English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
1. Историческо развитие на Кооперациите / Кооперативните сдружения Как да започнем това изложение? Тук не се разглеждат подробно предшествениците на кооперативното движение „от времето на индустриализацията”1, тъй като тяхната връзка с модерното кооперативно движение е прекалено малка и в Средна Европа не съществува нито кооперативна приемственост, нито пък има наличие на останки от историческото кооперативно движение в началото на 19-ти век2, поради което пък съвременното кооперативно движение беше принудено да започне своето развитие квази от нулата. В научнатата литература съществува консенсус за това, че модерното кооперативно дело води своето начало от първата половина на 19-ти век3. То се появява в резултат на индустриалната революция през 19-ти век и се състои от демократични сдружения, в които са се обединявали отделни лица, с цел да подобрят своето положение чрез съвместна икономическа дейност при взаимна подкрепа, но при запазването на своята самостоятелност. Като духовни течения, които са създали и обогатявали идеята за кооперирането, следва да бъдат обозначени преди всичко хуманизмът с неговата възпитателна същност, социалистическата и социал-реформаторската идейна ценностна система, либералните течения, както и християнските и социално-етичните убеждения. Като особено значим може да се разглежда и фактът, че кооперативната идея, която всъщност следва да се разбира и като отговор на индивидуализма, освободен от оковите на икономическия либерализъм, и която в най-голяма степен отхвърля социалистическите и комунистическите стремления в смисъл на колективизъм, стремейки се към среден път между тези две екстремни позиции, се надява най-точно да достигне до същността на човека. Развитието на Кооперациите / Кооперативните сдружения през 19-ти век е дълга и сложна история, за която в специализираната литература съществува голям обем от научни трудове. Тук трябва да бъде подчертан един особено важен аспект: дори Кооперациите / Кооперативните сдружения да са солидарни организации, и тяхното възникване нерядко да се е свързвало с „антикапиталистическа” реторика – било то във връзка с политическата левица (както при учредяването на потребителски и трудово-производителни Кооперации), било то от традиционалистична гледна точка, какъвто е случаят с много Земеделски кооперации. Тези последните най-често са подкрепяни от църквата или от консервативни сили, които се страхуват от разцеплението на обществото и понякога даже оцветяват своята „антикапиталистическа” реторика с известен антисемитизъм. Въпреки това Кооперациите/Кооперативните сдружения са типичен продукт на една епоха, в която нарастващата мобилност и доброволното договорно сдружаване дават широк път на традиционните обществени образци, в които хората се раждат и задълго остават в тях. Трябва също така да сме наясно, че всички успешни Кооперативни сдружения е трябвало да бъдат в състояние успешно да участват като играчи поне средносрочно (след една фаза на кумулация) в икономическата пазарна икономика, при това в съответствие с новите либерализирани правила. Това означава, че независимо от идеологическата си ориентация тези организации трябва в краткосрочен или средносрочен план да бъдат поне толкова ефективни, колкото и техните конкуренти. Към пионерите на Кооперациите/Кооперативните сдружения, при които често собствените им житейски отношения и жизнен опит са предизвикали решението за служба за благото на идеята за кооперирането, се числят както идеалистично настроени филантропи, така и политически, респ. идеологически изявени личности . Имало е също така и чисти прагматици, които гледат на Кооперациите/Кооперативните сдружения като на ефективно средство за преодоляване на кризисни ситуации. Тук обаче не трябва да се задълбочаваме повече върху тези пионери на кооперативното движение, тъй като техните идеи и намерения понякога само отчасти и далеч невинаги са намирали трайно приложение в кооперативното движение и занимаването с тях ще помогне само условно в търсенето на отговор на днешните въпроси, които се поставят относно Кооперациите/Кооперативните сдружения. Кредитните Кооперации/Кооперативни сдружения са били учредявани, за да бъде преодоляно кризисното положение на силно засегнатите от структурните превратности в средата на 19-ти век средни и малки предприятия. Модерната система на финансово-икономическите институции, която тогава бързо се развива, първоначално има големи пропуски. Не би било печелившо, и вероятно също така би било прекалено трудно, да бъдат обезпечени незабавно с модерни кредитни институции големи области от селското и градското дребно-занаятчийско население. Банките първоначално са били учреждения, обслужващи изключително висшите слоеве от населението. Още тогава чрез разкоша – първоначалния вариант на прочутото „Обезпечително цедиране на сгради” майстори занаятчии, дребни селяни и дребни занаятчии са нямали достъп до банките. Като последица от това големи кръгове на обществото са били подведени с методи на спестяване и кредитиране, които са били архаични, опасни и/или експлоататорски: