English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Извадки от книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“ За АББ се говореше, че е създадена от бившата комунистическа номенклатура с цел да използва инструмента на кредита за „присвояване” на апетитни „хапки” от общонародната собственост чрез финансиране на фирми на входа и изхода на все още не приватизираните държавни предприятия в нача- лото на прехода. Както основният собственик на КТБ, така и собствениците на АББ бяха представяни като марионетки на някакви „кукловоди” с партийно-корпоративни интереси, като видима страна на едно невидимо задкулисие. Инструментализирането на една банка за постигане на чисто партийни или партийно-корпоративни интереси, от една страна, и инструментализирането на връзките на една банка с управляващи политически партии за собствено обогатяване на формалните и неформалните й собственици (имат се предвид на първо място банките с преобладаващо българско участие в капитала), от друга страна, създава условия за разгръщане на едно задкулисие, което не само ограничава възможността за обективен надзор и контрол върху банките, но в някои случаи ги прави просто невъзможни. Както по време на банковата криза през 1995–1996 г., така и сега независимостта на БНБ се оказа просто „на хартия”. Инструментализацията на централната банка за защита на партийно-корпоративни интереси продължава с нестихваща сила. През последните години на широката общественост станаха известни редица случаи на неизпълнение на изискванията за капиталова адекватност от страна на някои банки, над които беше разпънат „политически чадър”. Да се посочват имена надхвърля рамките на настоящия труд. На практика става дума за целенасочена намеса в работата на „политически” независимата БНБ и напълно изключване на механизма за надзор и контрол. Затова срастването на банките с преоб- ладаващо българско участие в капитала с политиката води не само до поддържането на техния непазарен бизнес модел, но увеличава и кризисния потенциал чрез неутрализирането на банковия надзор и контрол. Това, което особено се набива в очи във връзка със събитията около КТБ е, че въпреки строго фиксираната в Закона за БНБ независимост на централната банка, тя продължава да бъде инструментализирана за постигане на една или друга цел. Така, например, в подготвения проект за специален закон за преструктуриране на КТБ, копиращ по същество модела за преструктуриране на изпадналата в несъстоятелност португалска банка Banco Espirito Santo и отхвърлен от основните политически сили по време на срещата при президента Плевнелиев на 14.07.2014 г., БНБ предвиждаше разсрочено плащане на влоговете на граждани и фирми над гарантира- ните от закона. Зад това предложение прозира политическият натиск както в интерес на държавните фирми и държавната администрация, така и в интерес на политически партии и техни видни представители, доверили„спестяванията” си на КТБ. За постигането на своите цели някои засегнати от развитието на ситуацията около КТБ политици не се свенят да рисуват „драматични сценарии” за възможното рухване на българската икономика, ако държавата не спаси КТБ. Те просто удобно забравят, че по закон всеки един проблем в банките се решава първо от акционерите, и едва тогава, ако собствениците вдигат безпомощно рамене, може да се стигне до намеса на държавата. Примери за това в наше време колкото искаш… Преди двадесет години липсата на независимост на БНБ се прояви по отношение на всички действия във връзка с национализацията и последващата ликвидация на АББ. Човек трудно може да се освободи от натрапващата се мисъл, че както тогава, така и сега някой диктува на БНБ какво и как следва да бъде направено. Както и през 1994 г., така и сега липсва нормативно-правна уредба за преструктуриране на банки. Докато допуснатите от БНБ груби грешки при национализацията и последвалата я ликвидация на АББ можеха в определена степен да бъдат обяснени с липсата на нормативно-правна уредба за реструктурирането на банки, то фактът, че тя продължава да липсва, е доказателство за едно трудно обяснимо, безотговорно поведение на БНБ. Централната банка не може да се оправдава с това, че едва на 15.05.2014 г. беше приета Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Това бездействие е още едно безспорно доказателство за заблуждението на БНБ, че банкова криза в България е просто невъзможна. Както в случая с АББ, така и с КТБ, БНБ взема необосновани, необмислени и прибързани решения. Създава се впечатление, че БНБ е недостатъчно компетентна да осъществява ефективен банков надзор и контрол. След национализацията на АББ не беше предприето абсолютно нищо да се избегне нейната ликвидация. Не се направи дори опит за привличане на средства от собствениците респ. на нови акционери за рекапитализация на банката, за нейната продажба, въпреки, например, изявения от ДСК интерес, за трансформиране на вземания от банката в собствен капитал (debt-for-equity swap) и т.