Нейчев отбеляза, че според едно съвсем ново проучване на Royal Bank of Scotland обемът на проблематичните активи в балансите на европейските банки надхвърля 3,2 трилиона евро (3200 млрд.). Само за 2012 г. рисковете в европейската банкова система са нараснали с 375 млрд. евро. Той попита риторично: За какъв край на финансовата криза може да става дума, когато Еврозоната е изложена на такъв риск? Може ли някакъв стабилизационен механизъм да предотврати избухването на бомбата? Той е убеден, че посткомунистическа Европа не може да акумулира капитал и е на инвестиционни патерици и даде пример, че в Райфайзенбанк, създадена по кооперативните принципи, в последствие, модифицирана като акционерна, се наблюдава нееднозначно развитие по време на кризата. При излизане от кооперативните принципи на развитие създадените “коопбанки” – Райфейзенбанк и Фолксбанк попадат в същата кризисна ситуация като акционерните банки. Това трябва да се има предвид и при развитието на кооперациите от БАККОБ, които се развиват като акционерни фирми, заяви Петър Нейчев. Той посочи, че в резултат на обезценяване на националните валути от западните банки в Централна и Източна Европа, се стигна не само до необслужване на голяма част от кредитите, което се отразява драматично върху балансите на банките, но превърна милиони кредитополучатели – частни лица и фирми в длъжници и по този начин ги отстрани от икономическия живот, което в крайна сметка в резултат на намаленото потребление и липса на инвестиции спъва икономическия растеж. В България продажбата на банковите активи се осъществи паралелно с недопускането на възможността за възраждане на системата за кооперативен кредит, което още повече ограничи възможностите на финансиране на икономиката. Оцеляване у нас При липсата на законодателство в България (1989-2013г.) членовете на БАККОБ търсят варианти за кредитната дейност, като акционерни дружества, които да се регистрират в кредитния регистър на БНБ. Така се продължи дейността на кредитните кооперации – възможни само като взаимоспомагателни каси по действащото законодателство. Този генезис позволи на кооперациите и кооперативните съюзи да работят като бизнес мрежи, заедно с новосъздадените акционерни дружества. Основно предимство на тези кооперативни бизнес мрежи в България, е че кредитират местния бизнес и местни проекти при контролиран и надзираван риск.
Сходни публикации
