Българинът не знае как да харчи парите си

Ако ги има, трябва да инвестира в наука и знание, а не в апартаменти, силикон и парцалки

Автор: Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор

Над 30 години се занимавам с това да напътствам хората, кое е правилно и кое не. 90 % от тях не разбират същността на икономиката, а с това и самия живот. Но на маса, пред приятели и най-вече пред себе си пресмятат, бият се в гърдите и се хвалят, че те знаят всичко, а другите са глупаци. Тяхната истина е единствена и от последна инстанция. Но практиката и научните проучвания сочат, че българинът е много зле и на последните места в Европа и света по финансова култура.  Тогава къде са интелектът и акълът на българина, който иначе се смята за уникален? Той мисли, че ако има пари, може да направи чудеса, а истината е друга. Когато ги  има, българинът не знае какво да прави с тях и ги влага в банка, купува жилище или кола, като смята, че ще забогатее.

Освен това, ако имаш достатъчно знания, ще направиш пари, а ако нямаш, дори и да имаш пари, ще ги загубиш. Ние смятаме, че богатството е шанс, късмет или подарък от Бога, но не и заработено, спечелено с труд или знание. Но да се върнем за първоначално погрешното ни разбиране за икономиката. Тя е наука за избора, за пътя, развитието и в най-общ вид живота, а не скучните цифри в някой отчет и баланс. Икономиката е самият живот във всичките му проявления. Как с най-малко ресурси да постигнеш най-големи резултати? Да подходим  практично, ако 10 човека получават заплата по 1000 лв., то 5 ще връзват двата края и ще се оплакват, като чакат шефа, държавата или някой друг да им вдигне заплатата. Разчитат на външни фактори, не на себе си. Четирима ще изпаднат в борчове, първо от приятели, после от роднини, и накрая до бързите кредити.   Някои от тях по-късно ще фалират и само един ще забогатее, като след години ще има капитал, който да му носи поне още по 1000 лв. месечно  други доходи.

Как става това ли? То се учи цял живот. Но на повечето хора вижданията им са грешни. Често давам един пример на студенти. Там има момичета, които много обичат парите, но не знаят нито как да ги правят, а още по-малко как да ги управляват, което е много по-сложното. Те смятат, че задължително някой принц трябва да им ги донесе поради неземната им хубост. Но така в съвременния стоков свят те самите стават стока, като сами се предлагат и отношенията им стават стоково-парични.

Когато станеш на 50 години, дори да изглеждаш като на 40, другите пак ще се заглеждат по 25-годишните, които са по-вървежни на пазара. Цената на всичко заедно с потребителната стойност прогресивно спада с времето. Икономически закон, т. е. ако разчиташ само на външни атрибути, както сега е на мода, ти инвестираш грешно. Твоята инвестиция в силикон, устни, гърди, фитнес и процедури качва временно стойността, но доколко? Кое тогава си заслужава да се инвестира, като постоянно повишава цената си? Науката и знанието. Така е от векове и така ще бъде.

А защо тогава всички искат да пробият с чар и сексапил? Защото е по-лесно, а лесното винаги е евтино.   Та питам тези студентки: Имате 100 лева да си купите рокля. Накрая се колебаете между две с еднаква цена. Коя ще изберете и къде тук е икономиката? И вие ще се заблудите, че е в 100 лева. Това е само по-малката част. Едната рокля с нейните кройка и цветове ще направи момичето красиво, сексапилно, желано. Тя ще се открои от приятелките си, ще я забележат и търсят момчетата, ще се ожени за по-богат младеж, ще създаде семейство и ще си реши проблемите. Тази рокля е инвестиция, която ще се възвърне 1000-кратно, а другата е просто разход, загуба. Поредните зле похарчени 100 лв. за парцалки. Всеки избор е или разход, или инвестиция през целия ни живот във всичките му проявления.

Източник: в. Марица