н. В случая с КТБ е налице до голяма степен повторение на ситуацията от преди 20 години. Първоначално БНБ решава да предприеме действия за увеличаване на капитала и за пре- доставяне на ликвидна подкрепа от страна на правителството. Логично е да бъде зададен въпросът за какво увеличение на капитала може да става дума, когато в момента на вземане на решението не е известно, първо, дали банката се нуждае от свеж капитал и ако да – то в какъв размер, и второ, какъв е обемът на необходимите допълнителни обезценки на активите? Защо едва след отхвърлянето на законопроекта от политическите сили БНБ възлага цялостна оценка на активите на КТБ с цел установяване на действителната нужда от свеж капитал и покана на основните акционери да го предоставят? Човек трудно може да се освободи от мисълта за пълна хаотичност в работата на БНБ, за вземане на прибързани, необмислени ре- шения. Още по-голямо учудване буди фактът, че БНБ поставя КТБ в режим на специален надзор при липсата на конкретни доказателства за нейната несъстоятелност, както се твърди в Декларацията на експертния консултативен съвет към синдикалните и работодателските организации. Сред участниците личат имената на експерти, чието мнение се смята за меродав- но и се ползва с обществено доверие. Разбира се, тук възниква въпросът, на основата на какви информации този експертен съвет достига до извода, че банката може да бъде оздравена? Следва и логичен контравъпрос: А с каква информация разполагат тези, които пък искат да я ликвидират? За периода 2008 – 2014 г. КТБ увеличава своята балансова сума три пъти. Такъв ръст на банкова институция е твърде необичаен, не на последно място и поради факта, че през 2008 г. глобалната банкова криза достига своя апогей с фалита на Lehman Brothers, прераства във финансова, а в последствие световната икономика преминава в рецесия. Избухването на кризата на държавния дълг в периферните страни на Еврозоната забави значително процеса на излизане от рецесията. Българската икономика е засегната и възможностите за икономически растеж силно ограничени. Затова може да се каже, че развитието на КТБ е по своята същност нездраво и може да се обясни единствено с влиянието на неикономически фактори. Естествено възниква въпросът: Нима това нездраво развитие на банката не е било достатъчен повод за БНБ и нейното управление за банков надзор да вземе КТБ „под лупа” и да предприеме конкретни стъпки относно рязкото нарастване на ликвидния риск на банката? Оправданията на УС на БНБ, че само подуправителят на БНБ, отговарящ за надзора, е разполагал или по-точно е можел да разполага с необходимата информация за действителното състояние на КТБ, са само един опит да се избегне от отговорност. Обвързаността на банките с напуснали изпълнителната власт партии ги прави обект на безпрецедентни кампании по очерняване и инкриминиране на техните собственици и мениджъри от страна на новите управляващи партии. Често в началото на тези кампании е разчистване на лични сметки на участници в задкулисните игри на политици. Както КТБ, така и АББ станаха предмет на безпрецедентна кампания по очерняне на собствениците и мениджърския екип на банката, по инкриминиране на техните действия, в която бяха въвлечени и органите на съдебната власт. И в двата случая има изявления на безотговорни политици и представители на прокуратурата по отношение на двете банки. В тях често се отправят неподкрепени с конкретни факти обвинения и се оповестяват действия, за които на практика липсват законови основания. В кампанията по очерняне на АББ бяха използвани непо твърдени информации за задкулисната роля на бившия лидер от БСП Андрей Луканов в създаването и бурното развите на банката. Така или иначе, необяснимо е, че се води обществена дискусия по въпроса дали КТБ може да бъде оздравена, след като самата БНБ няма конкретен отговор на него. Това показва, че централната банка не е в състояние да надзирава и контро- лира банките в България. Всеки друг извод е опит да се оневини ръководството на БНБ за доказаното бездействие. Очаквайте продължение… Източник: Financebg.com – See more at: http://financebg.com/#!/article/20255
Сходни публикации
