English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Том Бломфийлд напуска изтощен сградата на „Бенк ъф Инглънд“ в сърцето на лондонското Сити и с облекчение захвърля сакото си. Двадесет и девет годишният главен изпълнителен директор на „Мондо“ – прохождаща дигитална „смартфон-банка“, кандидатстваща за лиценз за дейност във Великобритания, изгаря от нетърпение да отпразнува с колегите си преодоляването на голямото препятствие – двучасовата беседа с осемте представители на контролните органи от Английската централна банка и Службата за финансово ръководство (бел. ред. – Financial Conduct Authority, защитаваща потребителите и регулираща пазарите). След като преровили щателно внесеното искане за лиценз от 250 страници, съдържащо подробни обяснения за капитала и планове за ликвидността, регулаторите задали куп въпроси по цял букет от теми, включително и как „Мондо“ ще привлича клиенти и ще остане жизнеспособна. Основният въпрос обаче бил: защо Бломфийлд иска да ръководи тази банка? На което той отговорил, че иска да управлява „нов тип банка“. Бломфийлд има цял каталог от оплаквания срещу големите кредитори: часове бумащина за откриване на сметка или искане за заем, безбожни комисиони за използване на кредитните карти зад граница, обилни лихви за овърдрафт и старомоден мобилен софтуер. Или, както ги нарича бъдещият банкер – „истински динозаври“. Което го амбицирало да създаде „Мондо“ и да се опита да го превърне в „Гугъл“ или „Фейсбук“ на банковия сектор със сметки, които се използват елементарно като и-мейли. Ако „Мондо“ получи благословията на английските регулатори, той няма да е поредното луксозно приложение, използващо лиценз за банка. Каквито са щатският Simple.com, възползвал се от разрешителното на „Бенкорп банк“, или германският Number26, прилепен към „Уайъркард банк“. Ако „Мондо“ получи лиценз от „Бенк ъф Инглънд“, той би могъл още през следващата година да започне да приема депозити и да отпуска заеми. Иновациите в банковия сектор на Великобритания си проправят трудно път и изостават с години от другите развити икономики. „Голямата английска банкова четворка“ – „Барклейз“, „Ейч Ес Би Си холдингс“, „Роял бенк ъф Скотлънд“ и „Лойдс бенкинг груп“ – контролират 77% от 65-те милиона персонални чекови сметки на гражданите, които изобщо не са очаровани от предлаганите им услуги. Анкета на консултантската фирма „Аксенчър“ показва, че през 2014-а само 60% от клиентите са били доволни от качеството на услугите. Доскоро обаче бе изключително трудно на Острова да се отвори нова банка Процесът се точеше по няколко години и изискваше активи за 15 млн. брит. паунда и 9.5% коефициент на капиталова адекватност на първичния капитал, без никаква гаранция, че контролните органи ще издадат лиценз. Например, когато „Метро банк“ отвори врати през 2010-а, тя беше първата институция за последните 100 години, получаваща благословията на английските регулатори да бъде кредитор на дребно, при това след почти две години ходене по мъките. Днес „Метро“ има над 500 хил. клиенти, а привлечените депозити са скочили със 188% (до 2.9 млрд. паунда) през 2014-а. Клоновете на „Метро“ са отворени седем дни седмично и предлагат различни „екстри“ на чакащите клиенти, като например купички с вода за кучета. Но едва през миналата година банката започна да предлага мобилни приложения. Процесът се промени през 2013-а благодарение на напредничавите възгледи на английския финансов министър Джордж Озбърн, амбициран да превърне Лондон във „финансово-технологична столица на света“. През март той обяви, че „Бенк ъф Инглънд“ трябва да издаде поне 15 нови лиценза през следващите пет години. В момента процесът на лицензиране е много по-опростен и за традиционните, и за дигиталните кандидати. Те трябва да имат 1 млн. брит. паунда начален капитал, 4.5% коефициент на капиталова адекватност и около шест месеца за изграждане на инфраструктура и получаване на пълен банков лиценз. Благодарение на промените през миналата година новите компании, предлагащи високотехнологични финансови услуги, са привлекли 343 млн. брит. паунда – тройно повече от инвестираните през 2013-а, а само през първото полугодие на 2015-а в тях са се влели 306 млн. паунда. От 2013-а насам банкови лицензи са получили 13 кандидати, включително и „Атом банк“, която през юни стана първият чисто дигитален кредитор на Острова. Очаква се той да започне да открива сметки през 2016-а, като насочи мобилните си приложения към дребния и средния бизнес и индивидуалните потребители. Всичко това означава, че „Мондо“ ще има сериозна конкуренция. Създателите му обаче са разработили специално приложение и предплатени „Мастър кард“ на 500 души, за да получат информация кои части от програмата са популярни и кои – не. Приложението на „Мондо“ ще уведомява потребителите в реално време какви са били дневните им разходи, дали са надвишили лимита и колко ще им струва краткосрочен заем вместо такса за овърдрафт. Проследявайки регулярните сметки, „Мондо“ може да сигнализира за необичайни отклонения, като например по-висока от нормалната сметка за ток и по този начин да предотвратява измами. Блумфийлд пък е убеден, че смартфон-банката му ще може да начислява по-ниски комисиони и да е на печалба, защото разходите й са малка част от онези на традиционните кредитори, натоварени с поддържане на клонове и обновяване на остарели информационни системи. Източник: http://www.banker.bg/
Сходни публикации
