Планът „Юнкер“ ще докара 1,4 млрд. евро в България

До 6 месеца ще има звено за техническа помощ у нас, казва Илияна Цанова

Илияна Цанова е заместник-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции /ЕФСИ/. Фондът бе създаден през юли 2015 г. във връзка с одобрения европейски инвестиционен план „Юнкер“. Целта му е да стимулира икономическия растеж и конкурентоспособността в дългосрочен план. Фондът подкрепя стратегически инвестиции в ключови области като инфраструктура, образование, изследвания и иновации, както и рисково финансиране за малки предприятия. Как българският бизнес да привлече капитал с помощта на плана „Юнкер“ и какво трябва да знаят фирмите, за да оползотворят шансовете си ? „Стандарт“ потърси отговорите от Илияна Цанова, която пристига в София за да участва в днешния форум, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – КРИБ. Ще присъстват над 120 представители на големи компании, които са членове на най-голямата работодателска организация в страната. Конференцията ще бъде открита от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев. В нея ще участват вицепремиерът Томислав Дончев и министрите Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Ивелина Василева, Десислава Танева и Зорница Русинова, както и представители на Европейската комисия, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

– Госпожо Цанова, какви са успехите, с които България може да се похвали при привличане на инвестиции с помощта на плана „Юнкер“?
– България се нарежда на второ място по привличане на ресурс към БВП от всички държави-членки на ЕС. До момента страната се е възползвала предимно от привлечен ресурс към търговските банки. Тези транзакции са десет на брой, за финансиране на малки и средни предприятия. Банките наистина са много активни при търсене на възможности за работа по плана „Юнкер“. Според финанасовите институции има и голямо търсене на тези продукти. Това са заеми при изгодни условия за малки и средни предприятия, на средно стойност около 250 000 евро. Можем да кажем, че за 2016 г. над 500 български малки и средни предприятия са се възползвали от кредитиране от тези банки.
– В какви области най-често е дейността на тези компании?
– Това са предимно инвестиции за модернизация на производствени мощности, капиталови инвестиции. Това се търси най-много от бизнеса.
– Успя ли български проект да привлече инвестиции чрез пряко договаряне директно с Фонда, без посредничеството на банките? Това бе възможност за проекти на стойност над 30 млн. евро.
– Малко са инвестициите в страната на такава голяма стойност. Българските компании инвестират между половин и десет милиона евро и голяма част от тях се инвестират чрез привличане на допълнителен дялов капитал, не само заемно финансиране.
Също така директното финансиране от ЕИБ може да се направи за проекти на стойност около 15 млн. евро. Тоест този праг за България е смъкнат специално за нас от 30 на 15 млн. евро. Добрата новина е че в момента се разглеждат няколко такива проекта и очаквам в най-скоро време да бъде подписани и първият такъв. В допълнение е много важно да се информира бизнеса какви са възможностите за получаване на финансиране по плана „Юнкер“ и как точно се получава такова финансиране. За банките и компаниите входната врата е през Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд. Моето усещане е, че все още планът „Юнкер“ е абстрактно понятие за доста компании в България. Затова съм много благодарна за инициативата на правителството и КРИБ за това информационно събитие, което ще се проведе днес.
– Какви съвети ще дадете на бизнеса, който иска да кандидатства по плана „Юнкер“?
– На първо място е важно те да имат проект, който е допустим за финансиране и попада в един от приоритетните сектори – енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, въвеждане на иновации, научна и развойна дейност и изследвания, околна среда, транспортна инфраструктура и финансиране за малки и средни предприятия. Финансирането за МСП се отпуска чрез банки посредници или инвестиционни фондове. Другото важно условие е тези проекти да са сравнително добре подготвени от гледна точка на технически и финансови параметри. Планът финансира максимум до 50% от стойността на проекта. Това означава че проектът трябва да е достатъчно добър, за да привлече и други инвеститори. Банката може да отпусне по-дългосрочно финансиране или да има подчинена позиция спрямо другите инвеститори, така че те да бъдат готови да инвестират заедно с нас в тези проекти.
– Кои шансове не успяхме да оползотворим?
