English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
д-р ик. Петър Нейчев и д-р ик. Тоде Тодев: Европейски пример (Австрия) за пряката връзка „кредит – икономически ръст” С тези бележки авторите дават своето мнение и искат да вдъхнат смелост на българските правителства за поемане на нови външни заеми, които да се разходват в реиндустриализацията и растежа на икономиката на България. Така например: За периода 2008-2013 г. Австрия на практика е построила една нова България, като е успяла да създаде нов брутен вътрешен продукт (БВП) за приблизително 35 млрд. евро. Най-пряката заслуга за това постижение е формирането на нов държавен дълг в размер на 51 млрд. евро, разпределен – 10 млрд. евро за банковата система и около 41 млрд. евро за реиндустриализация на страната и производствената сфера. Кратко описание на факторите, които са от решаващо значение за успешното развитие на Австрия Вече 12 години подред австрийската икономика расте с по-висок темп от средния за Еврозоната. Тя ще продължи да расте и през 2013 г., докато Еврозоната като цяло ще бъде в рецесия. Равнището на безработица /4,4%/, в това число и на младежката е най-ниското както в Еврозоната, така и в Евросъюза, държавният дълг е над Маастрихтския критерий /74,5% от БВП/, но далеч под средното ниво на Еврозоната, бюджетният дефицит е на границата на Маастрихтския критерий /3,1% дт БВП/, системата за социална защита функционира на изключително високо ниво, в страната няма социално напрежение. Разковничето на успеха е една изключително добре обмислена икономическа политика и нейното последователно провеждане на основата на широк обществен консенсус. Основният приоритет на тази политика е укрепването на индустриалната база на страната, на промишленото производство. От 2008 г. промишленото производство се развива с изпреварващи темпове в сравнение със сферата на услугите. Това не е случайно, защото именно промишленото производство е основният двигател на научно-техническия прогрес в Австрия. Повече от 70% от средствата за изследователска и развойна дейност е в сферата на промишленото производство. Австрия има 128 „скрити” световни шампиони,водещи фирми в отделни пазарни сегменти респ. ниши. 93% от тях са в сферата на промишленото производство. Относителният дял на промишленото производство в създаването на брутния вътрешен продукт е 18,7% и е над средното за Евросъюза от 15,3%. От особено значение за цялата икономика е автомобилостроенето и стоманодобивната промишленост. Стратегически важният въпрос за масова реиндустриализация на австрийската икономика се осъществява чрез малките и средни предприятия, които съставляват гръбнака на икономиката. Те са двигателя и на експорта, който поддържа 1,4 млн. работни места. Силната промишлена база се развива с помощта на силна и модерна енергетика. Австрия има най-висок относителен дял на възобновяемите източници в производството на електроенергия в Евросъюза – 32%. При това страната не произвежда атомна енергия. От десетилетия се реализират национални енергоспестяващи програми. За периода 1973 – 2011 г. БВП се е увеличил със 136,8%, а обема на потребяваната електроенергия само с 55,3%. Или с други думи, относителното потребление на електроенергия е намаляло с една трета. Основният фактор за успешното функциониране на австрийската икономика е изключително силното законодателство, непозволяващо уродливо развитие на механизмите на пазара. Страната има едно от най-силно развитите антимонополни законодателства. Законът забранява дори т.н. колективно пазарно господство, според което 5 фирми не могат да имат общ пазарен дял от повече от 66% от определен пазар или 3 фирма повече от 50%. Особено силно се преследват опитите за договаряне равнището на цени, особено в сферата на комуналното стопанство. Свободата на конкуренцията е обект на сериозен държавен надзор. Бизнесът в Австрия има лек достъп до банков кредит, както за оборотни, така и за инвестиционни нужди. Държавата не само че подпомогна банките, но с цената на увеличаване на държавния дълг бяха финансирани конюнктурни пакети за съживяване на икономиката. В страната все още е жив дъхът на Бруно Крайски и неговата крилата мисъл, че не се безпокои от някой и друг милиард шилинг държавен дълг така, както от няколко хиляди нови безработни. Страната подпомогна банките с около 10 млрд. евро от бюджета, но въведе и т.н. банков данък, който осигурява приходи в хазната в размер на 650 млн. евро годишно. Предвижда се и въвеждането на данък за финансовите трансакции. Австрия е прекрасен пример за пряката корелационна връзка между икономически растеж и обема на кредитирането. С увеличаването на обема кредитирането растат инвестициите, те създават условия за разширяване на производството /проста, трамвайна истина/. Австрия е изключително привлекателна за чуждестранни инвестиции. Най-яркото доказателство за това, че в Австрия се намират централите на 303 международни компании /за сравнение, общият броя на централите на международни компании в Полша, Чехия, Словакия и Унгария е само 88/. Австрия има една, изключително силно развита, по своята същност уникална дуалистична система на професионално обучение – както в учебни заведения с различна професионална ориентация, така и в самите фирми, като обучението и усвояването на квалификация става на конкретни работни места, разкриването на които се подпомага със средства на централния и местните бюджети. Разходите за обучение в разчет на един учащ се в Австрия са най-високите в Евросъюза. И накрая изказваме едно особено мнение по темата за задлъжнялостта на отделните държави. Маастрихтските критерии (за отношенията на БВП към държавния дълг и БВП към бюджетния дефицит) вероятно допринасят за липсата на социално напрежение, но по същество се оказват трудноразбираема мистификация. Сравняването на дълга с БВП е същото като да сравняваш ипотечен кредит за 25 години с годишната си заплата, тази година. Източник: financebg.com – See more at: http://financebg.com/#!/article/17625
Сходни публикации