натрупване на сметки и лихварство. Едва две вълни от учредявания на кредитни кооперации допринасят за това, градските занаячии без реално имущество и масата от дребни селяни да бъдат класифицирани в един модерен финансово-икономически сектор. От 1860 година насам, със значително международно разпространение се разшири вълната на Кооперативните банки на германските Кооперативни сдружения Шулце-Делич и малко по-късно излязоха на дневен ред селскостопанските кредитни сдружения от типа Райффайзен Raiffeisen. Шулце и Райффайзен бяха конкуренти в областта на своята кооперативно-учредителска функция и процесът на модернизация и в двата случая се нуждаеше от относително дълъг период от време. Много често малките Кредитни кооперации / Кооперативни сдружения на занаятчиите се превръщат в нормални банки със съответните банкови офиси и т. н. едва в периода между войните на 20-ти век. В основата на селските кредитни Кооперации/Кооперативни сдружения от тип Райффайзен в средата на 20-ти век понякога е аматьорски малката структура на „Неделните каси”. (През първите години след учредяването им касите на Райффайзен са функицонирали като така наречените „Неделни каси” – отваряли са само в неделя след Светата литургия до обяд), и „банковите сделки” са ставали в помещения под наем. В резултат на това са се получили много премествания на местоположението. Към 1920 година касите стават член на Тиролското кооперативно сдружение – УИКИПЕДИЯ – б.пр.) В двата случая тези Кредитни кооперации/Кооперативни сдружения обаче могат да бъдат дългосрочно разглеждани като важни носители на пазарен манталитет и модернизация, даже още през 19-ти век. Тези Кредитни кооперации/Кооперативни сдружения предлагат предимно алтернативи за частни парични заеми, но допринасят и за постепенното намаляване на лихвените проценти, които ощетените групи на индустриалната революция трябвало да изплащат, както и за доближаването им до конкурентно-икономическите стандарти. Едновременно с това обаче те служат и като инструмент за създаване на дисциплина в посока развитието на една високо отговорна финансова етика. Фактът, че кредитите и спестяванията биват свързани в един относително тесен „затворен кръговрат”, в който хората се познават (преди всичко в областта на селското стопанство с неговите малки единици), води до недопускане на високорискови играчи и проекти, което означава да се фаворизират „сериозни хора”, тоест лица, които по-добре си правят сметките. Този процес се наблюдава и днес. „Следователно първоначалният модел Райффайзен/Raiffeisen или „Шулце-Делич/Schulze-Delitzsch“, във видоизменен вид, все още успешно се прилага там, където става дума за това, индивидуални лица (почти) без владение, да бъдат направени кредитоспособни. Кредитните Кооперации/Кооперативни сдружения се считат както винаги за важен инструмент на социалната модернизация. 2. Развитие на Кооперациите / Кооперативните сдружения в Западна Европа Един анонс: разнородното развитие на Кооперациите / Кооперативните сдружения в Западна Европа постоянно надхвърляше потенциалните тенденции на унификация. Въпреки това могат да се направят няколко обобщения за Кооперациите /Кооперативните сдружения: – Във всички западноевропейски страни има специални основания за възникването на кооперативни обединения. Във всеки случай фундаменталните причини (индустриализация, интернационализация на конкуренцията, подобрена транспортна дейност, техническа революция и т. н.) са еднакви за всички страни. На Кооперациите /Кооперативните сдружения се е гледало като на средство за преодоляване на икономическата криза. Значими обществено-политически цели, които трябвало да се наложат с тяхна помощ, отначало били от второстепенно значение и също не са постигнати. – От средата на 19-ти век кооперативното движение започва да се разпространява в цяла Европа. Това има връзка както със ставащите по това време политически преобразувания, които все повече внасят в мисленето на хората идеи за либерализъм и свобода, при което идеите за самопомощ, лична отговорност и самоопределение попадат на достатъчно плодородна почва. От друга страна обаче, точно индустриалната революция, която, макар и забавена от кризите и войните, се разпространява из целия континент, създава проблеми, които на определени места са резултат от неудържимото налагане на капиталистическата икономическа система и нейния индивидуалистичен и либерален ред. Обусловеното от изострената конкуренция на всички пазари обедняване на работническите маси, западането на занаятите и тежкото положение на дребните земеделци създадоха огромна благоприятна среда за модерното кооперативно движение. – За почти всички страни може да бъде обобщено, че началната идея за учредяването на Кооперациите / Кооперативните сдружения по правило не идва директно от занаятчиите или работниците. По-скоро това в повечето случаи е резултат от работата на национални пионери в кооперативното дело или се инициира от други организации (партии, синдикати, църквата). – Тъй като пионерите на кооперативното дело и неговите теоретици в трите страни на учредяване на Кооперации / Кооперативни сдружения (Англия, Франция, Германия) притежават силно развито съзнание за просветителска мисия, те разпространяват своето послание за благословението на кооперативното дело из целия свят с помощта и на развиващите се технологии (железница, телеграф, вестници). – По принцип занаятчийските Кооперации / Кооперативни сдружения в средата на 19-ти век, когато възникват първите от тях, все още играят една незначителна роля. Единствено в Германия те са представени своевременно в една широка палета, тъй като тук има наличие на достатъчно голяма и самостоятелна занаятчийска прослойка. – Учредените от Херман Шулце-Делич / Hermann Schulze-Delitzsch Кооперативни банки в сравнение с проектираните Народни банки също са играли в цяла Европа само една второстепенна роля спрямо Кооперативни сдружения по системата Райффайзен/Raiffeisen. Касите Райффайзен са започнали да печелят от аграрната конюнктура на националните народни стопанства и от тяхната обществена структура, след като са се присъединили към концепцията Шулце-Делич / Schulze-Delitzsch-Konzept, приемайки техните условия на отговорност. – На страната на управляващите слоеве революцията от 1814 година формира съзнанието за това, че икономическата нищета и политическото безправие на работниците и дребните земеделци са огромни и съществува неотложна потребност от промяна. Поради това се налага подпомагането на Кооперациите от страна на държавата в областта на правото (Закони за Кооперациите), но и в материален аспект. – чрез осигуряването на кредити с преференциални лихви и участия в централни кооперативни каси. Това държавно стимулиране бива поощрено до такава степен, че в съответното национално кооперативно движение се наага едно умерено и прагматично поведение спрямо съществуващото икономическо и обществено положение и се избягват екстремни, социалистически тенденции. Така нито властимащите кръгове, нито църквата се страхуват от контакти с Кооперациите, което е видно и от многобройните почетни действащи чиновници и духовни лица в Кооперативни сдружения на Райффайзен. – Националните кооперативни системи могат да са съпоставими и по това, доколко тази нова предприемаческа форма е призната от съответната държава или дори е подпомагана от нея. Това до голяма степен зависи от обстоятелството, доколко националните Кооперации / Кооперативни сдружения се представят, респ. се считат от държавата за стабилизиращ, или напротив, дестабилизиращ политически, обществен и икономически фактор. Днес Кредитните кооперации / Кооперативни сдружения в Западна Европа представляват една много диференцирана и хетерогенна картина. При това спектърът се разпростира от самостоятелни и независими основни каси до филиали на предприятия с централно управление. Докато в някои страни Кредитните кооперации / Кооперативни сдружения междувременно вече имат зад себе си дългогодишна традиция, която междувременно, макар и с различна тежест, вече твърдо е укрепила позициите им в икономиката и обществото, то в други страни те са все още относително в началото на своето развитие. И обратно, в много малко страни кооперативната фаза на някои от тези институции вече е приключила, и те са трансформирани в капиталови дружества. Освен това различните национални концепции за кредитните кооперации отново и отново подсказват общия произход в света на кооперативната идея и преди всичко тези на Фридрих Вилхелм Райффайзен и Херманн-Шулце-Делич, чрез което следователно най-малкото от гледна точка на произхода следва да бъдат направени ясни интернационални паралели, които са претърпели промени както в течение на времето, така и преди всичко поради въздействието от страна на държавата. 3. Каталози на принципите като образци на предприятия – последователите се нуждаят от идеали Именно в днешната изключително конкурентно ориентирана ситуация, в която се намират предприятията, е нужна стратегия, насочена към една от най-важните съставни части на всеки мениджмънт. За средносрочната и дългосрочна линия на развитие на едно предприятие все повече се прибягва до едно предприятие образец, което представлява писмена декларация на определена организация за нейното реално съществуване и нейните основни принципи. Тя формулира една целева компетентност. От една страна, насочен навътре, образецът трябва да дава ориентация и с това да въздейства ръководно и мотивиращо на организацията като цяло и върху отделните членове на общността. В посока навън (обществеността, клиентите) трябва да са ясни целите на една организация. При Кооперациите/Кооперативните сдружения кооперативните принципи формират ядрото на кооперативното самоопределение. Те са факторите за успех в миналото, били са усъвършенствани и могат отново да поемат тази функция и в бъдеще – както и функцията за гарантиране на способността за оцеляване на Кооперативното сдружение като такова в дългосрочен план. Кооперативните принципи на германската специализирана литература се базират предимно на двамата пионери на кооперативното дело Херман Шулце-Делич и Фридрих-Вилхелм Райффайзен, защото с това те успяват да дадат оценка на социално-педагогическата и организационно-икономическата информационна потребност на