– Не мисля, че имаме неуспех до този момент, тъй като България няма отказан проект по плана „Юнкер“. Иска ми се обаче да работя за тази кауза бизнесът да има по-голяма информация, за възможностите, за да има и повече търсене от тях. Важно е да се знае, че компаниите могат да се възползват и от техническа помощ за подготовка на техните проекти. Това може да се случи чрез така наречения Advisory Hub, който е част от плана „Юнкер“ и подпомага не само публичния, но и частния сектор с подготовката на проекти. От България в момента сме получили 25 искания за техническа помощ от компании към този хъб. Това е чудесна възможност за бизнеса да подготви по-добри проекти. За компании, които имат проекти в сферата на иновациите тази помощ е безвъзмездна. За останалите компании от частния сектор разходът се споделя между хъба и инвеститора. Важно е да уточним, че тази техническа помощ за подготовка и структуриране на проекти е важна не само за привличане на финансиране от плана „Юнкер“, но и от други източници на финансиране. Така че компаниите могат да получат помощ от този хъб дори и ако нямат намерение да кандидатстват за финансиране по плана.
– Често компаниите нямат интерес да кандидатстват и защото си мислят, че финансирането е изчерпано. До кога всъщност могат да потърсят финансиране фирмите?
– Една от целите на плана „Юнкер“ е да мобилизира финансиране в Европа. Това е един от проблемите с които се сблъскваме. Има достатъчно ликвидност, но не и интерес от страна на инвеститорите да инвестират. Причините за това са много, като част от тях се обуславят с усещане за несигурност, а както и от регулаторни спънки. За първата година от работата на плана ние успяхме да одобрим проекти на стойност над 30 млрд. евро и очакваме да мобилизираме ресурс от почти 164 млрд. евро. Това означава, че 52 % от целта, която беше поставена през 2015 г. за мобилизиране на ресурс от 315 млрд. евро е постигната. Но истината е, че ни чака още много работа. Тези проекти трябва да бъдат подписани и изпълнени, така че да се усети цялостния ефект в икономиката. Фирмите могат да кандидатстват с проекти до средата на 2018 г.
Но както знаем в момента текат преговори в Европарламента за удължаване срока на работа на фонда и увеличаване на гаранцията от европейския бюджет. До края на годината ще е ясно дали това ще се случи. И ако това стане срокът за одобряване на проекти ще се удължи до 2020 г.
– От тези 30 млрд. евро договорени и близо 164 млрд. евро привлечени, колко се дължат на български проекти?
– Очакваният привлечен ресурс за България ще е около 1,4 млрд. евро. Това са средства, които ще бъдат инвестирани чрез нашите банки партньори. Тази статистика се променя всеки месец. Защото ние всеки месец одобряване по 30-40 нови проекта. Надявам се България да остане в челните редици относно съотношението между привлечен капитал и БВП. Надявам се да намерим повече банки партньори. Също и да се включат фондове за инвестиране в дялов капитал и фондове за инвестиране в стартиращи компании, които също могат да се възползват от финансиране по плана.
– Кога очаквате първият голям проект с директно договаряне да получи финансиране?
– Водят се преговори с няколко такива проекта, като очакваме първият договор да бъде подписан през първото тримесечие на годината. Става въпрос за компания, която иска да модернизира производствените си мощности и да увеличи капацитета си.
– Ще има ли България голям инфраструктурен проект, който да получи финансиране по плана „Юнкер“? Имаше идеи с такова финансиране да се изгради междусистемната връзка между България и Гърция.
– Към момента България не е кандидатставла с проект по плана. Водени са предварителни разговори за потенциална инвестиция в интерконекторната връзка България- Гърция. Но до този момент очаквахме да приключат пазарните тестове и да се види възвръщаемостта на проекта и при какви параметри. Българското правителство е запознато с различните възможности за финансиране не само от фонда , но и от други инструменти. Така че те трябва да направят своя избор как ще процедират занапред.
– На дискусията, организирана от в. „Стандарт“ и КРИБ за възможностите, които дава плана „Юнкер“, еврокомисарят Кристалина Георгиева лансира идеята, че се мисли за създаването на регионално звено на плана „Юнкер“, което да подпомага българските фирми при писането на проектите на място. До къде стигна тя в реализацията си?
– През изминалата година наистина този въпрос беше обсъден и аз съм много доволна да съобщя, че през декември 2016 г. бе подписан меморандум между българското правителство в лицето на министерство на финансите и Европейска инвестиционна банка за създаване на Advisory hub в България. И за изграждане на капацитет от българска страна да осигурява такива услеги- И се надяваме той да заработи в рамките на първата половина на 2017 г.