English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
За разлика от традиционните банки, осъществяващи своята дейност с цел увеличаване на пазарната цена на инвестирания от техните акционери капитал и увеличаване на реализираната печалба, етичните банки си поставят за цел чрез привличане на спестяванията на хората да формират кредитен ресурс, който да бъде насочен, както в стопанската, така и в социалната сфера на основата на ясно формулирани икономически и етични критерии. Същността на тези критерии произтича от желанието на създателите на етичните банки да създадат една алтернатива на съществуващата банкова система чрез поставянето на обществените интереси в основата на техния бизнес-модел. Създателите на етичните банки изхождат от това, че все повече хора желаят не само да знаят, за какво се използват техните спестявания, но и да оказват влияние върху процеса на вземане на решение за това. При това етичните банки са не само един своеобразен канал за инвестиция на спестяванията на хората в желани от тях сфери, но и източник за финансиране задоволяването на определени обществени потребности. В центъра на бизнес-модела на етичните банки е оптимизацията на обществената полза в отличие от бизнес-модела на традиционните банки, в основата на който е оптимизацията на печалбата. Етичните банки ограничават своята дейност до класическите банкови операции – набирането на влогове от населението и предоставянето на кредити, както и представянето на банкови услуги като плащания, съхраняване на ценни книжа и др. Етичните банки не участват в спекулативната търговия с финансови инструменти, както за сметка на клиента, така и за собствена сметка. Инициаторите на етичните банки считат, че парите следва да продължат да изпълняват своята функция на платежно средство, но не да бъдат превръщани в стока, обект на спекулативна търговия на финансовите пазари. Етичните банки не участват в спекулативната търговия със суровини и хранителни продукти, водеща до неестествено повишаване на техните цени с отрицателни последствия за значителна част от населението на света, и на първо място в слаборазвитите в икономическо отношение страни. Те не инвестират своята свободна ликвидност в държавни облигации на страни, неотговарящи на критериите за устойчиво развитие, нарушаващи правата на човека и ограничаващи свободата на индивида, както и с широко разпространена корупция. За тази цел някои от етичните банки ползват класации на страните в зависимост от тяхното съответствие на критериите за устойчиво развитие (екология, социална система и социална политика, качество на управлението на правителството). Етичните банки не инвестират и в корпоративни облигации на фирми, които чрез своята дейност или съучастия в капитала на други фирми, не съотвестват на критериите на техния вътрешен етичен кодекс. Като правило, те разработват списъци от стопански дейности, фирми и страни, които са неприемливи за тях, поради несъответствие с този кодекс. За разлика от традиционните банки, в етичните банки лихвите по депозитите са на много ниско ниво, в някои от тях вложителите се отказват доброволно от тях или те просто са премахнати, като реализираната по този начин печалба се използва за финансиране на проекти с висока обществена значимост и в интерес на обществото като цяло. Отпускането на кредити от етичните банки става не само на основата на проверка на платежоспособността на кредитополучателя, но и на основата на определени етични критерии. Целта на кредитирането е да се финансират на първо място проекти, които са в полза за цялото общество, което по своята същност е нова парадигма, нов модел на мислене в банковата сфера. Ще приведем някои примери на кредити, отпускани от етичните банки: кредити на физически лица за енергийно саниране на частни жилищни сгради, за покупка на фотоволтаични панели за тях, за покупка на електровелосипеди и електромобили; жилищни кредити за строителство на частни домове в съответствие с определени екологични изисквания, като например, строителство с екологично поносими строителни материали (колкото повече критерии се изпълняват, толкова по-ниска е лихвата по отпускания кредит); кредити на малки и средни предприятия за оборотни средства (кандидатстващият за кредит трябва да докаже, че кредитът няма да бъде използван за спекулативни цели); кредити за инвестиционни нужди и т.н. Етичните критерии при предоставянето на кредити са закрепени обикновено в статута на етичните банки или се съдържат в техния вътрешен етичен кодекс. Те се прилагат с помощта на въпросник, като отговорите на съдържащите се въпроси дават възможност за диференцирани оценки. В най-общи линии тези етични критерии се основават на концепциите за човешкото достойнство, социалната справедливост, обществената солидарност, социалната ориентация на стопанската дейност, нейната екологична поносимост и за устойчиво развитие. Бизнес-моделът на етичните банки не се базира на господстващата в банковата сфера концепция за продажба на банкови продукти и услуги, където ролята на банковия служител е сведена до ролята му на обикновен продавач, прилагащ често „агресивни” методи на продажба, а на концепцията за подпомагане на реализацията на иновативни бизнес-идеи и социални иновации с положителни последствия на обществото. На практика, етичните банки са своеобразни стопански и социални „инкубатори”, работещи на основата на морални принципи. Повечето от етичните банки са организирани и регистрирани като кооперации, притежаващи банков лиценз. Така например, етичната банка в Австрия ще бъде акционерно дружество, чийто единствен акционер ще бъде кооперация, което ще гарантира прилагането на демократичните принципи на управление на кооперацията. Етичните банки не подпомагат финансово политически партии и се придържат последователно към принципа на политическия неутралитет. Dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев
Сходни публикации
