Какви са законовите стимули за бизнеса в България?

Разликата между философията на богатия и на бедния е следната: Богатият инвестира парите си и харчи това, което му е останало. Бедният харчи парите си и инвестира това, което му е останало. Това звучи много умно и на пръв поглед лесно за разбиране и постигане, но на практика дали е така? Както се учи още от първата година в икономическите университети, развитието на един бизнес се обуславя от факторите на вътрешната и външната среда. И докато вътрешната може да се контролира от самото предприятие, то външната- или така нареченият бизнес климат, не може. Можем да се приспособим към него, но можем и да го използваме в помощ на нашия бизнес. За да го сторим, трябва добре да познаваме бизнес климата- неговите заплахи за нашата компания, както и стимулите, които предоставя. Именно върху тези стимули ще насочим вниманието си в тази статия.
Стимулите на бизнеса бихме могли да разделим също на вътрешни (в България) и външни (извън България). Външните са породени от геополитическите връзки на страната ни главно с Европейския съюз. Нека започнем от това, какви предимства имат българските компании като част от него.
Кохезионният фонд е предназначен за държавите членки, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението е под 90% от средния за ЕС. Той има за цел да намали икономическите и социални различия и да насърчи устойчивото развитие. Областите, които се подкрепят от фонда през този програмен период, са инвестиции в околната среда (преминаване към нисковъглеродна икономика, сектори води и отпадъци, зелена инфраструктура, градска среда) и инвестиции в транспорта (транспортни системи и градски транспорт с ниски въглеродни емисии).
Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” цели да се пребори с невъзможността за набиране на достатъчно капитал, както и ограничения достъп до иновативни финансови инструменти. Приоритетна ос е подобряване на достъпа до дългово финансиране на малките и средни предприятия в България. Бюджетът по програмата е 102 млн. евро.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” предоставя средства на работодатели по няколко приоритетни оси- достъп до заетост на трайно безработни лица, устойчиво интегриране на пазара на труда на младите хора в България. Кандидатът следва да осигури заетост за период до 12 месеца на лица от допустимата целева група, които трябва да се наемат задължително на трудово правоотношение. Средства се отпускат и при предоставяне на обучение на вече наетите по проекта лица по ключови компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка по: „Общуване на чужди езици” и „Дигитална компетентност”. Не на последно място, програмата дава възможност за закупуване на оборудване, обзавеждане и стопански инвентар, свързани със създаването на нови работни места.
Оперативна програма Инициатива за малки и средни предприятия цели да се пребори с невъзможността за набиране на достатъчно капитал, както и ограничения достъп до иновативни финансови инструменти. Приоритетна ос е подобряване на достъпа до дългово финансиране на малките и средни предприятия в България.
Същия приоритет на дейност имат и Националният гаранционен фонд и Общинските гаранционни фондове за малки и средни предприятия (ОГФМСП). ОГФМСП към Столична община например цели провеждане на политиката на Столична община за подпомагане на малкия и среден бизнес на нейната територия чрез гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставени целево от финансови институции на малки и средни предприятия. Това предполага по- облекчени изисквания за обезпечения. Фондът гарантира пред банките до 50% от кредита на малките фирми, но не повече от 100 хиляди лева, независимо от размера на кредита. Той осъществява и консултиране на малките фирми по възможностите за кандидатстване по оперативните програми. Стимулите за бизнеса са дори по-големи чрез кандидатстване при Националния гаранционен фонд- гаранцията покрива до 50% от кредитите, отпускани от търговските банки, но не повече от 250 хиляди лева. Освен това инвеститорите могат да се възползват и от по-ниски лихви по кредите. Гаранциите от общинските и националния гаранционен фонд са несвързани помежду си и могат да се придобиват кумулативно.
Инвеститорите в България могат да се възползват и от услугите, които предоставя Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). БАЕЗ е специално застрахователно предприятие, което предлага застраховки от финансови рискове- от неплащане при износ, от неплащане при сделки в страната, застраховки на банкови кредити, акредитиви, инвестиции в чужбина и други. Съгласно Закона за експортно застраховане, БАЕЗ провежда държавната политика в областта на експортното застраховане, като покрива непазарни рискове от свое име и за сметка на държавата. Чрез услугите на агенцията могат да се минимизират сривове в дейността и да се управлява ликвидността.
Законът за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) предоставя редица данъчни стимули на бизнеса при определени условия. Когато компания наеме на работа регистрирано като безработно лице на трудов договор, тя може да намали счетоводния си финансов резултат със сумите на трудовото възнаграждение и осигуровките за сметка на работодателя за първите 12 месеца от наемането. Изискване е безработното лице да е било такова за повече от година или да е над 50 години.
Предоставянето на стипендии също се стимулира за данъчни цели. Признават се разходите за предоставена стипендия на ученик в последните 2 години от гимназиалното му обучение или на студент в последните 2 курса от обучението му. Тук изискване е стипендията да бъде за срок между 12 и 24 месеца. Освен това работодателят е длъжен да приеме стипендианта на работа за период не по-малък от броя на месеците, за които се предоставя стипендията.
Работодателите в България могат да се възползват и от още поощрителни клаузи на ЗКПО. Например разходите за ваучери за храна в размер до 60 лева месечно са признати за дружеството, а за служителите са необлагаемо благо. Ако тези 60 лева бяха добавени към заплатите на всички работници, те щяха да се обложат със задължителни осигурителни вноски и данък по Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Същият лимит от 60 лева е признат разход и ако работодателят прави вноски и премии за допълнително социално осигуряване и застраховка „Живот” на своите служители. Също така не се облагат с данък и разходите за транспорт на служителите от местоживеенето до местоработата и обратно. Важно условие обаче за всички тези социални разходи е да бъдат предоставени в натура (а не в паричен еквивалент), както и да бъдат предоставени на абсолютно всички служители при това в еднакъв размер.
Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Преотстъпеният данък трябва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Освен това дейността на дружеството трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване.
За специализираните предприятия по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания корпоративния данък дори се преотстъпва изцяло при определени условия.
Целият корпоративен данък се преотстъпва и на производствени компании при изпълнени кумулативно следните условия:
Компанията извършва дейност единствено в общини, в които за предходната година има безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период.
През цялата година компанията поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50% от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност.
През цялата година не по-малко от 30% от персонала са с постоянен адрес в община с безработица, по-голяма от средната за страната.
Трябва да се има предвид, че когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините с висока безработица, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.
Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) също дава някои облекчения при реализирането на инвестиционни проекти. При изпълнение на инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите, вносителят (изпълнител на инвестиционния проект) има право да получи стоката си, без да внесе ДДС на митницата, а да го самоначисли с протокол. За начисления данък вносителя има право на данъчен кредит. Освен това при изпълнение на такъв проект инвеститорът има право да възстанови ДДС в съкратен срок- до 30 дни от подаването на справка-декларацията без да се извършва прихващане в следващите два данъчни периода (месеца). Условията, на които трябва да отговаря всеки инвестиционен проект, за да кандидатства за одобрение от министъра на финансите, са:
срокът на изпълнение на проекта е до две години
размерът на инвестициите е над 5 млн. лв.
създават се повече от 20 нови работни места
инвеститорът има възможности за финансиране на проекта
Българските работодатели могат да се възползват от стимулите, които предоставя Кодекс на труда. Те най-общо са свързани с привличането и задържането на ценен персонал в предприятието.
Един от тях е договорът за придобиване на квалификация. Той се изразява в сключване на договор с лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение. Работодателят се задължава да осигурява издръжка на лицето във връзка с обучението му. За сметка на това, лицето се задължава след завършване на обучението си да работи при работодателя за предварително определен срок, но не по-дълъг от 6 години. Тогава и разходите за компанията, свързани с издръжката на обучаващия се, се признават за данъчни цели. Този вид договор дава увереност на работодателите и те биха били по-склонни да инвестират в развитието на човешкия капитал на своите служители.
Друга възможност за работодателите е трудовият договор с условие за обучение по време на работа. Чрез него работодателят се задължава да обучи служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а служителят – да я усвои. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца. С договора страните определят и срока, през който служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят – да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години. По време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако работникът или служителят по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност.
Националното законодателство до голяма степен е в унисон с европейското. Още през далечната 1997 година е обнародван Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Стимулите по този закон са главно за големите инвеститори, придобили определен сертификат за приоритетен инвестиционен проект. Целта му е подобряване на инвестиционния климат и преодоляване на регионалните различия в социално-икономическото развитие. Но, разбира се, това звучи доста обобщено, затова нека навлезем малко по-дълбоко и да проучим с какво би могъл да ни бъде полезен този закон в бизнеса. Насърчаването на инвестициите по ЗНИ се извършва основно чрез няколко способа:
Административно обслужване в съкратени срокове- след представяне на сертификат за клас инвестиция централните и териториалните органи на изпълнителната власт извършват административно обслужване на инвеститорите в срокове с една трета по-кратки от предвидените в съответните нормативни актове. А органите на държавния санитарен контрол и органите за пожарна безопасност и защита на населението, съобразно компетентността си, издават необходимите документи в 14-дневен срок.
Финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лицата, заели новите работни места, разкрити при осъществяването на инвестицията. Задължително условие е проектът да се осъществява във високотехнологични дейности или изцяло в границите на икономически необлагодетелствани региони. Освен това годишното трудово възнаграждение на заетите по трудово правоотношение в предприятието трябва да е по-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност, в която се осъществява инвестиционният проект.
Финансово подпомагане за частично възстановяване за направените от инвеститора задължителни осигурителни вноски, допълнително пенсионно осигуряване и задължително здравно осигуряване за новоназначените служители за осъществяване на инвестиционния проект за период до 24 месеца.
При реализирането на доход в чужбина от един данъкоплатец, обикновено той бива обложен в страната на произход на дохода. Но след това този доход става част от базата, върху която се начисляват данъци и по българското законодателство. За избягване на тази честа ситуация се прилагат Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО). СИДДО не са точно стимули за бизнеса, но трябва да се имат предвид при извършване на дейности зад граница, защото могат да спестят не малко средства при правилното им прилагане. България има действащи спогодби с почти 70 страни от целия свят (пълния списък с държавите можете да видите на сайта на НАП). Целта на СИДДО е да определят правата за облагане на съответните доходи между държавата на източника на дохода и държавата, на която получателят е местно лице. Спогодбите с всички държави са строго индивидуални и при прилагане на СИДДО следва много добре да се запознаем със спогодбата за конкретната страна.
Тенденциите за развитие на бизнеса в страната ни напоследък са много положителни. Тази година страната ни зае 3-тото място в света за най-добра дестинация за аутсорсинг. Като ключови фактори консултантите посочват ниските данъци, както и наличието на достъпна и квалифицирана работна сила за нуждите на изнесения бизнес. Същевременно Гърция и Украйна, близки в географско отношение до България, заеха второ и трето място в друга класация- за най-нестабилните и заплашени от неплатежоспособност страни. При равни други условия, това би трябвало да спомогне за ръст на външните инвестиции в България, пренасочени за сметка на засегнатите държави.