Какво може да се запорира и какво не?

Общото правило е, че цялото имущество на длъжника може да се запорира. Все пак някои закони предвиждат изключения от това правило. Имуществото на длъжника, което не може да се запорира, се нарича „несеквестируемо имущество”. Най-общо, имуществото, което не може да се запорира, може да бъде групирано в две големи групи:

Несеквестируемите вземания са вземания по банкови сметки; от трудови възнаграждения; за пенсия; за обезщетения по Кодекса на труда и/или по Кодекса за социално осигуряване; за социални помощи; за стипендии; за издръжка.
Несеквестируемите вещи са движими и недвижими вещи. Има разлика в зависимост от това дали производството е за събиране на публични вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) или за събиране на частни вземания по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Несеквестируеми вземания

Съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не подлежат на принудително изпълнение:

сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;
трудовото възнаграждение в размер до 250 лв.;
обезщетението по трудово правоотношение до 250 лв.;
пенсията до 250 лв.;
стипендията до 250 лв.;
обезщетенията по социалното осигуряване – в пълен размер;
социалните помощи – в пълен размер;
вземанията за издръжка– в пълен размер.

За разлика от ДОПК, Гражданският процесуален кодекс (ГПК) не предвижда несеквестируем минимум на сумите по банковите сметки.Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК не се допуска принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждедние или пенсия, чийто размер е под минималната работна заплата, и може да се удържа само:

ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Удържа се съответната част от възнаграждението, в зависимост от неговия размер и дали длъжникът има деца, които издържа.

Тези стойности се определят, след като се приспаднат дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Ако длъжникът е осъден да заплаща издръжка, издръжката за текущия месец се удържа в пълен размер, а ако е за минал период – съобразно общите правила.

Налице е и специална уредба и по други закони. Например текстът на чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) забранява налагането на запори по реда на ГПК и ДОПК върху обезщетения за майчинство, безработица и др.. Чл. 14 от Закона за социалните помощи не позволява запорирането на социалните помощи в пълен размер.

Несеквестируеми вещи

На първо място, това са движимите вещи, необходими за физическото оцеляване на длъжника. Това са необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец; необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; машините, инструментите, пособията и книгите, необходими на длъжника, ако упражнява свободна професия или е занаятчия; домашните животни на длъжника: две глави работен добитък; една крава; пет глави дребен добитък; десет пчелни кошера; домашните птици; необходимата храна за изхранването им; вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство: дрехи и обувки: детски храни и принадлежности; легло и завивки; мебели; обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; домашни уреди за отопление и готвене; една пералня; един хладилник. телефон и радиоапарат; лекарствата и изкуствените органи; учебните пособия, книгите и музикалните инструменти; домашните любимци; семейните и личните ордени и отличия.

Следващата голяма група несеквестируеми имуществени права са свързани с недвижимото имущество на длъжника.

На първо място по ГПК това са земите на земеделските производители: градини и лозя с площ до 5 дка, ниви или ливади с площ до 30 дка, машините, и инвентара за обработката им. Несеквестируемата част в производството по ДОПК е: до една четвърт от притежаваните земеделски земи, но не по-малко от 3 дка.

На следващо място не може да се възбранява единственото жилище на длъжника. Условие за това е длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, да нямат друго жилище, независимо дали той самият живее в него.

Законодателят определя, че само част от жилището на длъжника може да се възбрани, ако тази част може да се обособи като самостоятелно жилище и ако тази част не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството.

Следва да се има предвид, че забраната за запориране и възбраняване на гореописаните вещи и вземания отпада, ако върху тях е учредена ипотека (за недвижимите вещи) или залог (за движимите вещи и вземанията), както и ако задълженията са за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети, съставени от Агенцията за държавна финансова инспекция.

Защита на длъжника

Най-общо, защитата на длъжника срещу незаконосъобразни изпълнителни действия на съдебния изпълнител (частен или държавен), респ. публичния изпълнител при НАП, може да бъде упражнена по два начина:

чрез жалба, подадена в 7-дневен срок от извършване на действието или узнаването за него. Срокът е еднакъв и по двата процесуални закона – ГПК и ДОПК. Това е един доста кратък срок, изискващ бърза мобилизация на длъжника за защита на неговите права.
другият способ за защита е чрез съдебен иск за вреди.

Ако производствените действия се извършват от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) – искът за вреди трябва да е директно срещу него, евентуално и срещу застрахователя му. Ако се извършват от публичен изпълнител при НАП или от държавен съдебен изпълнител, искът трябва да се заведе срещу Държавата.

Източник: http://bulmar.com/

За автора

admin

Сходни публикации