Бан­ко­ви­те кри­зи са ре­зул­тат на ря­зък ръст на кре­ди­ти­ра­не­то през пе­ри­о­да на по­дем – I част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ Тъй ка­то ряз­ко­то па­да­не на кур­са на ак­ци­и­те ка­то фак­тор за възниква­не на бан­ко­ви кри­зи не иг­рае ро­ля при бан­ко­ва­та кри­за в Бъл­га­рия по­ра­ди липса­та на ка­пи­та­лов па­зар, ще се спрем са­мо на ряз­ко­то на­рас­т­ва­не на обема на кре­ди­ти­те. Вли­я­ни­е­то на то­зи фак­тор ка­то при­чи­на за бан­ко­ви­те кри­зи се наблюда­ва не са­мо в раз­ви­ва­щи­те се стра­ни и в стра­ни­те на Централна и Из­точ­на Ев­ро­па, но и в ня­кои раз­ви­ти стра­ни ка­то Швеция, Фин­лан­дия, Нор­ве­гия, Япо­ния и т.н. В Бъл­га­рия той се проявя­ва осо­бе­но сил­но в на­рас­т­ва­не­то на обе­ма на кредита за частния сек­тор, кой­то на­рас­т­ва от 3,7% от БВП през 1993 год. до 21,1% през 1995 год. и до 35,6% през 1996 год. [1] Спо­ред ико­но­ми­чес­ка­та те­о­рия бан­ко­ви­те кри­зи са ре­зул­тат на ря­зък ръст на кре­ди­ти­ра­не­то през пе­ри­о­да на по­дем в рам­ки­те на конюнктур­ния цикъл. То­ва е та­ка, за­що­то в ус­ло­ви­я­та на по­дем за бан­ки­те е зна­чи­тел­но по-труд­но да пра­вят раз­ли­ка меж­ду доб­ри­те и ло­ши­те кре­дит­ни рис­ко­ве. Кредито­по­лу­ча­те­ли­те мо­гат да ре­а­ли­зи­рат за из­вес­т­но вре­ме ви­со­ки пе­чал­би, да раз­по­ла­гат с дос­та­тъч­на ликвид­ност и да об­с­луж­ват взе­ти­те от тях кре­ди­ти. Но нас­тъп­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ки спад во­ди не са­мо до вло­ша­ва­не на тяхното фи­нан­со­во със­то­я­ние и проб­ле­ми с об­с­луж­ва­не­то на взе­ти­те кре­ди­ти, но и до обез­це­ня­ва­не на ак­ти­ви­те, пре­дос­та­ве­ни на бан­ки­те ка­то обез­пе­че­ние за тях. В ус­ло­ви­я­та на пре­хо­да от цен­т­ра­ли­зи­ра­но пла­но­во сто­пан­с­т­во към пазар­на ико­но­ми­ка е нор­мал­но рас­те­жът на кре­дит­ния пор­т­фейл на банковата сис­те­ма да из­п­ре­вар­ва рас­те­жа на БВП. То­ва е ес­тес­т­вен ре­зул­тат от раз­ви­ти­е­то на фи­нан­со­вия па­зар от ед­но пър­во­на­чал­но срав­ни­тел­но нис­ко ниво. Бъл­га­рия нав­ле­зе в пре­хо­да с из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ко съ­от­но­ше­ние на креди­та към БВП. През 1993 год. обе­мът на кре­ди­та (на дър­жа­ва­та и нефинансо­вия сек­тор) до­ри се по­ви­ши и дос­тиг­на 132,6% от БВП. Кои бя­ха при­чи­ни­те за то­ва? През вто­ра­та по­ло­ви­на на 80-те го­ди­ни бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во преобра­зу­ва от­пус­на­ти­те на дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия сред­с­т­ва от централизи­ра­ни­те ин­вес­ти­ци­он­ни фон­до­ве в дъл­гос­ро­чен кре­дит, значи­тел­на част от ко­и­то бе­ше във ва­лу­та. Обез­це­ня­ва­не­то на ле­ва до­ве­де не са­мо до ряз­ко уве­ли­ча­ва­не на ле­во­вия ек­ви­ва­лент на валутна­та им зад­лъж­ня­лост по те­зи фон­до­ве, но и на ва­лут­ни­те кредити, ко­и­то те бя­ха по­лу­чи­ли от търговски­те бан­ки. Таб­ли­ца 2 Вът­ре­шен кре­дит в % от БВП за пе­ри­о­да 1992 – 1995 год. по със­то­я­ние на 31 декември 1992 1993 1994 1995 Общо, в т.