Експерти се обявиха за ограничаване на нощния труд

Експерти се обявиха на кръгла маса за ограничаването на нощния труд. Зад искането застанаха както представители на синдикатите, така и на работодателите и държавата. Различия по исканията за заплащането на нощния труд има, но всички са на мнение, че трябва по-добра регулация и ограничаване заради вредното му въздействие.
КТ „Подкрепа“ настоява за увеличение на допълнителното заплащане за нощен труд, като то стане процент от минималната работна заплата за страната – 0,5 процента от нея за един час нощен труд. Това припомни Здравчо Здравчев, председател на Национална федерация „Техническа индустрия, наука, информатика“ към КТ „Подкрепа“ на форума в централата на синдиката.
Зад исканията на синдиката застават и от Българския лекарски съюз, от асоциацията на професионалистите по здравни грижи, работещи в системата на МВР.
„Нощният труд е евтин ад“ е новото послание на кампанията на КТ „Подкрепа“, която е както за увеличение на възнаграждението, така и за ограничаването на полагането на нощен труд. От синдиката искат нощният труд да се ограничи само до производства, които са технологично непрекъсваеми. Кампанията започна в края на март. На 3 октомври синдикатът внесе предложението в подкомисията по доходите към НСТС.
Ако искането на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лв., или 17,85 лв. за една нощна смяна. В рамките на един месец работникът ще получава чиста сума 113 лева. При минимална работна заплата 560 лева – заплащането за час нощен труд ще стане 2,80 лева.
Сегашната стойност на заплащането от 0,25 лв. на час е определена през 2006 г. при минимална работна заплата за страната от 180 лева, а сега минималното възнаграждения е 510 лева. През 2006 г. и новите изследвания за вредата от нощния труд не са били налични, каза Здравчев. Той припомни, че преди това има също един дълъг период, в който заплащането за нощен труд не е променяно – от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.
Приходите за осигурителната система биха били милиони допълнително, ако се реализира синдикалното предложение, са изчислили от КТ „Подкрепа“. В момента за една година отчисленията, които се правят за един човек, който работи осем пъти в месеца, като полага нощен труд, са 13 лева и 44 стотинки за здравна осигуровка. Ако исканията на синдиката се удовлетворят, общата годишна здравно-осигурителна вноска ще стане 137,09 лв. Пенсионната вноска от 33 лева ще стане 339 лева.
За един месец нощен труд работникът получава 10,87 лв, което покрива едва 42 на сто от разходите за градски транспорт, посочиха от синдиката. В момента за една нощна смяна не можем един билет за градски транспорт да купим, допълниха синдикалистите.
Новите изследвания след 2006 година категорично определят, че нощният труд е вреден за здравето. Световната здравна организация също през 2009 година определи, че нощният труд трайно уврежда здравето и трябва да се ограничи, каза още Здравчо Здравчев.
Нощният труд причинява умора, намаляване на качеството на съня, води до повишаване заболеваемостта и отсъствия от работа, увеличават се трудовите злополуки и текучеството на работници. Изследванията сочат, че при нощен труд се увеличава риска от заболявания на сърдечно-съдовата система с 40 на сто, с три пъти от рак на простатата, с 30 на сто от рак на гърдата, с 40 на сто от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми.
Социалните рискове са свързани с проблеми в семейството, социална изолация и като следствие репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми. За десет години продължителен нощен труд, хората остаряват шест и половина години по-рано от останалите. Американско изследване, направено сред 75 000 медицински сестри за период от 22 години, сочи, че една от всеки десет работили и през нощта в рамките на шест години, ще умре по-рано, каза Здравчев.
В нощен труд са заети над 400 000 души в България.
Според доклада на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет от 2017 година, който анализира прилагането на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и извънредният труд) не трябва да надвишава 48 часа на седмица, като единствено в българския Кодекс на труда се предвижда продължителност на седмичното работно време до 56 часа, което е т. нар. сумирано изчисляване на седмичното работно време. Това е свързано с износване на организма, отбеляза Здравчев. Затова от синдиката настояват и у нас да се въведе горна граница от 48 часа заедно с нощния труд, броят на поредните нощни смени да се намали от пет на три в седмицата, минимална междуседмична почивка да стане 35 часа /в момента е 24 часа/ и да се ратифицира конвенция 171 на МОТ за нощния труд.
Лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов заяви, че от началото на кампанията вече има признание от всички институции, че нощният труд е проблем заради ниското заплащане и заради отсъствието на регламент за полагането му.
Тъй като от работодателите се чуха мнения, че заплащането на нощния труд не може да се обвърже с МРЗ, от КТ „Подкрепа“ са склонни то да се обвърже с основната и да стане не по-малко от 0,5 на сто от основната работна заплата, посочиха синдикалистите.
Експерт от МТСП отбеляза, че законодателството по различен начин е регулирало полагането на нощен труд в различните европейски страни. В Германия няма регулация на нощния труд, за разлика от България, където има мерки за закрила. Беше цитирано и проучване на Международната агенция за изследване на рака от октомври 2007 г., което определя работата през нощта като особено канцерогенна, приравнявайки вредата с ултравиолетовата радиация. Позицията на министерството е проблемите с нощния труд да се разглеждат комплексно, а не само заплащането. От МТСП отбелязаха, че по отношение на директивата има констатации, а няма препоръки.
Изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова отбеляза, че нарушенията във връзка със заплащането на нощния труд са най-вече в онези дейности, в които технологично не се налага този труд да бъде полаган през нощта. Според Михайлова дискусията трябва да започне от регламентацията на нощния труд, защото никой в момента не забранява договорът да бъде сключен за полагане само на нощен труд – не четири-пет, а 22 смени може. Нужна е регламентация кога е необходим и при какви условия да се полага, да се определи режим на труд и почивка, безплатна храна и размер на възнаграждението. Михайлова пое ангажимент от името на ГИТ трудовата инспекция да контролира бъдещите регулации.
От синдикатите в МВР посочиха, че допълнително възнаграждение за нощен труд в МВР има едва от 2014 година. Проблем е и, че държавните служители нямат право на колективно трудово договаряне и се получава така, че заетите на служебно правоотношение по Закона за МВР са на минимума от 25 стотинки, за разлика от тези по трудово правоотношение, които имат право на колективно трудово договаряне, които също не получават много, но повече от своите колеги.
Теодор Дечев от АИКБ коментира, че вероятно причината това, че толкова много години възнаграждението за нощен труд е 25 стотинки е в това, че за това време нито синдикати, нито работодатели „са спали“, а през колективното трудово договаряне са договорили по-високи суми. Той даде числени данни за ставката в различни отрасли – в целулозно-хартиената промишленост възнаграждението е 30 на сто от минималната часова ставка за бранша – 92 стотинки на час, в пивоварния бранш е фиксирано на 1,20 лв., в енергетиката при действащ колективен договор за пряко заетите в производствения процес е 80 стотинки на час, за непряко заетите – 50 стотинки. В добив и преработка на минерални суровини при действащ колективен трудов договор минималната часова ставка е 1,38 лв. на час, в електротехника и електроника – 0,75 лв. В пътното строителство – 1,53 лв, а в металургията – 90 стотинки на час, в търговията – 92 стотинки на час, в строителството – 1.92 лв., в транспорта – за по-отговорните длъжности – 1.60 лв. на час, за по-неотговорните позиции – 90 стотинки. Металоиндустрията е единственият отрасъл, в който не са договаряли нищо за нощен труд.
Според Дечев проблемът е, че наистина трябва да се ограничава нощният труд и по този въпрос няма разминаване със синдикатите. Опасността от злополуки и аварии нощем е в пъти по-голяма, отбеляза той. Освен това, по думите му, нощният труд наистина е ад, но не е толкова евтин ад и затова за работодателите също е добре да се ограничи. Трябва обаче да се регулират и онези частни случаи, в които в определени месеци неминуемо ще трябва да се полага нощен труд, за разлика от други месеци, в които няма да е необходимо, каза Дечев.