тяхната дадена целева група в съответствие с духа на времето и съобразно потребностите. Райффайзен първоначално учредява благотворителни съюзи, за които е необходимо участието на заможни граждани от съответната област, които да поръчителстват с влоговете си и с цялото си имущество за задълженията на съюза – по този начин те правят възможни неговата дейност, включително и раздаването на кредити с умерена лихва. Тази предшестваща кооперативните сдружения концепция на спомоществователните съюзи на благотворителна основа Райффайзен развива и усъвършенства до модерните Кооперативни сдружения, като заменя принципа на благотворителността до голяма степен чрез „Принципа на безусловната самопомощ”, така че заможните меценати да могат постепенно да се оттеглят. Развиващите се кредитни каси се ограничават с осигуряването на кредити на финансово слаби лица от селските общности (църковни енории). Кредитополучателите, при които първоначално става дума единствено за дребни земеделци, трябва да станат членове на Кооперацията, респ. на Кооперативното сдружение. Оттук възниква тяхното самоуправление чрез техните членове. Тези съюзи на кредитни каси първоначално се учредяват без капиталови дялове, базирайки се на самопомощ чрез поръчителство и солидарна отговорност. Лихвата съставлява пет процента и една евентуална печалба се отчислява в един доброволен фонд за благотворителни цели. Независимо че във все по-разпространяващите се съюзи на кредитните каси с времето икономическите принципи придобиват все по-голямо значение, в тях все пак и в бъдеще традиционно ще остане вкоренена идеята за християнската любов към ближния. Своя израз тя намира преди всичко в солидарното поръчителство на всички членове на сдружението („Един за всички – всички за един”), което повишава кредитното доверие на членовете му. „Вероятно без Кооперациите / Кооперативните сдружения на Райффайзен развитието на селското и занаятчийското съсловие в трудната фаза на прехода на икономиката към края на 19-ти век би протекло по съвсем друг начин. Отмирането на селяните и занаятчиите би било още по-драматично, с предполагаемо още по-утежняващи последици за обществото и с това и за държавата“. Райффайзен публикува своя Каталог на принципите за първи път през 1873 година. Той съдържа следните точки: 1. Намерение за морално и материално стимулиране на членовете; 2. Неограничена солидарна отговорност на членовете; 3. Ограничаване броя на членовете до един по възможност малък обединителен окръг, примерно една община; 4. Да се допуска само един капиталов дял на член на Кооперацията / Кооперативното сдружение (доколкото се изисква изобщо) и евентуално изплащане на дивиденти максимум в размера на лихвата по кредита; 5. Почетно управление на доброволни начала (без заплащане) с изключение на отчетника; 6. Вместо разпределение на печалбата формиране на неделим резервен фонд. Шулце-Делич Schulze-Delitzsch противопоставя една либерална алтернатива на идейните течения на своето време, т.е. на принципа на социалистическата организация, на принципа на държавното снабдяване и този на спомоществуванието посредством благотворителността: Кооперациите / Кооперативните сдружения. Той вижда в един доминиран от либералните идеи индустриален прогрес напредък на културата, за който трябва да бъде съхранен и стимулиран, и счита за възможно създаването на една обща хармония в икономическия живот чрез участието на икономически субекти в достиженията на техническия прогрес. Чрез осъзнаването на едно развиващо се надмощие на капитала той търси възможността за оползотворяване на икономическия либерализъм, а също така и за работническата прослойка като цяло. При това той вижда известните му от неговия собствен възглед ценности на занаятчийството като типични за социоикономическата ситуация на членовете на цялата работническа класа, преди всичко при обезпечаването с кредити. Събуждането на полярността на самоутвърждаването на индивида и на исканията на съвкупността спрямо него Шулце-Делич открива в прозрението, че между самопомощта и готовността за коопериране съществува тясна взаимовръзка. Решаването на взаимното „обезпечаване” се състои в това, че членовете гарантират с цялото си частно имущество за раздаваните в тесен кръг заеми. Участието на членовете в пазарно-икономическата система се гарантира чрез интеграцията на такива организации за самопомощ. При своя Каталог на принципите Шулце-Делич, който по същото време работи над проекта на изключително детайлно формулирания пруски Закон за кооперативното дело, се ограничава до акцентирането на три основни понятия: самопомощ, (като противоположност на чужда помощ, като частно-благотворителната подкрепа или подкрепа от държавата), самоуправление (създаване на собствени органи на управление и надзор от членовете на сдружението) и самоотговорност (частно-правна гаранция от членската група спрямо трети лица. Той ги допълва с принципите на равноправието в кооперативната група, на солидарната гаранция в групата и сбвързаното с това отклоняване на всякаква подкрепа и помощ от страна на държавата. Впоследствие трябва да се направи опит да бъдат по-подробно изследвани актуалните тенденции – както положителни, така и отрицателни примери – в областта на сферата на кредитните кооперации на база на това кооперативно самоопределение. 