English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Създаването и функционирането на кооперациите (включително и кредитните) в България е регламентирано в Закона за кооперациите (ЗК). Законът за кооперациите ясно дефинира правните стъпки за учредяване на една кредитна кооперация. За разлика от законодателството в голяма част от европейските държави обаче у нас има правна пречка кооперативните банкови организации да разгърнат своята дейност и в депозитно-кредитната сфера. Спънката идва от Чл. 36, ал 3, където се казва, че: (3) Кооперацията по решение на общото събрание и с решение на Българската народна банка при условия и по ред, уредени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност. В ал.3 всъщност се дефинира правна възможност кооперациите да извършват влогово-кредитна дейност при наличие на специален закон и с решение на Българската народна банка. Проблемът в тази ситуация е, че законът който може да се третира като „специален“ и който всъщност урежда кредитната дейност в страната, Закона за кредитите институции, не дефинира и не разглежда условия и ред за създаване на кредитни кооперации. Изключение правят отново взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, които са регламентирани в „предшественика“ на Закона за кредитите институции, а именно Закона за банките. В чл. 1, ал 3 от Закона за кредитните институции се казва, че „Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и за банките, създадени с отделен закон, доколкото в него не е предвидено друго“, но отделен закон, който за регламентира кооперативното банкиране в България реално няма. На база изложеното може да заключим, че у нас има пропуск в законодателството, който възпрепятства всякакви инициативи за създаване на кооперативна банка. До момента реално единствен опит за законово регламентиране на кооперативното банкиране у нас е направен през 2001г., когато Йордан Нихризов внася в 39-тото Народно събрание Законопроект за кредитните кооперации и сдружения. Законопроектът е внесен в Комисията по бюджет и финанси, но не бива подложен на гласуване от народните представители, с което се прекратява този единствен опит за законодателно уреждане на кредитните кооперации в България. Индикациите през годините водят до извод, че мерки за урегулиране на законодателството в тази област може би нямат да се предприемат в близко бъдеще. Тези съмнения се засилват и от декларираната съпротивата на БНБ за регламентиране на кооперативното банкиране у нас. Още през 2007 г. в документ озаглавен „Основни принципи на лицензионната политика на БНБ“, управителният съвет на банката заявява, че „Създаването на нискокачествени квазибанки би представлявало авантюра с изключително тежки последици, която БНБ няма да подкрепя“. С допълнително уточнение от БНБ поясняват, че се касае най-вече за кооперативните банки. БНБ е институция, на която със закон е вменена отговорността на бъде гарант за стабилността на банковата система и оттам на макроикономическата стабилност на страна. От тази си позиция тя може да изказва опасения за съществуването на определени финансови организации. Както става ясно от данните до сега обаче, съществуването на кооперативните банки е утвърдена европейска практика, която продължава и до днес. На база финансовата информация се потвърди и становището на някои експерти, че този тип институции са дори по-стабилни и се ползват с по-голямо доверие в сравнение с търговските банки. Особено в кризисни ситуации се отбелязва, че кооперативните банки са ключ за оцеляване на малкия и средния бизнес и така те са средство за осъществяване на акти-кризисна политика. Съображенията на БНБ за кооперативното банкиране от гледна точка на създаването на нискокачествени квазибанки са в противовес с политиката, която тя води относно институциите, които осъществяват кредитиране у нас. Визира се основно навлизането, посредством даване на лиценз като финансова институция именно от БНБ, на българския пазар на т.нар фирми за „бързи кредити“. До последните предложения за промени в Закона за потребителските кредити (от началото на юли 2012) – част от дейността на тези организации, като заемите до 400 лв., дори не попадаха в него и така се създаде среда на непрозрачност при формиране на лихвените процент и неясноти относно функционирането на част от кредитния пазар у нас. Потребителят така и не разбираше каква сума ще върне, докато не се наложи да плаща погасителните вноски. Това е опасност, която би следвало БНБ да индикира и да предприеме съответните действия, съгласно вменените и отговорности. Предложенията за промените в „бързото кредитиране“ обаче се инициираха от миистъра на финансите Симеон Дянков, което буди размисъл защо БНБ не пое инициативата след като е „чувствителна“ на темата за квази участниците на кредитния пазар у нас и след като трябва да бъде гарант за стабилността посредством контролната си дейност. БНБ като институция няма вменени законодателни функции, но може да инициира дискусии по много въпроси за кредитирането у нас.
Сходни публикации
