English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Бизнесът се научи да оцелява при тежки политико-икономически явления. Това заяви пред БГНЕС изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Отминаващата 2014 г. е много тежка за българската икономика, поради едно съвпадение на редица негативни въздействия върху нея. Цялата година премина през една политическа неопределеност. 2014 г. е година на три правителства, а всяко ново правителство внася смущение в бизнес средата. Имаше и една липса на прогнозируемост какво ще стане, какво е бъдещето действие на съответното правителство. Освен това, за всяко следващо правителство се изисква време, за да може да поеме от предишното, за да може да влезе в ход и да подпомага българската икономика. Това няма как да не стресира бизнес средата, заяви Данев. Той посочи, че вторият стрес, на който беше подложена българската икономика, е икономическият, който беше доста сериозен. „Той има външни и вътрешни проявления. Външните проявления са кризата в Украйна, проблемът с цените на редица суровини, затварянето на определени пазари. Вътрешните проявления са спирането на европейските фондове, пускане на европейските фондове и допълнителният финансов стрес, какъвто беше проблемът с КТБ. Като към това се добавят и сериозните природни явления, които действаха негативно върху цялата бизнес среда и изобщо върху развитието на бизнеса, се вижда, че бизнесът издържа всички тежки тестове, въпреки, че това беше една много тежка година за българския бизнес“, добави Данев. Не се спирам на правораздавателните проблеми, на които сме свидетели през последните години, но те съществуват и през цялата 2014 г. – от случайния избор на магистрати, до решение за собствености на българския бизнес. Всички тези кумулативни натрупвания и негатив обаче бяха преодолени от българския бизнес. Той удържа на стрес тестовете и може би, ще достигне до 1,4 % на БВП. Независимо от тези неопределености, от тази политико-икономическа антропия българският бизнес оживя. Показахме, че българинът живее в най-тежките и странни условия, подчерта Божидар Данев. Той увери, че има много оптимизъм в бизнеса по отношение на 2015 г. „Част от геополитическите влияния действат изключително благотворно на българската икономика и очаквам да бъдат още по-изявени. Това е сривът на цената на петрола, който ще доведе до срив на цената на газа, ще доведе до срив на цената на каменните въглища. България е един крупен вносител на енергийни ресурси. Годишно тя разходва около 6 млрд. – ако си представим спад на енергийните ресурси на 50 на 100 процента, какъв огромен доход ще имаме за страната. Ако разгледаме палитрата на нашия износ, тя е постоянна и донякъде е силно енергоемка. Тоест и палитрата на нашия износ ще бъде значително облекчена с това, че енергията ще бъде намалена. Това е един огромен положителен ефект. За мен са некоректни вижданията на някои хора, че ще се намалят приходите към фиска, към бюджета, поради намаляването на ДДС-то. Не трябва да забравяме, че ще се увеличат оборотите. Акцизът не е върху стойността, а е върху количествата“, заяви Данев. Той допълни, че колкото повече количества се употребяват, толкова по-голяма ще бъде и приходната част на бюджета. „Фискът ще спечели. Има и един break-even point, при който може да се уточняват тези неща, но това е въпрос на точно управление и разчитане по какъв начин ще бъде отразено това въздействие върху бизнеса. Бизнесът смята, че ще бъде положително въздействието и ако запазим една законова стабилност и не пишем закони за 5 дни, и ги приемем за тези 5 дни, очаквам, че 2015 г. може да бъде сериозна година на ръст на българската икономика“, убеден е Данев. Бизнесът оцелява, въпреки политическите турболенции и въпреки политическия натиск, който върви по най-различни канали – дали ще бъде по линията на обществените поръчки, линията на европейските фондове, линията на въвеждане на регулативни режими, за натиска на администрацията. Създали сме гигантска администрация, която е над 700 000 души и ако тя не се минимизира на основата на електронно правителство, както е записано в програмата на коалиционното правителство, не ни очакват много светли моменти в развитието ни. За да достигнем ние другите страни в ЕС, ни трябва икономически ръст от 5%, 6%, 7% и 9 на 100. Това са нормалните възможности на една икономика, която започва от твърде ниски нива. 80 млрд. е един силно маргинализиран брутен вътрешен продукт“, каза Данев. Той подчерта, че инвестициите са един точен индикатор по какъв начин се въздейства на българската икономика и как тя е поела тези стрес тестове. „За съжаление, има срив на чуждестранните инвестиции, има и намаление на местните инвестиции. Но, като че ли и политиците