През третото тримесечие на 2015 г. безработицата в България намаля до най-ниското си ниво от 2009 г. насам – 8.3%, но все още е далеч от стойностите преди началото на кризата през 2009 г. Голяма част от българите са икономически неактивни и дори не търсят работа, а именно наличието на трудов доход е една от основните предпоставки за преодоляването на бедността. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) една от причините за ниската икономическа активност е високият капан на безработицата, който от 2011 до 2013 г. е 81.6%. Това означава, че ако човек започне работа със заплата на нивото отпреди да стане безработен, ще получава допълнителен доход в рамките на едва 18.4% от брутната си заплата спрямо обезщетението, което е получавал като безработен. Така много от безработните в България остават без съществен стимул да търсят работа преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи.
Защо нямат стимули
Капанът на безработица в България по стойност е деветият най-висок в ЕС за 2013 г.. Лице, което е било осигурено на реалните си доходи, би получило обезщетение в размер на 77% от чистата си заплата при средно 55.6% за ЕС. Така за част от българските граждани дълготрайният престой извън пазара на труда се превръща в осъзнат избор на „доброволна безработица“.
Има и още два капана – на ниската икономическа активност и на ниското възнаграждение за труд, които в България са сред най-ниските в ЕС. Според анализа това по принцип би трябвало да води до по-висока активност при търсенето на работа, но на практика не се случва заради високия дял на структурната безработица, която произтича от разминаването между уменията на безработните и търсенето на работодателите. Още един фактор са териториалните дисбаланси. За съжаление те не се отчитат при административните увеличения на минимална работна заплата и минимални осигурителни доходи и водят до по-силен натиск върху заплатите и пазара на труда в по-бедните области на страната.
Какво може да се направи
Едно възможно решение за намаляване на капана на безработицата е въвеждането на т.нар. регресивен елемент, тоест обезщетенията за безработица да се намаляват в периода на получаването им, смятат от ИПИ. Друга опция е намаляването на вноските във фонд „Безработица“ на НОИ, както и на размера на получаваните обезщетения при безработица. Това би могло да стане или чрез съкращаване на периода на получаването на обезщетенията, или чрез намаляването на самите месечни обезщетения. Трети вариант е запазването на пълното или част от обезщетението за безработица при завръщане на работа преди изтичане на периода за неговото получаване, което може да окуражи завръщането към заетост възможно най-бързо.
Източник: http://www.capital.bg/