4. Нови тенденции в сферата на Кредитните кооперации и близки до тях Кооперативни сдружения 4.1. Grameen – Банка на бедните в света – модел на помощта за самопомощ През 1976 година Мухаммад Юнус стартира своя проект „Grameen-Bank“ в едно малко селце в Бангладеш. Днес той се счита за откривателя на актуалната система на раздаване на микрокредити без гаранция на бедните. Условие за получаването му е кредитополучателят да управлява предприятие. Визията на Юнус гласи: не хората са некредитонеспособни, а банките са човеконеспособни. Той счита за правилно да практикува точно противоположното на това, което вършат конвенционалните банкови институции, при които отпускането на най-малките кредити се сблъсква със значими организационни, финансови и лични трудности. Насочените към преодоляването на тези проблеми ангажименти за даване на кредити доведоха до това, че замислената само като експериментален проект Grameen Програма постепенно се усъвършенства и развива до една самостоятелна банка, благодарение на един приет през 1983 година тъкмо за тази цел Закон за учредяването. Днес тя е собственост на бедни жени и работи изключително за. Кредитополучателите на Grameen-Bank понастоящем притежават кръгло 93 процента от дяловете на банката. Останалите седем процента са притежание на правителството на Бангладеш. Обстоятелството, че 97 процента от клиентите са жени, се дължи на значително по-високата квота на погасяване на кредитите (от около 98 процента) при Grameen в сравнение с конвенционалните банки и с даването на кредити на мъже. Казано е: ,,По отношение на паричните въпроси жените явно разполагат с особени умения и притежават също така специално чувство на чест при сделките“ . Освен това жените притежават един особен организационен талант да извличат оптимума от малкото налични ресурси. От своите сътрудници Юнус очаква те да се задържат възможно най-кратко време на работното си място в банката. Те трябва преди всичко да обикалят и търсят в селата подходящи кредитополучателки и заслужаващи стимулиране проекти. Следователно служителите на Grameen-Bank идват по друг начин при клиентите си, отколкото е обичайният в този бранш – пеша, с велосипед или с автобуса, за да се запознаят с тях в тяхната собствена среда. Тъй като целевата група на Grameen не може да предложи никакви други обичайни кредитни обезпечения, Юнус разработи концепция за система на „социалните обезпечения“: кредитите наистина се раздават на отделни лица, обаче кредитополучателят трябва да бъде член на кредитен екип от минимум петима потенциални кредитополучатели, които сами се откриват, и които обаче не трябва да реализират съвместен. Първоначално само двама от членовете на една група получават заем. „В случай, че в продължение на шест последователни седмици те успеят да изпълнят своите задължения по погасяването на кредита, следващите двама члена могат да подадат молба за кредит. Отговорникът на групата получава кредит последен.“ Съставът на групата трябва има грижата възможно най-рано да бъдат резпознати евентуални проблеми при погасяването на кредита и погасителните вноски да бъдат по-добре обезпечени. Необходимото застъпничество от страна на групата за всяка една молба за кредит и резултиращата от това морална солидарна отговорност за другите членове на екипа, регулярните събрания в „Центровете”, вътрешноекипният контрол и взаимната подкрепа внушават чувсвото на сигурност и служат като заместител на вещните гаранции. Именно в това се крие до голяма степен тайната на успеха. Зад тази тайна стои каталог от 16 правила. Те трябва да осмислят живота на членовете и да превърнат Grameen в здрава съставна част от техния живот. С тези доброволни самозадължения членовете декларират своята воля, междувпрочем : – да поддържат със спечелените пари своите къщи и колкото е възможно най-скоро да построят нови, – през цялата година да отглеждат зеленчуци, да консумират много от тях и да продават оставащите им излишни количества, – да ограничат броя на децата и да се грижат за здравето си, – да се грижат децата им да получат образование в училище, – да построят тоалетни със септична яма и да ги ползват, както и – да пият вода от чисти кладенци или само преварена вода. Чрез спазването на тези принципи Юнус иска да ги приучи към на самоинициативност, готовност за поемане на отговорност и готовност за действие. Хората трябва все повече да могат да вземат съдбата си в свои ръце и да придобиват вяра в собствените си възможности. Няколко данни за Банка Grameen-Bank: през 2010 година банката поддържа 2.565 филиала в Бангладеш и работи в 81.376 села, което е общо 99% от всички села в Бангладеш и има 8,34 милиона членове. От датата на създаването й до 2010 година е постигнат кредитен обем от 10,12 милиарда щатски долара. Тук ние имаме работа с един особено успешен пример на концепция за микрокредитиране: чрез микрокредити се повишава икономическата дейност на по-бедните слоеве от населението, с това нараства жизненият стандарт, което е