Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ Тъй като рязкото падане на курса на акциите като фактор за възникване на банкови кризи не играе роля при банковата криза в България поради липсата на капиталов пазар, ще се спрем само на рязкото нарастване на обема на кредитите. Влиянието на този фактор като причина за банковите кризи се наблюдава не само в развиващите се страни и в страните на Централна и Източна Европа, но и в някои развити страни като Швеция, Финландия, Норвегия, Япония и т.н. В България той се проявява особено силно в нарастването на обема на кредита за частния сектор, който нараства от 3,7% от БВП през 1993 год. до 21,1% през 1995 год. и до 35,6% през 1996 год. [1] Според икономическата теория банковите кризи са резултат на рязък ръст на кредитирането през периода на подем в рамките на конюнктурния цикъл. Това е така, защото в условията на подем за банките е значително по-трудно да правят разлика между добрите и лошите кредитни рискове. Кредитополучателите могат да реализират за известно време високи печалби, да разполагат с достатъчна ликвидност и да обслужват взетите от тях кредити. Но настъпването на икономически спад води не само до влошаване на тяхното финансово състояние и проблеми с обслужването на взетите кредити, но и до обезценяване на активите, предоставени на банките като обезпечение за тях. В условията на прехода от централизирано планово стопанство към пазарна икономика е нормално растежът на кредитния портфейл на банковата система да изпреварва растежа на БВП. Това е естествен резултат от развитието на финансовия пазар от едно първоначално сравнително ниско ниво. България навлезе в прехода с изключително високо съотношение на кредита към БВП. През 1993 год. обемът на кредита (на държавата и нефинансовия сектор) дори се повиши и достигна 132,6% от БВП. Кои бяха причините за това? През втората половина на 80-те години българското правителство преобразува отпуснатите на държавните предприятия средства от централизираните инвестиционни фондове в дългосрочен кредит, значителна част от които беше във валута. Обезценяването на лева доведе не само до рязко увеличаване на левовия еквивалент на валутната им задлъжнялост по тези фондове, но и на валутните кредити, които те бяха получили от търговските банки. Таблица 2 Вътрешен кредит в % от БВП за периода 1992 – 1995 год. по състояние на 31 декември 1992 1993 1994 1995 Общо, в т.ч. на: 126,5 132,6 104,0 72,2 правителството 50,5 64,8 53,0 31,0 нефинансовия сектор 76,0 67,8 51,0 41,3 Източник: НСИ, Б Както се вижда от таблицата за анализирания период, вътрешният кредит пада рязко от 132,6% от БВП на 72,2%. Това се дължи както на влиянието на инфлацията за намаляване на левовата задлъжнялост на правителството и на нефинансовия сектор, така и на преобразуването на лошите кредити по ЗУНК от декември 1993 год. В рамките на този закон лоши левови кредити за 32 млрд. лв ( 1 млрд. щ.д.) и лоши валутни кредити за 1.8 млрд. щ.д. бяха преобразувани в държавен дълг, извадени от балансите на банките и заменени с държавни облигации. В края на 1995 год. относителният дял на кредитите, отпуснати на нефинансовия сектор, в % от БВП намалява до 41,3%. Но този показател в сравнение с повечето страни в преход е твърде висок. В Полша той е 20%, в Унгария – 23%, в Чехия – 53%, в Словакия – 59%, в Румъния – 23%, в Словения – 27%. [2] Това високо равнище на кредита се дължи преди всичко на значителното нарастване на обема на кредитите, раздадени в периода след началото на прехода. За да може да се обясни ролята на анализирания фактор за възникването на банковата криза в България, е необходимо да се направи кратък преглед на развитието на банковата система като цяло. Докато при държавните банки започва процес на консолидация, при който техният брой намалява от 72 през 1991 год. на 10 в края на 1995 год. в резултат на сливането на относително здрави банки с банки, оказали се в трудно финансово положение, броят на частните банки нарасна от 6 на 35, от които 6 чуждестранни. Особен интерес представлява развитието на сумата на балансовото число на държавните и частните банки (с изключение на чуждестранните) в навечерието на банковата криза за времето от края на декември 1995 год. до края на април 1996 год. За разглеждания период сумата на активите на банковия сектор намалява от 910 708 млн. лв на 720 507 млн. лв или с 20,89%. Но динамиката на това изменение е коренно различна при държавните и при частните банки. Сумата на активите на държавните банки намалява рязко от 661 584 млн. лв на 477 864 млн. лв или с 27,77%, докато сумата на активите на частните банки незначително от 242 453 млн. лв на 236 118 млн. лв или само с 2,62%. С това относителният дял на частните банки в сумата на активите на банковата система в България нараства само за четири месеца от 26,62% на 32,77%. Таблица 3 Активи и собствен капитал на банките в България за периода декември 1995 год. – април 1996 год.[3] Банки Брой банки Брой на банките с капиталова адекватност Сума на активите 31.12.1995г. (млн.лв.) Капитал 31.12.1995г. (млн.лв.) Сума на активите 30.04.1996г. (млн.лв.) Капитал 30.04.1996г. (млн.лв.) Д 10 1 661.584 -39.777 477.864 -93.532 Ч 29 18 242.453 -13.853 236.118 Чужд. 6 6 6.671 287 6.525 45 25 910.708 -53.343 720.507 Намаляването на балансовото число на банковия сектор е резултат на кризата на доверие към тях, довела до масово изтегляне на левови и валутни депозити от населението и от фирмите, както и на резкия спад в обема на кредитирането. Държавните банки съкращават рязко обема на раздадените кредити благодарение на значително по-високия дял на раздадените краткосрочни кредити в сравнение с частните банки. Незначителното намаляване на сумата на активите на частните банки е свързано и с решението на БНБ да продължи рефинансирането им и по този начин да компенсира относително по-интензивното изтегляне на левови и валутни депозити в сравнение с държавните банки. Очаквайте продължение… [1] IMF, International Financial Statistics, and IMF staff estimates. [2] Годишни отчети на националните банки и националните статистически управления. [3] Charles Enoch, Anne-Marie Gulde and Daniel Hardy: Banking Crises and Bank Resolution: Experiences in Some Transition Economies, Washington, International Monetary Fund, p. 9. Източник: financebg.com – See more at: http://financebg.com/#!/article/16788
Сходни публикации
Оставете коментар