English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Финансовите инструменти за реализиране на Програмата за развитие на селските райони – те със сигурност ще се превръщат в по-актуална тема с напредването на програмния период, защото не са един или два примерите от миналия, когато добри и одобрени проекти не бяха реализирани, заради липсата на кредитиране. Въпреки, че една трета от новия програмен период вече изтече, няма как да виним българските власти, затова че все още нямат яснота какви финансови инструменти ще прилага и как. Процесът се забави в целия ЕС, а дискусиите и там са достатъчно оживени. Те започнаха и у нас с идеята да бъдат изчистени и да се чуе мнението на специалистите. Проф. Димитър Николов директор на Институт по аграрна икономика Цел през периода 2014-2020 г., поставен от Европейската комисия, е да се оптимизира въздействието на тези фондове в рамките на ЕС като задачата, поставена от държавите членки е да се ангажират с по-голямо усвояване на тези средства. Целта е най-малко двойно усвояване в ключовите инвестиционни области. В резултата от направения анализ Сметната палата стигна до заключението, че тези финансови инструменти не са постигнали напълно своите цели в областта за развитие на селските райони, за което има разбира се и своето обяснение. Но пък от друга страна периодът 2014-2020 г. е доста обещаващ и потенциалът, който съществува в него би могъл да бъде едно предизвикателство, което ще стимулира по-пълното усвояване на тези средства. Финансови инструменти за програмите си за развитие на селските райони ползват основно страните от Южна Европа – Литва, Латвия, Румъния, България и Гърция. Това може би не е случайно. Проф. Димитър Николов директор на ИАИ Основната причина, която води до заключението, че те не са пълно и ефективно използвани е сравнително късното им стартиране. То забави и техният ефект във времето. Така че в рамките на целия Европейски съюз България също има достойно място. През 2011 г. гаранционният фонд, който беше създаден и стартира също изигра своето значение. То, обаче е доста спорно. Гаранционният фонд беше създаден през 2011 г. Общо подкрепените чрез гаранции проекти са на стойност 342 млн. лв. Гарантираните кредити са в размер на 217 млн. лева. Подпомогнати са 492 малки и средни предприятия, от които 73% са били с персонал до 5 души, а 45% от тях са физически лица- земеделски производители. Чрез гаранциите, които са отпуснати по проекти, са създадени 1 131 нови работни места в селските райони на страната. Това е сухата статистика. По правилата на Пи-ар-а, тя трябва да звучи мащабно, обещаващо, да вдъхва сигурност и светло бъдеще. Специалистите по реклама на администрациите явно са успели, но защо тогава зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев говори за фонда в минало време – сами преценете, дали това е грешка на езика или издайнически лапсус, който трябва да насочи вниманието ни в други реформаторски посоки. Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните Гаранционният фонд към Програмата за развитие на селските райони продължава да съществува и функционира, но това далеч не изчерпва целия ресурс, който страната може да ангажира и чрез кредитните кооперации именно за постигане на тази цел, която ние имаме – намиране на адекватно финансиране по начин, по който е приложим и удачен за земеделския сектор в страната. Според основоположника на психоаналитичната теория Зигмун Фройд, един lapsus представлява пропуснато действие, което се крие в подсъзнането. Това ме кара да си задавам въпросите дали ще продължи да има гаранционен фонд, дали той ще работи с досегашните механизми, дали банките ще започнат да го приемат сериозно, като наистина гарантиращ, дали кредитните кооперации ще живнат и ще поемат онази част от пазарния сегмент, който им се полага. Те съществуват вече 20 години, а за широката общественост са непознати. Иван Попов, финансов консултант на Асоциацията на кредитните кооперации През 1996 година се изграждат 33 взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частните земеделски стопани. Това е дългото име, на кратко – кредитни кооперации. Тогава се разпределят средства по тази схема, около 11,5 млн. евро. Тук съвсем накратко съм се опитал да дам разположение на кредитните кооперации. За съжаление кредитните кооперации не са равномерно разпределени из цялата страна. Има места, където концентрацията е силна, но имаме и региони, където е празно. Например Северозападния район – там почти