видно от достъпа до пазара, от организираната работа и. За тази си дейност Юнус и неговата Банка Grameen-Bank са удостоени през 2006 година с Нобелова награда за. Юнус можа да докаже, че кредитите предлагат една възможност за освобождаване на хората от собствената им бедност, с което да получат по-голяма свобода за развитие. Във всеки случай следва да се вземе под внимание, че микрокредитите не са чудотворно средство и сами по себе си не решават проблема с бедността, тъй като те предполагат известна степен на самостоятелност и предприемачески умения, които едва ли са формирани при най-бедните. Извод: Юнус наистина преосмисля и прилага изключително успешно старата идея на Райффайзен. Обаче ако си зададем въпроса дали от гледна точка на кооперативната идея при Банка Grameen става дума за кооперативна банка, то отговорът ще бъде: не! Тук липсват важни типични за кооперативната идея признаци, като например демократичното самоуправление от нейните членове и колективната взаимопомощ. Все пак обаче тя притежава значими и сходни с кооперативната идея характерни черти и представлява една институция за помощ към взаимопомощ. 4.2. Бягство от кооперативния модел – случаят на шведските кооперативни банки Банковата система на Швеция беш разтърсена през 90-те години от тежка криза, което засегна. Шведските кооперативни банки бяха разделени на три степени преди началото на банковата криза. На върха действаше Централната институция „Föreningsbankernas Banken“. Под централната институция на кооперативните банки работеха дванадесет регионални централни каси, чиято задача се състоеше основно в отпускането на кредити и приемането на влогове, както и в контрол, консултации и обучение на местните кооперативни банки. В основата на пирамидата – на най-ниското равнище местните кооперативни банки извършваха същностния банков бизнес. Те наистина действаха до голяма степен самостоятелно, обаче в юридически аспект бяха филиали на регионалните централни каси. Вместо да извършват банкови сделки за собствена сметка, те действаха в качеството си на посредници на регионалните централни каси и следваше да съблюдават изискваният за собствен капитал единствено заедно с техните регионални централни каси. Това би трябвало да се отрази изключително неблагоприятно в рамките на нордическата криза в началото на 90-те години. През периода на икономическа рецесия (1991-1993) шведската банкова система естествено също страдаше от икономическия проблем, че една част от предприятията и частните домакинства повече не можеха да обслужват или само ограничено обслужваха собствените си кредитни задължения. Същевременно се проявиха съществени грешки в управлението на банковия сектор. Тук на първо място следва да бъде назовано едно несъвършено управление на риска, което например при даването на кредити нямаше за цел първично да се установи надеждността на кредитополучателя, да обслужва в дългосрочен аспект кредитното си задължение, а в по-голяма степен се концентрираше върху стойността на даваните обезпечения. При това не се извършваше задълбочено установяване на стойността, както и критично консултиране след отпускането на кредита. И още нещо допълнително създаваше проблеми в организационните структури на банките, като например неподходящи информационни системи, чийто капацитет беше поставян допълнително на тежки изпитания чрез сливания, както и вътрешно счетоводство, което не беше в състояние да изчисли рентабилността на отделните сделки или клиенти. Доверието в шведската банкова система се топеше все по-бързо, така че скоро държавата обмисляше дори поемане на цялата банкова система. В една атмосфера на национално извънредно положение през септември 1992 година правителството обнародва неограничена държавна гаранция за всички банкови влогове в Швеция Обусловеният от правната форма недостатъчен собствен капитал на кооперативните банки също създаде предпоставки за проблеми с ликвидните средства. С оглед на повишените кооперативни кредитни загуби през 1990 година и наближаващата криза, през 1991 година кооперативните банки решиха да се реорганизират под формата на холдинг: веднага след това се сляха централната кооперативна банков институт и дванадесетте регионални централни каси. Скоро обаче надеждата, че по този начин са се въоръжили достатъчно за защита от кризата, бързо изчезна. С нарастване отслабването на и без друго недостатъчната база на собствения капитал, новосъздадената централна кооперативна банкова институция в края на 1992 година беше принудена да предприеме драстични мерки: тя поиска подкрепата на държавата. За да бъде получена необходимата държавна помощ, тя първоначално трябваше да бъде преобразувана в акционерно дружество. Тъй като кооперативните банки като единствените от шестте големи шведски банки не можаха да спазят изискванията за собствен капитал, през 1993 година под силен натиск кооперативните членски дялове бяха преобразувани в акции, защото едва чрез една държавна гаранция можеше да позволи емитираннето на нови акции. По този начин „наново създадената” централна институция беше обявена през януари 1994 година на Стокхолмската борса. Радикалната смяна