„Модел“ е френска дума и означава „пример“. Тя стана особено актуална в научната икономическа литература, когато се определя спецификата на стопанското развитие в определена страна или регион по света. Разбира се примерите могат да бъдат добри или лоши, но инициативата на редакцията на Financebg.com е да покаже вече трайно установени модели на развитие, в които икономиката и социалната политика на държавата са в сложна симбиоза, целяща да гарантира национален просперитет. Американският икономически и социален модел съответства на представите и отношението на преобладаващото мнозинство на американското население към основните проблеми на човешкото съществуване. В американското общество господства представата за силния индивид, който взема своята съдба в своите ръце и осигурява съществуването си изключително със своите индивидуални усилия. Натрупването на лично богатство се е утвърдило като най-важно мерило за индивидуалния успех и свободата на индивида. „Ако малките деца престанат да вярват, че един ден ще могат да печелят толкова много пари, колкото печеля аз, то за какво съществува тази страна?”, формулира плакативно смисъла на американския начин на живот Lee Iacocca, бившият генерален директор на автомобилния концерн Chrysler. Ценността на индивида и неговите действия се проявява в системата на разпределение на доходите, водеща до чувствително разслоение на населението на богати и бедни. Прословутият „американски среден слой” от времето след Втората световна война е значително отънял през последните десетилетия. В схващането на съвременния американец за успех собствениците на малките фирми са неудачници, защото не са успели да ги превърнат в големи. В САЩ всички участници в стопанския живот са конкуренти по принцип Това касае не само фирмите, работодателите и работонаемателите, но и техните съюзи и представителни организации, в т.ч. профсъюзи. В условията на ожесточена конкурентна борба оцеляват само тези, които са по-ефективни. Тази ситуация, опростено представена като „или ще победиш или ще загубиш” /”win or lose”/ е същността на стопанския живот в САЩ. Отрицателната й страна е, че в икономиката цари климат на недоверие /”low trust environment”/. Регулирането на американската икономика се осъществява в преобладаваща си част от пазара на ценни книжа,т.е. от борсата. Пазарното поведение на предприемачите и мениджърите се намира под зоркото око на анализаторите на финансовия пазар и на мениджърите, които управляват големите инвестиционни фондове, чиито препоръки за купуването респ. продажбата на ценнипкнижа влияе върху инвестициите във фирмите и като следствие на това на трудовата заетост в тях и в обществото като цяло. Американският капиталов пазар доминира не само световния финансов пазар, но и привлича инвестиции от целия свят, с които се покриват хроничните бюджетен дефицит и дефицита по текущата сметка. САЩ са най-големият импортьор на финансов капитал в света. С това се обяснява и изключително големия външен дълг на САЩ. Затова не е случаен фактът, че финансовите и борсовите анализатори са сред най-ревностните привърженици на американския икономически и социален модел. Лесният достъп до капиталовия пазар дава възможност за висока предприемаческа активност, проявяваща се на първо място в непрекъснатото учредяване на фирми. Една част от новите фирми успяват да се прераснат в големи стопански образования, друга част биват продавани на по-големи съществуващи фирми, трети прекратяват своето съществуване поради ниска конкурентоспособност. Управлението на фирмите e насочено към максимизиране на пазарната цена на акционерното участие /shareholder value/. Когато курсът на акциите на определена фирма започва да пада, нейният мениджмънтът взема необходимите мерки за максимално бързо повишаване на печалбата като основен двигател на курса на акциите, пазарно поведение известно като „short terminism”. Сред предприетите мерки на първо място се откроява съкращаването на работните места, защото чрез намаляването на трудовите разходи най-бързо може да се увеличи печалбата. Предприетите мерки се огласяват в общественото пространство и имат за цел да възстановят доверието на инвеститорите. Осигуряването на висока иновативност на фирмите се постига в значителна степен за сметка за закупуването на новоучредени фирми, предлагащи нови продукти и технологии за сметка на вътрешнофирмената научно- изследователска и развойна дейност. Обикновено става дума за фирми създадени с помощта на рисков капитал, целящ сигурна възвращаемост на инвестирания капитал. В САЩ има значителен слой от заможни хора, готови да инвестират в новоучредявани фирми, което е важна предпоставка за бързото въвеждането на изобретения и рационализации в производствения процес, което в крайна сметка е решаващо за високата иновативност на американската икономика. Трудовият пазар се характеризира със значителна гъвкавост и мобилност. Трудовите договори са краткосрочни, дълготрайните трудови взаимоотношения са рядкост. В съответствие с развитието на конюнктурата фирмите откриват респ. съкращават работни места. Политиката на фирмите в сферата на заетостта се характеризира с „hire and fire”. На практика липсва социална защита по отношение на заетостта. Това е възможно и поради значително по-ниската специализация на работната сила в сравнение с Европа, което дава възможност за значително по-лесна професионална преориентация. Освен това готовността на американеца да смени естеството на работата е значително по-силно изразена и е следствие на неговия по-силно изразен жизнен прагматизъм. Той не е в плен на определени стереотипи на мислене и поведение, което е характерно за една голяма част от европейците със силна професионална специализация. Фирмите като правило не инвестират в образование и професионална квалификация на заетите в тях и по такъв начин намаляват риска техните служители да бъдат привлечени от конкуренцията. Освен това и готовността на заетите да инвестират време в получаването на допълнително образование е сравнително ниска, защото не съществува никаква гаранция, че няма да бъдат уволнени всеки момент. Като цяло тази система води до много ниски инвестиции в хуманен капитал. В някои сфери като високите технологии, научно-изследователската дейност и медицината това се компенсира чрез целенасочена имиграция. В други сфери високи стандарти се поддържат изключително благодарение на утвърдената практика в американското общество да се водят съдебни процеси за нанесени щети от потреблението на този или онзи продукт или услуга. Гъвкавостта и мобилността на американския пазар на труда са резултат и на системата на образование и професионална квалификация. Безспорен факт е по-високият темп на увеличаване на броя на работните места и на икономическия растеж като цяло в сравнение с Европа. Това се дължи в значителна степен на една по-гъвкава парична и фискална политика, която благоприятства инвестициите. По-високият икономически ръст е резултат и на силния импорт на капитал, с който се покрива дефицита по текущата сметка, на гъвкавостта и мобилността на работната сила и готовността на широки слоеве от трудещи се да работят за възнаграждение, по-ниско от реалното /working poor/. Източник: financebg.com
Сходни публикации
Оставете коментар