English
Бюлетин № 5 / 07.03.2023г. на „Е-Бизнес Клъстер“ относно Европейски програми за финансиране
Началото
През 1847 г. Фридрих Вилхелм Райфайзен в Weyerbusch (Вестервалд) създава първата организация за помощ за подкрепа на болното населението на селските райони. В крайна сметка през 1864 той основава в „Heddesdorfer сдружение заемна каса“, тя се смята за първата кооперация в смисъла на Райфайзен днес.
Независимо от Райфайзен, наричания Херман Шулце- Делич в същото време работи за облекчение живота на занаятчииете, които са в най-затруднено положение. Според принципите на самопомощ, самостоятелно управление и личната отговорност, той основава през 1849 г. първите „стокови сдружения“ за съвместни доставки на дърводелци и обущари, а 1850 на първото „авансово сдружение“ – популарна каса предшестве-ник на днешните Фолксбанкен-Народни Банки.
Херман Шулце –Делич се посвещава изключително за развитието на кооперациите. Особен успех са обикновенните форми на кооперация и особено популярните банки (ПБ).
ПБ са изключително жизнени и важни и се певръщат в неразделна част от банковата система. С времето те разширяват своята социална база и се превръщат в кредитни институции на широки социални слоеве.
За кооперацията е важно
Стопанското проспериране на членовете. Не увеличаването на печалбата на коопперацията, а оптимизацията на доходите на членовете чрез стопанисването на общото предприятие е цел на кооперативното сдружение.
Членовете и да бъдат едновременно нейни собственици и клиенти.
Съсобсвеността определя принципа на самоуправлението.
Идеи за коопериране
Като духовни течения, които са създали и обогатявали идеята за кооперирането, следва да бъдат обозначени преди всичко хуманизмът с неговата възпитателна същност, социалистическата и социалреформаторската идейна ценностна система, либералните течения, както и християнските и социално-етичните убеждения.
Основни приципи на кооперациите
Взаимопомощта се оновава на индивидуализма на член-кооператорите. Това което ги обединява е икономическото проспериране на членовете, взаимопомощта, свободната воля на група индивиди да обединят своите ресурси.
Самоуправление – сами разработват и приемат устава на съвместното си предприятие и избират органите за управление и контрол.
Самоотговорността – членовете оказват влияние върху стопанската политика, както и осъществяват контрол върху дейността на ръководството.
Други приципи на коопериране
Към основните принципи
Самопомощ, самоуправление, самоотговорност съществуват и Доброволност, Демократичност, Равноправие, участие на членовете, солидарност, вътрешна и външна автономия, самоиздръжка и независимост.
Развитие на кооперациите
Обусловеното от изострената конкуренция на всички пазари обедняване на работническите маси, западането на занаятите и тежкото положение на дребните земеделци създадоха огромна благоприятна среда за модерното кооперативно движение.
За почти всички страни може да бъде обобщено, че началната идея за учредяването на кооперация не идва директно от занаятчии или работниците, в повечено случаи е от национални пионери в коопепативното дело (партии, синдикати,църкви)
Посланието за благосъстояние на кооперациите
Разпространяването пред ХIХ век става с помощта на развиващите се технологии (железница, телеграф, вестници).
Занаятчийските кооперации са най-развити в Германия
Учредените кооперативни банки играят важна роля за развитието на прадприемачеството и селеляните.
Днес кредитните кооперации
Представляват една много диференцирана и хетерогенна картина.
Самостоятелни и независими основни каси.
В някой страни са с дългогодишна традиция с укрепени позиции в икономиката и обществото.
В други страни в началото на своето развитие.
И обратно в накой страни е приключило т.н. трансформирани в капиталови дружества.
За развитието на кооперациите важна роля играят националните концепции на държавите.
Кооперациите в България
В края на ХIХ век и началото на ХХ век следсвие на широкия обществен отзвук за положителния опит на кооперациите в западна Европа представители на българската интелегенция се захващат с образуването на кооперации.
Намесата на държавата става през 1903 чрез създаването на Българска земеделска банка (БЗБ) и после на Българска централна и кооперативна банка (1910).
Земеделските кредитни кооперации са създадени с помощта на БЗБ като кредитни кооперации от Райфайзен тип.
