English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Събитията около КТБ дават достатъчно основания да се потърсят някои общи черти в обстоятелствата, процесите и действията, които в крайна сметка доведоха до ликвидиране-то на АББ. В историята често се среща повторение на едно или друго събитие в същата, модифицирана или съвършено нова форма. Но съдържанието като правило остава същото. Това в доста голяма степен се отнася до банковите кризи. Очевидно социално-икономическото развитие на България следва своя собствена логика, която все повече ни се струва странна. Това се дължи не на последно място и на немаловажния факт, че то често противоречи на нашата логика, опираща се в редица случаи на погрешна интерпретация на историята и на отделни събития в нея. Все по- объркващо и по-трудно обяснимо е повторното развитие на обществени процеси, които по една или друга причина са смятани за невъзвратими, а следователно и за невъзможни. Тази констатация важи с особена сила за настоящата ситуация в българската банкова система. След кризата през 1995-1996 г. ние някак си свикнахме с внушаваната ни от БНБ „истина“, че страната никога повече няма да бъде сполетяна от банкова криза. След закриването на една трета от банките, продажбата на оздравените с парите на данъкоплатеца български държавни банки на водещи банкови концерни от Запада и маргинализирането на присъствието на националния капитал в банковия сектор с доста спорното твърдение, че колкото той е по-незначителен, толкова по-голяма ще бъде финансова стабилност на страната, от БНБ беше провъзгласено началото на безкризисното развитие на българските банки. Дори по време и след глобалната банкова криза тя не преставаше да повтаря по повод и без повод, колко финансово стабилен, силно капитализиран и високоликвиден е българският банков сектор. Въпреки тези уверения през юни 2014 г. той отново изпадна в сериозен реален стрес-тест. Да се приеме, че в банковата система в страната няма кри зисни симптоми, когато една от системообразуващите банки е под режим на особен надзор, а друга, също така системообразуваща, получава държавна помощ в милиарден размер и трябва да бъде преструктурирана според законодателството на Европейския съюз, е най-малкото непрофесионално. За кризисните симптоми в банковата система трябва да се гово- ри институционално, а не чрез медиите и политиците. Всяка тема може да се разисква на експертното й ниво: за диспро- порциите и регулирането – в банковия и финансовия надзор, а за извършените нарушения от „белите якички“ – в прокуратурата, и то след аргументирани анализи на компетентни професионалисти. БНБ твърди, че банкова криза няма, а има само проблеми с една банка, поставена „под режим на особен надзор” за срок от три месеца поради опасността от неплате- жоспособност. За другата банка, също така с преобладаващо българско участие в нейния капитал, стабилизирана със зна- чителна по обем държавна помощ след първоначално масово изтегляне на влогове, дори и нищо не се споменава, въпреки, че Европейската комисия е поискала план за нейното преструктуриране като условие за одобрение на помощта. Ако появилите се екзистенциални проблеми в две от най-големите български банки, даващи достатъчно основание да се говори за системен проблем в банковия сектор, се омаловажават до така степен, че неговото наличие да се отрича, то такова пове- дение на БНБ може да се охарактеризира не само като нежела- ние за възприемане нареалната действителност, но и за опит да се избяга от предписаната й от закона отговорност. За съжаление се пренебрегва един от основополагащите принципи на свободното пазарно стопанство, че само на основата на информации могат да се приемат обосновани решения от страна на неговите участници. Буди учудване фактът, защо този закон все още не е подложен на проверка за съот- ветствие със законодателството както в България, така и в ЕС. Служебното правителство упорито повтаряше за наличие на системен проблем в банките, финансовата сфера и енегетиката, но веднага след това изваждаше камъчето от обувката: основната цел е да се търсят причини за актуализация на държавния бюджет?80 Нима БНБ и на този етап може да смята, че само с игра на думи ще прикрие истинското състояние на банковата система, ако тя е наистина в кризисно състояние? Условията за възникване на банкови кризи в България са за- ложени в бизнес модела на банките с преобладаващо българско участие в техния капитал. Без неговата радикална промяна и зависимостта на банките от благоволението на управлява- щите политически партии вероятността от повторение на съ- битията около КТБ ще остане твърде висока. Следователно, диагноза има и за нея следва да се говори, но точно и аргу- ментирано. След навлизането си на българския банков пазар чуждестранните банки се насочиха и продължават да концен- трират своята дейност изключително към предоставянето на кредити за закупуване на жилища и за потребителски нужди. За съжаление кредитите за оборотни средства са рядкост, дългосрочните инвестиционни кредити липсват. Освен това, чуждестранните банки отказват по една или друга причина (дали служат на определено лоби или нямат достатъчно доверие във фирмите, търсещи заеми) да обслужват цели сектори от българската икономика, някои от които играят важна роля както за експорта на страната, така и за техническото и технологичното състояние на една значителна част от българ- ската индустрия. В тези условия е естествено и разбираемо, че малкото на брой банки с преобладаващо българско участие в капитала могат да бъдат и действително са единствения източ- ник за кредит на по-голямата част от нуждаещите се от заемен паричен ресурс български фирми. Но формирането на достатъчен кредитен ресурс в българските банки може да стане само по два начина: чрез предлагането на лихви по влогове, по-високи от тези, предлагани от чуждестранните банки или чрез привличането на свободната ликвидност на държавните фирми и държавната администрация. Докато първият начин за формиране на кредитен ресурс е по-трудоемък и по-скъп, то вторият е значително по-лесен и по-евтин, но предполага силни политически контакти, даващи възможност за упражняване на политически натиск при вземане на решения за управлението на свободната ликвидност в държавните фирми и държавната администрация. Това обрича банките с преобладаващо българско участие в капитала да търсят „благосклонността и закрилата” на управляващите партии. На практика, техният бизнес модел се опира и може успешно да функционира предимно в усло- вията на „политическо опекунство”. Кометообразният възход на бившите „Кредитна банка“, на „Росексимбанк“, на „СИбанк“ и други банки, и разбира се, не на последно място на КТБ, е резултат на това „политическо опекунство”. То има своя цена, намираща конкретен израз както в различни легални и нелегални форми на финансиране на политически партии, така и в предоставяне на кредити на фирми от сферата на влияние на тези партии. Казано с други думи, развитието на банките с преобладаващо българско участие в капитала е обречено на благоволението на управляващите, което благоволение трябва и може да се „купи”. Банка с преобладаващо българско участие в капитала без силна политическа подкрепа е обречена на кратко съществуване, което се доказа и от съдбата на банките с „кометообразния” възход. Същото важи и за развитието на КТБ. „В продължение не на месеци, а на години КТБ е била „скъпо банково украшение, поставено под похлупак от държавата“, която е направила всичко да запази този „похлупак“, да държи парите си и парите на държавните предприятия под него, и да се грижи това, което е под него, да е „чисто, здраво и изглеждащо стабилно“. Както КТБ, така и АББ беше обвинявана, че е банка на властта. За КТБ се говори, но без да се предоставят конкретни доказателства, че е финансирала не една, а няколко политически партии. Това от своя страна е осигурявало един „политически чадър”, което е било достатъчна гаранция за много политици да доверят своите „спестявания” именно на нея, олихвявани с лихви, далеч над пазарното ниво. Прочети книгата: http://financebg.com/#/buy_book Очаквайте продължение… Източник: Financebg.com
Сходни публикации
