English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Минаха 20 г. пазарна икономика, преди да се възроди идеята на кооперацията – тя е естествена в икономика, преживяла дълбок кризисен разпад, доминирана от микро- и дребни производители. Българското общество е свръхконтрастно и иска всеки да каже черен или бял вижда предмета, за който говори. Цветните нюанси, дори светлосенките се считат за шикалкавене, достойно за обругаване от позицията и на двете крайности. А контрастът е особено опасен, като става дума за кооперацията.
Сред организационните форми на стопанството тъкмо за нея най-характерният белег е очарованието, в самата дума с древния корен „чар“ (магия, с това значение в десетки езици, напр. лат. carmen, фр. charme, англ. charm) се преплитат привличане, запленяване, но и коварство и илюзия, дебне разочарование и отчаяние. Кооперацията е тежко експлоатирана политически. Според анархистите (и мутуалисти, и индивидуалисти) тя е първичната организация за пряка демокрация, достатъчна да замести държавата. Икономическите утопии я намират за „естествена“ стопанска организация на общността (комуната). Затова кооперацията е удобно присвоена от социалистите, макар да датира още от римско време във формата на задруга, макар че първата в Европа кооперация е швейцарската „Виамала“ от 1472 г., макар че Робърт Оуен (1771-1858), бащата на модерната кооперация, е основал своята през 1810 г., далеч преди Фердинанд Ласал (1825-1864) да стигне до „железния закон за работната заплата“ и кооперативния социализъм. В тоталитарната държава „кооперация“, особено видът ТКЗС, бе синоним на одържавяване на земята, средствата на труда и на самия труд. Тя омаскари идеята, че ако споменеш как кооперацията може да е ефективен стопански инструмент, те обявяват за комунист. Понеже господа папагалдемократите обърнаха „кооперация“ в мръсна дума, в днешна България знаем за кооперациите удивително малко.
Дори статията по темата в българската „Уикипедия“ е пълна с грешки. Всъщност кооперацията е много популярна в света стопанска форма. Интернационалният кооперативен алианс (ICA) съобщава, че кооперациите в света имат над 1 млрд. членове, в тях са заети близо 1.5 мрлд. души и дават прехрана на повече от 3 млрд. души, към половината население на света. Най-много са кооператорите в САЩ – 256 милиона, следват Индия с 95 млн. и Япония със 77 млн. В Европа най-много кооператори има в Италия, 12.6 млн. Кения е с най-голям дял – 63% от населението, което си изкарва хляба в кооперациите. В Норвегия кооператори са 42% от жителите, в Дания кооперации въртят 36.4% от търговията на дребно. 91% от японските фермери членуват в кооперации. Най-голяма кооперация в света е испанската „Мондрагон“ с 80 хил. членове и работници, 289 предприятия в 41 страни; печели годишно 14 млрд. евро в 150 страни.
Какво представлява кооперацията – отговарят правилно едва 15% от студентите у нас – сигурно заради политически заблуди на останалите. Кооперацията е автономен съюз на лица, които доброволно сътрудничат за общи социални, икономически или културни цели. Не всички кооперации са трудови или производствени. У нас най-много са жилищностроителните кооперации. Пък и т.нар. етажни собствености са жилищни кооперации по същество (дори ги наричаме така). Кооперациите са твърде многообразни. Да споменем търговските кооперации, в които членуват главно фирми, обединени за съвместна продажба на продукцията. Потребителските кооперации са собственост на клиентите си с цел съвместно доставяне на необходимите продукти. Има комунални кооперации, създадени да експлоатират пътища или мостове, водоснабдяване, топлофикация. Наред със земеделските и занаятчийските кооперации има социални (например за експлоатация на училища, старчески домове, болници), има кредитни кооперации и (популярни) банки, застрахователни кооперации, световната междубанкова мрежа за телекомуникация SWIFT е кооперация по статут.
Кооперативните принципи са седем отличаващи и обединяващи белези: доброволно и отворено членство; демократичен контрол на членовете; лично икономическо участие; автономност и независимост; образование, обучение и информация; кооперация между кооперациите; грижа за обществото. Кооперациите си имат ценности: най-важните са самоопределение, самопомощ, самоотговорност, самоуправление, солидарност. Те не само звучат социално, те в основата си са некапиталистически. В повечето кооперации важат правилата: един член – един глас, разпределение на ползите според участието в дейността, не според вноските в капитала; често не дават дивидент. Тъкмо тези принципи, правила и ценности на кооперацията съдържат измамното противоречие на равенството, същото, което прави невъзможни утопиите като комунизма, което съсипа десетилетия от живота на десетки нации, вкл. нашата. Кооперацията предполага дружба. Така се и нарича: на немски е Genossenschaft („другарство“), на български – задруга. Но плитка е дружбата на хората, а егоизмът им идва в повече, затова твърде често кооперациите се разпадат. (Както впрочем всякакви съдружия; малцина у нас останаха съдружници над 10 г.) За да успява, кооперацията трябва да намери деликатния баланс между своите ценности и човешките пороци. В университетите доскоро се учеше като отделна специалност „Икономика на кооперациите“. Тънко и сложно нещо е това. И е много опасно държавата да се подвежда по стимулирано, камо ли насилено коопериране.
От архива
Сходни публикации