нямаме кооперации. Ако властта разчита на кредитните кооперации, трябва да си свърши работата. Защото, те са създадени по проект, но трябва да се развиват, а това без регулаторната намеса на държавата няма как да стане. Вече 15 години, нито един управленски екип не успя да намери време, за да приеме специален закон за кредитните кооперации. Чуйте защо той е толкова важен. Иван Попов – финансов консултант на Асоциацията на кредитните кооперации На първо място обучение на ръководните екипи на кредитните кооперации за председатели, кредитни инспектори, счетоводители по важни теми като кредитен анализ, оценка на риска, рейтинг система, измерване на социални показатели и много други такива важни теми за професионализиране на екипите в кредитните кооперации. На второ място лобиране за усъвършенстване на законовата база за кредитните кооперации, промени в закона за кооперациите, предложения за нов специален закон за влогово кредитните кооперации, съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за кооперациите, промяна в стария закон за банките. Работата със съюзите Евростарт, Съюза на кредитните кооперации в Пловдив, Съюза на популярните каси. Към момента всички кредитни кооперации в страната разполагат със собствен капитал от 14,6 млн. лв., от които дялов капитал 8,9 млн. лв., резерви 6,8 млн. лв. Кредитните кооперации управляват и активи, които надхвърлят 53 млн. лв. Над 13 хил. семейства годишно си осигуряват финансов ресурс от кредитните кооперации. Над 50 хил. семейства вече за ползвали финансиране на собствените си дейности от кредитните кооперации. Бъдещето – кредитните кооперации се наложиха в своите региони като важни финансови структури за своите членове, на които предоставят финансов кредитен ресурс за развитие на тяхната дейност. За хората, които не знаят мога да кажа, че ние имаме кредитни кооперации в райони, където банките са се изтеглили, тъй като нямат печалба от съществуването на офис там. Кредитните кооперации финансират основно своите членове – земеделски производители. Те са силни предимно в малките населени места, а често в голяма част от селските общини няма дори банкови клонове. Затова те искат. Иван Попов – финансов консултант на Асоциацията на кредитните кооперации Разрешаване на влогонабирателна дейност, чрез която кредитните кооперации ще могат да стабилизират и увеличават ресурсите си. Предоставяне на нисколихвен кредитен ресурс на кредитните кооперации с цел тяхното стабилизиране, разширяване с филиали или създаване на нови кредитни кооперации в районите, които имат потребност от такива, например в Югозападна България и други части. Да станат бенефициенти на финансовите инструменти от Програмата за развитие на селските райони. Не знам каква метафора да използвам, за да опиша картинката, която ни се разкрива – да имаш нещо, което доказало ефективността си в цяла Западна Европа и повече от 3 петилетки да не го използваш, да не го развиеш, да не му обърнеш внимание. Затова ще приема малко скептично поредното обещание на властта. Румен Христов – председател на земеделската комисия в НС За съжаление много инициативни хора, често пъти млади, находчиви, предприемчиви не можаха да реализират своите проекти, така че това, което ще чуем от вас ще бъде от полза за всички земеделски производители. И нещо, което наистина има нужда от дискусия – обсъждане и подпомагане от страна на законодателния орган на Република България. Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните След като чухте за подкрепата на законодателната власт и фактът, че се намираме в Министерство на земеделието и храните, за мен е изключително ясен сигнал за подкрепата, която днешната инициатива ще получи и от изпълнителната власт. Министерство на земеделието е органът, който пряко и косвено ще се занимава с финансирането на земеделския сектор, с осигуряването, разработването и прилагането на адекватни финансови инструменти, които да покрият в максимална степен нуждите на земеделския сектор в страната. Адекватни – това е важната думичка в последното изречение, защото едно е да създадеш финансови инструменти, съвсем друго е те да работят. Практиката досега го показа, остава да си научим уроците. Автор: Ангел Трайков Могат ли кредитните кооперации да се превърнат в един от финансовите инструменти и какво е необходимо: към видеото: http://www.agrotv.bg/p_5311Kakvi-finansovi-instrumenti-shte-bydat-izpolzvani-prez-noviq-programen-period.html Източник: http://www.agronews.bg/
Сходни публикации
