English
БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Евтините европари чрез финансови инструменти ще тръгнат към бизнеса най- рано към края на следващата година. Това стана ясно при представянето на управлението на новото държавно дружество „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“, което доби публичност като Фонд на фондовете. То ще управлява средствата по финансовите инструменти на Европейския съюз през настоящия програмен период 2014 – 2020 г. Към момента сумата възлиза на над 777 млн. евро. Тя ще нарасне, защото Програмата за развитие на селските райони отново изостава и все още не е дала информация колко от безвъзмездното европейско финансиране от над 2.3 млрд. евро ще използва за финансов инженеринг, стана ясно от обясненията на финансовия министър Владислав Горанов. Поемаме голямо предизвикателство да управляваме този ресурс сами, което е вид проява на самочувствие, каза вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев. По думите му целта е да се създаде капацитет за управлението на финансови инструменти у нас, защото Европейският съюз все повече ще залага на такова финансиране в бъдеще за сметка на грантовете. Най-тежкото предизвикателство обаче ще бъде смяната на модела на мисленето в администрацията и бенефициентите, които ще трябва да минат от безвъзмездно на възмезно финансиране, отбеляза Дончев. 2 С решението България сама да поеме управлението на финансовите инструменти, страната ни се нарежда до Финландия, Португалия, Полша, Великобритания и Унгария, които също са избрали този модел на управление на ресурса, посочи Дончев. Разликата е, че при този вид финансиране средствата трябва да се върнат. Плюсът е, че заемите или гаранциите са с по-ниски лихви от тези на банките, като при някои схеми могат да бъдат връщани за по-дълъг период от време. С връщането на парите, те се ползват многократно, като идеята е да се увеличават. Двоен ръст на парите за финансов инженеринг Двоен ръст на средствата за финансов инженеринг е заложен през настоящия програмен период спрямо предишния, посочи зам.-министърът на финансите и член на надзорния съвет на фонда Карина Караиванова. През 2007–2013 г. финансови инструменти се използваха по три програми, като общо възлизаха на около 380 млн. евро. По програма „Конкурентоспособност“ бяха създадени пет фонда по инициативата „Джеръми“, които се менажираха от Европейския инвестиционен фонд, подразделение на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). По програма „Регионално развитие“ действат два фонда по инициативата „Джесика“, управлявани от ЕИБ. Селската програма създаде гаранционен фонд, който се ръководи от държавната Българска банка за развитие (ББР). Сега освен тези програми се включват нови две – „Човешки ресурси“ и „Околна среда“, които също ще трупат опит. Всяка една от програмите има собствен ресурс, чрез който ще бъдат създадени няколко подфонда към фонда на фондовете. Към техния ресурс ще се добави и този на банки или инвестиционни фондове и посредници и така капиталът на подфондовете ще бъде увеличен. Изборът на финансовите институции ще става на базата на конкурентния подбор. Парите не са резервирани за ББР, отбеляза Карина Караиванова. „Регионално развитие“ с пет фонда, „Конкурентоспособност“ – с четири Програма „Регионално развитие“ е увеличила десет пъти парите за финансов инженеринг спрямо предишния програмен период от 25 млн. лв. на близо 254 млн. лв. С тях ще бъдат създадени пет фонда. От тях три са за градско развитие – за София, за Северна България и за Южна България. Другите са за туристическа инфраструктура и гаранционен фонд. Тук средствата се отпускат на общини и местен бизнес, като право на участие имат 39-те града. По този начин се насърчава публично-частното партньорство. През изминалия 3 програмен период бяха реализирани редица инициативи в седемте големи града. Програма „Конкурентоспособност“ е заделила най-голям ресурс за финансов инженеринг – 355 млн. евро, което е с 5 млн. евро повече спрямо изминалия програмен период. Идеята е средствата да бъдат разпределени в четири фонда – за дялов капитал, мецанин, нисколихвени кредити и гаранционен, коментираха от фонда на фондовете пред Mediapool. Тук е и програмата за отпускане на евтини кредити за малкия и средния бизнес за 102 млн. евро, която беше одобрена наскоро от Европейската комисия. Първи опит за „Околна среда“ и „Човешки ресурси“ Програма „Околна среда“ е отделила 148.4 млн. лв. за финансов инженеринг. Парите ще се използват за нисколихвени кредити и гаранции по водни проекти и в сектора на отпадъците. Кандидати за парите могат да са както бизнесът, така и общините, обясни Яна Георгиева, ръководител на оперативната програма и член на надзорния съвет на фонда на фондовете. По програма „Човешки ресурси“ също за първи път ще правят фондове за финансов инженеринг. Като начало са заделени 20 млн. евро, но парите могат да бъдат увеличени, ако моделът се окаже успешен, отбеляза зам.-министърът на труда и социалната политика и член на надзорния съвет на фонда на фондовете Зорница Русинова. По думите й идеята е единият фонд да бъде за насърчаване на предприемачеството, а другият за подпомагане на социалните предприятия. В момента по програма „Човешки ресурси“ няма възможност те да бъдат подпомагани с оборотни средства за купуване на техника или други активи. Идеята е да се получи допълнително финансиране по мерките за започване на собствени бизнес от безработни, обясни Русинова. Голямата енигма остава Програмата за селските райони, за която стана традиция винаги да закъснява независимо кой е на власт. 800 хил. лв. за заплати на 20–30 души Фондът на фондовете ще се ръководи от 3-членен управителен съвет. Финансистът Валери Белчев е председател и изпълнителен директор. Иван Даков е заместник-председател и изпълнителен директор. Мартин Дановски е третият член на управителния съвет. Работата на управителния съвет ще се контролира от надзорен съвет от седем души. В него влизат зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, който отговаря за Програмата за развитие на селските райони, зам.-министърът на икономиката Любен Петров – „Конкурентоспособност“, шефката на „Околна среда“ Яна Георгиева, регионалният зам.-министър Деница Николова – „Региони в растеж“, и социалният зам.-министър Зорница Русинова – „Човешки ресурси“. 4 Министерството на финансите, под чиято шапка е фондът, се представлява от зам.-министъра Карина Караиванова. Съветникът на вицепремиера по еврофондовете Добринка Михайлова също е в състава на надзорния съвет на фонда на фондовете. Дружеството започва дейността си с капитал от 800 000 лв. вместо първоначално предвидените 50 000 лв. Средствата трябва да са достатъчни за издръжката на фонда, докато той подпише споразуменията си с управляващите органи по четирите програми, за да може да започне да се финансира. План графикът е това да стане до януари, като във фонда се предвижда да бъдат назначени около 20-30 души експерти, обясни министър Горанов. Работодателските организации веднага изявиха желание да намерят място в управлението на фонда с мотива за прозрачно управление. Владислав Горанов им отговори, че може да се създаде консултативен съвет към управителния или надзорния съвет на фонда. Те дадоха положителна оценка на създаването на фонда. Горанов не отговори кога ще тръгнат евтините европари към бизнеса, но обясни че „много му се иска първите схеми да бъдат отворени още през февруари.“ към видеото: https://www.youtube.com/watch?v=HRwam0aF7nY&feature=youtu.be Източник: http://www.mediapool.bg/
Сходни публикации