на правната форма с последваща борсова ориентация вкара чрез маневри кооперативния принцип в силно затруднено положение. По принцип това означава край на кооперативната идея при кооперативните банки, тъй като сега доминира целта за постигане на печалби и принципът „едно лице – един глас” също така изчезва, както и стимулирането на членовете на сдружението. Оставащите кооперативни характеристики в крайна сметка бяха загубени, когато кооперативната банка на Швеция се сля в края на 1997 година с най-голямата спестовна каса. Тук по-скоро ставаше дума за едно придобиване, тъй като филиалите на Кооперативната банка бяха продадени на Спестовната каса. През 2006 година дори беше сменено официално името, което Централната кооперативна банка на Спестовната каса носеше до 1993 година. След банковата криза от шведския банков пазар изчезнаха кооперативните банки. Приходите, изразени в цифри по отношение развитието на тази група банки в течение на много години бяха равни на нула. Едва в края на 90-те години беше обърнат нов лист от календара: оттогава две кооперативни банки отново са на пазара. Извод: Традиционните кооперативни банки в Швеция не успяха да преодолеят кризата и след кратка съпротива изчезнаха изцяло от пазара. Те си проправяха път през изменения на правната форма и сливания. В крайна сметка отчаяното съпротивление обаче доведе единствено до това, да бъдат премахнати кооперативните принципи и да бъде унищожена кооперативната идентичност. Все пак кооперативната идея се доказа устойчива и жизнеспособна и при най-неблагоприятните обстоятелства, тъй като понастоящем, когато изчезнаха традиционните кооперативни банки в Швеция, кооперативната идея отново се възроди там, където тя наистина да може да оказва подкрепа и да стимулира доходите и икономиката. 4.3 Доказване на пригодност в кризата – способността за оцеляване на финландските кооперативни банки Във Финландия развитието на кооперативните банки премина по съвсем друг начин през времето на нордическата (скандинавската) банкова криза. Тук те извлякоха полза преди всичко от още по-големите проблеми при спестовните каси и накрая излязоха още по-укрепнали от кризата. Въпреки че и кооперативните банки изпаднаха в силна турбулентност, и парите на обезпечителните фондове, собственост на групите на кооперативните банки бързо бяха изчерпани. Поради това се видяха принудени да поискат държавна помощ. Това, че кооперативните банки съумяха много по-добре да се справят с преодоляването на кризата в сравнение със спестовните каси, се корени преди всичко в трудното преодоляване на една криза на тяхната централна институция, на OKO-Bank, при финансирането на предприятието в края на 60-те години и преодоляването на криза на една кооперативна банка (Iisalmi) в Шлептау от авантюристична управленска политика през 80-те години. Така се стигна до това, че начело на кооперативното движение през втората половина на 80-те години все още на длъжност бяха сътрудници, които още през 60-те години са работили на ръководни позиции. За да се избегне повторение на подобни трудности, оттогава те полагат усилия с повишено внимание и успяха да се наложат с успех на база ръководеното с твърда ръка и централизирано кооперативно движение. Това перспективно виждане и предпазливост допринесоха до голяма степен за предпазването на кооперативните банки от екзистенциални щети. След като правителството на Финландия през 1993 година разби сектора на спестовните каси и го продаде на конкуренцията, кооперативните банки извлякоха полза от. Те успяха между 1990 и 1995 година значително да формират своите пазарни дялове от кредити и влогове с 13, респективно 9 процентни пункта и в процеса на това да подобрят своето резултативно положение. Струва си да се спомене също така, че натоварванията между кооперативните банки във връзка със загубите бяха разпределени много хетерогенно. Солидарността на кооперативните банки помежду им обаче помогна да бъдат компенсирани загубите на засегнатите от кризата институции. Това от своя страна повлече след себе си една по-мощна вълна от консолидации и реорганизации, но така също и до разцепление на кооперативните банки. Не всички кооперативни банки бяха съгласни с въвеждането на нов модел на организация под формата на холдинг през 1997 година. След спор за разпределението на загубите и гаранциите общо 42 кооперативни банки се отцепиха и се обединиха в свой собствен съюз. Извод: В заключение може да се каже, че една вътрешнобанкова управленска политика, която поради небрежност минимизира безопасната дистанция между условията за съществуване (екзистенц минимума) и способността за покриване на дълговете, много бързо ще доведе до фалит. Освен това финландският опит показва, че банките явно обаче се учат от своите грешки в управленската политика в миналото и чрез това могат да предотвратят още по-големи щети. По-малко катастрофалното представяне на финландските кооперативни банки в играта на регионалните банки все пак беше достатъчно, за да се наложат по-трайно в сравнение със спестовните каси. 4.4 Традиционният модел – обратно към селската банка, респ. към нейните оферти Съществуват все още кооперативни банки, които са останали верни на стария Райффайзен-Модел и до ден днешен се противопоставят на всякакво усъвършенстване и развитие в модерното банково дело. Типичен пример за това е Райффайзенбанк Гаммесфелс близо до Швебиш Хол във Федерална Република Германия. Тя е най-малката банка в Германия. Председателят Петер Брайтер е единственият служител и се помещава в едно спартански оборудвано офис помещение. Неговото мото гласи: „Все още това, че парите възникват от пари, без еквивалент, не може да функционира продължително време.