От 4 януари 2016 година влиза в сила нова наредба на БНБ за задължителните резерви на банките, с която се въвежда и определението „свръхрезерви“ на банките. Лихвеният процент за тях ще може да бъде отрицателен, ако т.нар. „депозитно улеснение“ на Европейската централна банка (ЕЦБ) е със знак минус, което означава, че банките, които в момента са свръхликвидни, ще трябва да плащат за резервите си в Централната банка. От миналата година насам депозитната лихва на Европейската централна банка е отрицателна, а именно минус 0,20%. Преди дни подуправителят на БНБ Калин Христов предупреди, че политиката на ЕЦБ оказва сериозно влияние върху цената на лихвите в България, като не изключи отрицателни лихви по депозитите в корпоративния сектор, но не и за обикновените потребители.
За четвърта поредна година България е сред страните, които подлежат на задълбочено наблюдение от ЕС поради дисбаланс в икономиката. Тези проблеми създават рискове за икономическата стабилност и са описани в публикувания Доклад за механизма за предупреждение на ЕК, който е част от рамката на ЕС за икономическото управление.
Според него всички държави – членки са длъжни да привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на европейско равнище. Банките все още са заразени с голям процент необслужвани кредити, пише в доклада за страната ни, като ЕК смята, че банковият сектор в България все още се нуждае от преструктуриране.
Източник: http://www.economynews.bg/