ч. на: 126,5 132,6 104,0 72,2 правителството 50,5 64,8 53,0 31,0 нефинансовия сектор 76,0 67,8 51,0 41,3 Източник: НСИ, Б Как­то се виж­да от таб­ли­ца­та за ана­ли­зи­ра­ния пе­ри­од, вът­реш­ни­ят кре­дит па­да ряз­ко от 132,6% от БВП на 72,2%. То­ва се дъл­жи как­то на вли­я­ни­е­то на ин­ф­ла­ци­я­та за на­ма­ля­ва­не на ле­во­ва­та зад­лъж­ня­лост на пра­ви­тел­с­т­во­то и на не­фи­нан­со­вия сек­тор, та­ка и на преобразуване­то на ло­ши­те кре­ди­ти по ЗУНК от де­кем­в­ри 1993 год. В рам­ки­те на то­зи за­кон ло­ши ле­во­ви кре­ди­ти за 32 млрд. лв ( 1 млрд. щ.д.) и ло­ши валут­ни кре­ди­ти за 1.8 млрд. щ.д. бя­ха преобра­зу­ва­ни в дър­жа­вен дълг, из­ва­де­ни от ба­лан­си­те на бан­ки­те и заменени с държав­ни облига­ции. В края на 1995 год. от­но­си­тел­ни­ят дял на кре­ди­ти­те, от­пус­на­ти на нефинан­со­вия сек­тор, в % от БВП на­ма­ля­ва до 41,3%. Но то­зи показател в срав­не­ние с по­ве­че­то стра­ни в пре­ход е твър­де ви­сок. В Пол­ша той е 20%, в Ун­га­рия – 23%, в Че­хия – 53%, в Сло­ва­кия – 59%, в Ру­мъ­ния – 23%, в Сло­ве­ния – 27%. [2] То­ва ви­со­ко рав­ни­ще на кре­ди­та се дъл­жи пре­ди всич­ко на значително­то на­рас­т­ва­не на обе­ма на кре­ди­ти­те, раз­да­де­ни в пе­ри­о­да след на­ча­ло­то на пре­хо­да. За да мо­же да се обяс­ни ро­ля­та на ана­ли­зи­ра­ния фак­тор за възникване­то на бан­ко­ва­та кри­за в Бъл­га­рия, е не­об­хо­ди­мо да се напра­ви кра­тък прег­лед на раз­ви­ти­е­то на бан­ко­ва­та сис­те­ма ка­то цяло. До­ка­то при дър­жав­ни­те бан­ки за­поч­ва про­цес на кон­со­ли­да­ция, при който тех­ни­ят брой на­ма­ля­ва от 72 през 1991 год. на 10 в края на 1995 год. в ре­зул­тат на сли­ва­не­то на от­но­си­тел­но здра­ви бан­ки с банки, ока­за­ли се в труд­но фи­нан­со­во по­ло­же­ние, бро­ят на час­т­ни­те бан­ки на­рас­на от 6 на 35, от ко­и­то 6 чуж­дес­т­ран­ни. Осо­бен ин­те­рес пред­с­тав­ля­ва раз­ви­ти­е­то на су­ма­та на ба­лан­со­во­то чис­ло на дър­жав­ни­те и час­т­ни­те бан­ки (с из­к­лю­че­ние на чуждестранни­те) в навечери­е­то на бан­ко­ва­та кри­за за вре­ме­то от края на де­кем­в­ри 1995 год. до края на ап­рил 1996 год. За раз­г­леж­да­ния пе­ри­од су­ма­та на ак­ти­ви­те на бан­ко­вия сек­тор намаля­ва от 910 708 млн. лв на 720 507 млн. лв или с 20,89%. Но дина­ми­ка­та на то­ва изме­не­ние е ко­рен­но раз­лич­на при дър­жав­ни­те и при час­т­ни­те бан­ки. Су­ма­та на ак­ти­ви­те на