“ Все пак той управлява една балансова сума от 24 милиона евро. Неговото кредо е много просто. В неговата банка има само три продукта: една разплащателна сметка, един спестовен влог за 3% и един кредит за 4,5%. „Този, който има пари, ги донася. Онзи, който има нужда от пари, ги взема.“ За всичките 600 клиента важат едни и същи условия. Затова неговата „Kassle” (Касичка-диал. Б.пр.) е солидна, и когато Петер Брайтер сутрин отключва своята банка, тогава той пза разлика от други шефове на банки има зад гърба си една спокойна нощ, защото не познава банкови фалити, финансова криза или проблеми с ликвидността. Подобна ситуация може да се наблюдава и при германските Sparda-Banken (Шпарда-Банки). Спестовните и кредитни каси първоначално прехвърлят идеята на Райффайзен върху процъфтяващия през 19-ти век железопътен сектор, обаче те отдавна вече не работят единствено за локомотивните машинисти и кондукторите. Техният спартански бизнес модел с филиали, най-често разположени в близост до железопътните гари, преживява от времето на финансовата криза наплив на членове. Броят на членовете от 2008 година е нарастнал с 300.000 на общо 3,3 милиона. Разколебаните спестители намират в обозримата палета от услуги явно това, което търсят: местен колорит и лесно разбираеми финансови продукти, които дават чувство на сигурност. Извод: И оригиналният Райффайзен-Моделна една селска банка е оцелял до днешни дни и се е доказал в кризата. 4.5. Пробив на изток – завръщането на един англо-американски модел В Източна Европа от началото на 90-те години се налагат нови форми на кредитни кооперации/кооперативни сдружения, които силно се отличават от Райффайзенския модел, и които много успешно са се наложили в САЩ и в Канада и сега като реимпорт отново идват за приложение в Източна Европа. Към днешна дата те се появяват в Полша и Литва. Една специална история за успех може да се наблюдава в Полша. В рамките на едно посещение на Лех Валенса в САЩ през 1989 година той се запознава със системата на „Credit Unions/Кредит Юнион“. Последвалите разговори довеждат през 1990 година до създаването на фондация с цел утвърждаването й в Полша. Още през 1992 година последваха първите полски учредявания още на база на Закона за браншовите обединения. През 1995 година тогавашното ляво правителство под президентството на Лех Валенса издаде един единствен закон за „Credit Unions/Креди Юнион“. Оттогава те действат под името „Кооперативни спестовни и кредитни каси“ (spółdzielczy kasy oszczednosciowo-kredytowy – SKOK, съкращението в превод от полски означава „Скок“) и се отличават с високи темпове на растеж. Броят на техните членове нарастна от от 1992 до 2012 година от 14.000 на повече от 2 милиона, а балансовата сума за този период се увеличи от 4 милиона на 15 милиарда злоти – PLZ. Тяхната акумулирана балансова сума съставлява понастоящем към1% от балансовата сума на всички банки. С това днес те се числят към най-бързо развиващите се кооперативни кредитни банкови системи в света. Особеното при „Credit Unions/Креди Юнион“ е това, че те приоритетно се концентрират върху бизнеса на своите членове и освен това не са ориентирани към печалба. Същественият фактор за успеха на „Credit Unions/Креди Юнион“ е тяхното предоставяне на микрокредити за най-малките, респ. за малките предприемачи, както и за домакинства със средни и ниски доходи. Най-важните принципи на SKOK/СКОК се базират върху доказалия се на дело англо-американски модел: – Ограничен обсег на задачи (SKOK/СКОК Закон Gesetz чл.Art. 6): преимуществено се дават микрокредити на членове за придобиване на потребителски и инвестиционни стоки. Членовете са лица, които са свързани професионално или организационно един с друг: 1) Работещи по трудово-правно отношение, които са на трудов договор при един и същ работодател, 2) Лица, които са членове на една и съща социална и професионална браншова организация. – Характерова пригодност на членовете: за Полша е характерно, че членовете на СКОК към днешна дата преобладаващо се формират от синдикалното движение Solidarność/. – Обявяване на целите на кредитите – Стимули за влагане на малки спестовни вноски: всеки един член се задължава да внася членски внос (SKOK/СКОК Закон чл. 8) – Стриктен контрол на отпускане на кредита и на сметките: във всяка каса действа Кредитна комисия, състояща се от членове на касата (SKOK/СКОК Закон чл.13) Извод: Доказалият се във времето Райффайзенски модел, който се е наложил в англо-американския регион, може актуално отново успешно да се актуализира в Източна Европа. Проф.д-р Йоханн Бразда (Johann Brazda
Сходни публикации