Развитие на кооперативното кредитиране
1863 Първото в България кредитно кооперативно дружество
1903 Първата популярна банка
1904 Българска земеделска банка (кооп. С подкрепа на държавата)
1910 Българска кооперативна банка
1913 Пловдивска популярна банка “кооперативно сдружение за кредит и доставка“
1920 Кооперативна банка „Задруга“
1934 Българска земеделска и кооперативна банка (държавна)
1947 национализиране (ликвидиране) на кредитните кооперации
В наше време
1994 бяха създадени със собствени средства Кооперации «Популярни каси» (ВСК). К «Популярна каса Пловдив
1996 създадени 33 кредитни кооперации подкрепени от държавата и ЕК в проект СЗКФ.
1999 г е създадена и българска асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране БАККОМ www.baccom.eu
Първият закон за кооперациите
1 октомври 1889 в Германия влиза в сила закон за кооперациите (Genossenschaftsgesetz).
Това е първия правно регламентиращ закон за кооперациите.
Правна рамка в България
Първият закон за кооперанивните сдружения в България е приет през 1907 год. – с него се узаконяват вече формирани кооперации и се регламентира тяхната по-нататъшна дейност. В графиката виждате годините на приемането на нов закон за кооперациите. До днес 6 пъти се е избирал нов закон.
1907 1948 1953 1991 1999 2008
1999 година се приема нов закон за кооперациите които въстановява правата на собственост на кооперациите иззето, одържавено и преразпределено имущество. Последно изменен и допълнен през 2008 г.
Правна рамка
В предприсъединителния процес и преговорите за членство на България в Европейския съюз беше пропуснат огромния шанс да се даде възможност за възраждане на кооперативното кредитиране, за което огромна вина носи и ръководство на БНБ.
Вместо да бяха възродени българските кредитни кооперации, години наред управляващите, подкрепяни от БНБ правиха опити за създаване на различни схеми за банките и други видове институции, които да предлагат микрофинансиране.
Правна рамка-ЗК
В момента в Закона за кооперациите (ЗК) единствено чл.36 ал.1 дава възможност за отпускане на заеми от страна на Взаимоспомагателна каса (ВСК), образувана към съответната кооперация. ВСК възниква по решение на Общото събрание на кооперацията в полза на членовете на кооперацията.
Предвидена е възможност кооперацията, по решение на Общото събрание и с решение на Българска народна банка, при условия и по ред, уредени в специален закон, да може да извършва влогово-кредитна дейност. (чл.36, ал.3 от ЗК).
Преди 1989 г. банковия закон разрешаваше дейността на кредитните кооперации. След това банковото лоби и либералните икономисти смятаха, че е немислимо да има кредитни кооперации и не допуснаха законодателни инициативи в тази насока.
Законът за кредитните институции (ЗКИ) уточнявайки, че разпоредбите му не се отнасят за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски (чл.4, т.3). Посоченият текст отново затвърждава идеята на законодателя, че заеми могат да се предоставят единствено от взаимоспомагателна каса, но не и от самата кооперация и то само за нейните членове.
В Преходните и заключителни разпоредби § 12 от ЗКИ е предвидено, че Кооперациите « Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани» продължават дейността си като финансови институции по смисъла на ЗКИ и по ред, установен от Министерския съвет, съгласно Постановление № 343 от 30.12.2008г. за реда за продължаване на дейността на Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани.
Визия на кооперацията
Стратегическо развитие;
Усъвършенстване на правна рамка;
Регионалност (пазари, инфраструктура, образование и култура);
Коопериране/комуникация;
Професионализъм;
Финансовото и технологично образование на членовете;
Приемственост;
Дигитални технологии, мобилност, смарт технологии;
Социална ангажираност;
Предизвикателства пред кооперацията
Модерност и гъвкавост;
Големина;
Специализация;
Информационни и комуникационни технологии;
Дигиталните технологии;
Пазарно поведение;
Задачи на държавата;
Регулативни изисквания;
Конкуренция.
Какво е бъдещето пред кооперациите?
Създаване на ЕТИЧНА банка с цел насочването на паричния ресурс, формиран под формата на спестявания на населението към финансирането на стопанска дейност, съответстваща на ценностна система, в центъра на която стои човекът с неговите материални и духовни потребности.
Обединяване в браншова асоциация, подкрепяща развитието и интересите на членовете, чрез утвърждаване на етичните финанси.
Утвърждаване на кооперациите, като равноправен партньор на европейски и световни организации за реализиране на съвместни проекти, програми и др.инициативи.
Популярното банкиране и кооперативното кредитиране кореспондира със съвременното явление наречено „Етична Банка”.
Доклад на Иван Попов – изпълнителен директор на БАККОМ, представен на Международна конференция „Етични финанси и дигитални технологии“ на 27.09.2016 г. в Международен панаир Пловдив.
Сходни публикации