са хипнотизирани само от европейските фондове. Ако гледате внимателно структурата на инвестициите, ще се види те са около 17 – 18 милиарда, от които само 3 млрд. са европейски средства. Това, което би трябвало да направят политиците, е да обърнат по-голямо внимание на бизнес средата, за да може да увеличим местните, българските инвестиции, които могат да гарантират един постоянен прогрес на икономиката и постоянен просперитет, включително и подобряване на стандарта на българското население. Ако се гледат внимателно основната част от обществените поръчки, това, което подпомага държавата в развитието на бизнеса отива в големите корпоративни структури. Още по времето на Дянков малкият бизнес беше поставен в много тежки условия. Когато има и криза, и стрес тестове, първият бизнес, който си отива е малкият и среден бизнес. Той трудно оживява. Оживява само фамилният бизнес, където се ползват фамилните ресурси. Тоест предприятия или дружества, в които има само до 10 заети души. Очаквам по-скоро да дръпне корпоративният бизнес, който да създаде среда, за да може да се развива и малкият и среден бизнес“, категоричен е Божидар Данев. Той добави, че малкият и среден бизнес не може да бъде изтеглящ икономиката напред, той може да бъде изтеглящ в много редки случаи, когато има някакви иновативни решения, които да имат международно признание. „Засега такива решения не са се появили на българския пазар. През 2014 г. много от големите енергийни проекти бяха спрени. Огромните грешки, които имаме в енергетиката, са политически грешки. Политиците направиха гигантски грешки и с неравномерното развитие на възобновяемите енергийни източници и със законовите предпоставки за тези източници. Да не говорим за неяснотата при спирането при големи енергийни проекти. България е малка страна и във всички случаи единственото, което може да й допринесе, е геостратегическото положение, тоест тя може да транзитира и преразпределя потоци“, заяви Данев. Той коментира, че поставената идея на премиера за изграждане на газов хъб на брега на Черно море е една от идеите, която във всички случаи има геостратегическо значение. „Иначе България ще бъде заобикаляна, както непрекъснато се правят опити, заобиколена от всички транспортни коридори. Чух наскоро за предложение да има високоскоростна железница Будапеща – Скопие – Солун. Отново България е заобиколена с това предложение. Затова се учудвам от проектите, които България предоставя по плана Юнкер. Там виждаме една сериозна оскъдност на българските проекти, в която липсва иновативност, липсва най-малкото усещането, че сме в 21-ви дигитализиран век. Отново се занимаваме с ежедневни, смешни проекти. Изглежда интелектуалният багаж, управленската практика, компетенция и умения са твърде оскъдни в нашата държава. Тези проекти не се обсъждат от експертите. Погледнете на страницата на ЕК и ще видите, че българските предложения по плана Юнкер са за около 1 млрд. и нещо. Като съпоставим с над 100 млрд. са проектите на Полша, над 170 млрд. – са на Англия, над 5 млрд. – са на Хърватия“, уточни Данев. Фактът, че българският бизнес преживя тези стрес тестове, означава, че той се е научил да разчита сам на себе си. Той в момента си изгражда защитни стени, за да може да бъде недосегаем от подобни политико-икономически явления, каза още Данев. По темата за пенсионния модел, Божидар Данев заяви, че одържавяването на частните пенсионни е твърде прибързано решение. „Не може за 4 дни да правиш крупна промяна във философията в една система, която е получила позитивните оценки на редица международни институти, и която се прилага в страната ни 15 години. Ако се одържавят някои от тези фондове на принципа на т. нар право на избор, ще бъдат прехвърлени партиди с малки натрупвания, което ще утежни бюджета на НОИ. Но съм уверен, че големите партиди ще останат в универсалните пенсионни фондове. Друг е въпросът, че универсалните пенсионни фондове не се управляват добре. Техните портфейли, би трябвало също внимателно да бъдат анализирани, тъй като вече имаме уроците на КТБ и трябва да изчерпим от тях доста полза. Икономиката е твърде инерционна. За да се отрази на стандарта на хората трябва да има поне 6, 8-10-12 месеца ръст на икономиката, за да започне слабо да се отразява върху стандарта на хората и доходите им. Ако нямаме дългосрочно развитие, прогнозируемост на бизнес-средата не може да очакваме скоро да бъде подобрен стандартът на хората. В момента стандартът на хората се подобрява за сметка на имигрантите, които допринасят също добре за платежният баланс на страната ни като превеждат средства на роднините си. Не може да очакваме за 6 месеца да се подобри стандартът на живот на населението“, заяви още Божидар Данев.
Сходни публикации