дър­жав­ни­те бан­ки намалява ряз­ко от 661 584 млн. лв на 477 864 млн. лв или с 27,77%, до­ка­то су­ма­та на ак­ти­ви­те на час­т­ни­те бан­ки незначи­тел­но от 242 453 млн. лв на 236 118 млн. лв или са­мо с 2,62%. С то­ва от­но­си­тел­ни­ят дял на час­т­ни­те бан­ки в су­ма­та на ак­ти­ви­те на бан­ко­ва­та система в Бъл­га­рия на­рас­т­ва са­мо за че­ти­ри ме­се­ца от 26,62% на 32,77%. Таб­ли­ца 3 Ак­ти­ви и соб­с­т­вен ка­пи­тал на бан­ки­те в Бъл­га­рия за пе­ри­о­да де­кем­в­ри 1995 год. – ап­рил 1996 год.[3] Банки Брой банки Брой на банките с капиталова адекватност Сума на активите 31.12.1995г. (млн.лв.) Капитал 31.12.1995г. (млн.лв.) Сума на активите 30.04.1996г. (млн.лв.) Капитал 30.04.1996г. (млн.лв.) Д 10 1 661.584 -39.777 477.864 -93.532 Ч 29 18 242.453 -13.853 236.118 Чужд. 6 6 6.671 287 6.525 45 25 910.708 -53.343 720.507 На­ма­ля­ва­не­то на ба­лан­со­во­то чис­ло на бан­ко­вия сек­тор е ре­зул­тат на кри­за­та на до­ве­рие към тях, до­ве­ла до ма­со­во из­тег­ля­не на ле­во­ви и ва­лут­ни де­по­зи­ти от на­се­ле­ни­е­то и от фир­ми­те, как­то и на рез­кия спад в обе­ма на креди­ти­ра­не­то. Дър­жав­ни­те бан­ки сък­ра­ща­ват ряз­ко обе­ма на раз­да­де­ни­те кре­ди­ти бла­го­да­ре­ние на зна­чи­тел­но по-високия дял на раз­да­де­ни­те краткосроч­ни кре­ди­ти в срав­не­ние с частни­те бан­ки. Нез­на­чи­тел­но­то намалява­не на су­ма­та на ак­ти­ви­те на час­т­ни­те бан­ки е свър­за­но и с решението на БНБ да про­дъл­жи рефинан­си­ра­не­то им и по то­зи на­чин да компен­си­ра от­но­си­тел­но по-ин­тен­зив­но­то из­тег­ля­не на ле­во­ви и ва­лут­ни депо­зи­ти в срав­не­ние с дър­жав­ни­те бан­ки. Очаквайте продължение… [1] IMF, International Financial Statistics, and IMF staff estimates. [2] Годишни отчети на националните банки и националните статистически управления. [3] Charles Enoch, Anne-Marie Gulde and Daniel Hardy: Banking Crises and Bank Resolution: Experiences in Some Transition Economies, Washington, International Monetary Fund, p. 9. Източник: financebg.com – See more at: http://financebg.com/#!/article/16788

БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
08.12.2021

Участие на БАККОМ в Европейския форум за социално предприемачество
10.11.2021

ЧЕСТИТ ПАТРОНЕН ПРАЗНИК НА АЛМА МАТЕР В СВИЩОВ! ДА БЪДЕ И ПРЕБЪДЕ!
08.11.2021

БЕЗПЛАТЕН УЕБИНАР: ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС – ДВИГАТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ФИНАНСИТЕ И КОНТРОЛА НА РАЗХОДИТЕ
04.11.2021

BUSINESSEUROPE ПРЕДСТАВИ СВОИТЕ ПРИОРИТЕТИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕС
25.10.2021

Виртуални общи събрания в кооперативните дружества и други форми на сдружаване в Европа, причинени от пандемията COVID-19
16.06.2021