English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
В началото на новата 2016 г. отново си задаваме въпроса – какви са промените в осигурителното законодателство през тази година? Народното събрание гласува и одобри Закона за бюджета на ДОО за 2016 година (ЗБДОО). В тази статия ще разгледам основните параметри на бюджета на ДОО, свързани с осигурителните вноски, осигурителния доход и промените, които той налага в Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Осигурителни вноски
Една от мерките за подпомагане на бизнеса отново е запазването на размерите на осигурителните вноски. През 2016 година няма да има промяна в процентите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и те запазват нивата си от 2015 година. Размерът на вноските за фонд „Пенсии“ е съответно – 17.8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. при запазено съотношение – 9.9 за сметка на работодателя и 7.9 за сметка на работника, и 12.8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7.1 към 5.7.
Също така през 2016 година работодателите няма да внасят вноски във фонд „Гарантиране на вземанията от работниците и служителите“. Отчита се, че има натрупани достатъчно средства, но при тяхното намаляване вноските за този фонд може да бъдат възстановени. Законът не предвижда и промяна на съотношението между работодател и работник (60/40) за останалите осигурителни рискове, както и размера на вноските за тях. „Общо заболяване и майчинство“ – 3.5 на сто; „Безработица“ – 1.0 на сто.
Размерът на вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ ще бъде определян, както досега – диференцирано от 0.4 до 1.1 за сметка на работодателя съгласно приложение 2 към ЗБДОО. Запазват се размерите и съотношението на вноските за фондовете на Допълнителното задължително пенсионно осигуряване в: 1. Универсален пенсионен фонд – 5 на сто при съотношение 2.8 на сто за сметка на осигурителя и 2.2 на сто за сметка на осигуреното лице. 2. Професионален пенсионен фонд – 12 на сто за лицата, работещи при условията на I категория труд, и 7 на сто за лицата, работещи при условията на II категория труд, като вноските са изцяло за сметка на осигурителя.
Осигурителен доход
Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 8.6 на сто през 2016 г. в сравнение с 2015 г. За 2016 г. са договорени минималните осигурителни прагове за 48 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7.5 на сто. За останалите икономически дейности, където не са постигнати споразумения, увеличението е средно с 8.6 на сто. Най-ниският минимален осигурителен доход през новата година ще бъде равен на 420 лв. – колкото е размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2016 г.
Запазва се и диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Те ще го определят според облагаемия доход, който са декларирали за 2014 година. За тези, които не са извършвали дейност през 2014 година или започват дейността си през 2015 или 2016 година, той ще бъде 420 лв. От началото на 2016 се променя и минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите – 300 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица през 2016 година остава на нивото си от 2015 г. – 2600 лв.
Обезщетения от ДОО
През следващата година се запазва и режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност от работодателя – първите три работни дни се изплащат от работодателя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от четвъртия работен ден на настъпване на неработоспособността – от НОИ. Запазва се и периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – до 410 дни.
За съжаление очакваното увеличение на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст не се случи и то остава в размер на 340 лв. Променя се периодът, от който се определя размерът на паричното обезщетение при трудоустрояване поради бременност, кърмене или напреднал етап на лечение инвитро. Вместо от дохода за последните 18 месеца от 1.01.2016 г. неговият размер ще се определя от осигурителния доход на лицата за период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването.
Запазва се дневният минимален размер на обезщетението за безработица – 7.20 лв.
Разбира се, вече са факт и дългоочакваните промени в начина на подаване на болничните листове от работодателите за работещите при тях лица. От 1 януари 2016 г. болничните се подават по електронен път с помощта на Квалифициран електронен подпис (КЕП) директно в сайта на НОИ. В тази връзка е съкратен и срокът за подаване на документи и данни за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете, както и при трудоустрояване, а именно до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който работникът е представил необходимите документи пред работодателя си.
Промени в Кодекса на труда
Интерес представляват и промените в трудовия закон и по-конкретно новите основания за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя в следните случаи: 1. когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по реда на чл. 68а от КСО; 2. когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО.
Също свързана с пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер е промяната в чл. 222 от КТ, в който е създадена нова ал. 4, която уеднаквява практиката за правото на обезщетение, по реда на чл. 222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовия договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване.
Представените тук изменения са само малка част от промените в КСО и КТ. Като цяло в осигурителното законодателство има и много други промени и поради това ви препоръчвам да се запознаете подробно с всички тях.
Източник: capital.bg
Сходни публикации
