Вече четвърти месец Корпоративна търговска банка (КТБ) е обвита в неотговорени въпроси. Управителният съвет на БНБ категорично отказва да говори конкретно – с точни цифри и оценка. И тук не става въпрос само за спорни моменти като качество на активите и обезпеченията, които продължават да чакат независима одиторска оценка. Централната банка не обявява точни разчети дори за привлечените средства в КТБ, което е важно, защото ще покаже колко точно от депозитите на фирми и домакинства, макар и в рамките на законовата гаранция, не са платими поради специфични условия при сключването им – т.нар . привилегировани / преференциални депозити. До момента централната банка е съобщила само две числа за влоговата база в КТБ (след трите дни на масови тегления през юни -. бел ред.) – 3.6 млрд. лв. гарантирани до 196 000 лв. и 2 млрд. лв. негарантирани над 196 000 лв. В тези 3.6 млрд. лв. гарантирани обаче по закон има изключения, които може и да влизат в обхвата на гаранцията като сума, но не подлежат на изплащане, ако попадат в някое от изброените в закона изключения (виж карето). По тази част от случая обаче не се говори. На практика може да се окаже, че сумата, която трябва да се покрие за изплащане на гарантирани влогове след направените изключения по закон, е по-малка от обявените от БНБ числа, макар и очакванията са да не е с много. Но за отделни клиенти разликата може да се окаже болезнена. Скъпите Клиенти В Закона За гарантиране влоговете в банките език (ЗГВБ) дефинитивно са изброени случаите, при които не се изплащат гарантирани размери на депозити. Само едни от тях са този тип влогове на лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от официално обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Прието е, че един влог се счита за привилегирован, когато условията, при които е уговорен, са в отклонение от официално обявените в лихвения бюлетин на банката. Отклонението от лихвените условия трябва да бъде в полза на вложителя, а условията, при които е сключен договорът за влог, да са икономически по-изгодни от договори, които всеки друг вложител би могъл да сключи при същите обстоятелства. Такъв тип депозити обичайно са на клиенти с по-големи суми, но не задължително над 196 000 лв., на които съответната банка гледа като на привилегировани вложители и предлага индивидуално лихва. Такива условия може да договорят и компании, а също и бизнесмени, които държат и личните, и фирмените си средства по сметките в банка. С помощта на юридически становища се опитахме да дадем отговор на казуси, различни от посочените в закона. За някои случаи не би могло да се отговори еднозначно и би се наложило обследване на конкретики случай по случай. Такъв е например казусът за депозити, които са на база сключен корпоративен договор. Например банка „Х“ обслужва компания „У“ и предлага на всичките й служители по-изгодни условия по сметките им, по които получават заплатите си, или в случай че вложат средства на срочен депозит? Такъв тип случаи не са напълно изяснени и вероятно биха били решавани поединично от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ако се стигне до изплащане на гарантирани влогове в КТБ. Изключен ли е от гаранция депозит, който: … се предлага от банката при промоционални условия – обичайно по-висока лихва, за определен период? – Не. Промоционалните депозити са гарантирани от ЗГВБ, доколкото това не са влогове с индивидуално договорени лихви, а продукти, които банките публично предлагат на всички свои клиенти. … е сключен при индивидуално договорени нелихвени условия – например сключен е петмесечен депозит или петгодишен, или за някакъв срок, какъвто банката няма като готов продукт, предлаган публично? – Срокът, независимо че се различава от този, обявен официално в лихвения бюлетин на банката, не е фактор за изключване на даден депозит от обхвата на гаранцията по Закона за гарантиране на влоговете в банките. … е на вложител, договорен при индивидуални условия, но при настъпване на смърт на титуляра е наследен? -. Влогът продължава да бъде привилегирован, защото фактът на смъртта няма за последица промяна на договорните условия. … е от т.нар. структурирани депозити – има депозитна част + инвестиционна част на продукта. При тях банката гарантира размера на главницата при всички независимо от постигнатата доходност от инвестицията на капиталовите пазари. Депозитната част от този продукт гарантирана ли е, или целият е изключен от гаранция? Натрупаната доходност от инвестицията върху главницата включва ли се в гаранцията, както при стандартните депозити, при които се изплаща главница + начислена лихва до фалит на банка? – На българския банков . пазар СЕ предлагат Три типа структурирани инвестиционни Продукти език дребно Единият Тип СА Комбинирани / смесени инвестиционни продукти – предимно комбинация между срочен депозит и инвестиция, в някои от трите групи пакети инвестиционни продукти на дребно: 1. Инвестиционни (или взаимни) фондове 2. Инвестиции, структурирани като животозастрахователни полици 3. Структурирани ценни книжа ЗИС тях СЕ гарантират средствата, вложени в депозитната част от продукта. Вторият Тип СА Чисто инвестиционни Продукти – не включват компонента банков депозит, но се предлагат от банка и може да съдържат думи в наименованието на продукта като „спестяване“. Те не са гарантирани съгласно ЗГВБ. Третият Тип СА структурирани срочни депозити. Те представляват разновидности на продукти, повечето от които са с гарантирана главница и фиксирана минимална лихва. Почти всички предлагат и премия под различна форма, която зависи от представянето на актива, който е свързан с депозита. Тези продукти отговарят на условията за влог съгласно действащото законодателство и не могат да бъдат категорично изключени от влоговете, подлежащи на гаранция съгласно ЗГВБ. … в оформен като разплащателна сметка (най-често с цел избягване на облагане дохода от лихва по срочни депозити), а е плащана лихва на нива като тази по срочни депозити. – Няма разлика дали става въпрос за разплащателна сметка или депозит, стига лихвените условия да са обявени публично в лихвения бюлетин на банката. КАРЕ: Дефинитивно изброените в закона случаи – депозити с привилегировани лихви – дадени по договаряне между банката и клиента, различни от обявения от нея лихвен бюлетин – акционери с над 5% дял – членове на управителния съвет и на надзорния съвет, прокуристи, вътрешен контрол – одиторите, проверявали банката и заверявали годишния й финансов отчет – съпрузи и роднини на гореизброените – банки и други финансови институции, застрахователи, инвестиционни посредници – пенсионни и осигурителни фондове с изключение на фондовете за допълнително задължително осигуряване – колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове, алтернативни инвестиционни фондове, дружества със специална инвестиционна цел – държавата, държавните институции, общините. Източник: capital.bg
Сходни публикации
Оставете коментар