Кооперативната сфера покрива 6,5% от заетостта в ЕС, равняващи се 14 млн. работни места. По данни на Международния кооперативен алианс най-големите 300кооператива в света са имали годишен оборот от 2,2 трилиона долара само за година
Всички днес сме свидетели на пагубните последствия от световната икономическа криза: висока безработица – близо 11% за ЕС, равняващи се на около 22 млн. души; ниско заплащане на труда; съсредоточаване на все повече богатство в ръцете на все по-малко хора; ширеща се корупция; разбити семейства и човешки взаимоотношения. Положението дори се влоши с приетите в много страни по света програми на строги икономии. За да спрем този устрем към бездната, е нужно радикално преобразуване на недемократичната икономика, служеща на малцинството, в икономика, служеща на мнозинството, демокрацията и планетата.
С речи в подобен дух бе открит първият Европейски форум за социална и солидарна икономика– 2016, организиран от Европейската обединена левица/Северната зелена левица (GUE/NGL) под патронажа на евродепутатите Костадинка Кунева (СИРИЗА), Мигел Урбан („Подемос”), Люк Фланагън (независим), Барбара Спинели (независим) и др. Той се проведе през януари и в него взеха участие близо 250 души от всички краища на Европейския съюз.
Социалната и солидарна икономика (ССИ) и по-конкретно кооперативното движение набират стремглаво скорост през последните години. Според сайта на форума efsse.org сферата покрива 6,5% от заетостта в ЕС, равняващи се 14 млн. работни места. По данни на Международния кооперативен алианс най-големите 300кооператива в света са имали годишен оборот от 2,2 трлн. долара за 2012 г. От тези триста първенци 41% са в сферата на застраховането, 27% в земеделието и хранително-вкусовата промишленост, 20% в търговията, като над половината от тях се намират в САЩ, Италия или Франция.
Освен споменатите работнически, финансови и търговски кооперативи, съществуват и други видове, като например комуналните, чиято цел е предоставянето на услуги като водоснабдяване, електричество и телекомуникация на своите членове. По време на Новия курс на Франклин Рузвелт в САЩ са били създадени много такива, осигурили електричество и телефонни услуги в селските райони.
Но какво всъщност представлява тази алтернативна икономика? ССИ цели да насочи икономическите дейности в услуга на хората, обществото и околната среда. Тя работи за по-справедливи и демократични отношения на работното място и за по-различен подход при разпределението на благата и финансирането на дейности, като насърчава и отговорното потребление. ССИ включва кооперативни предприятия, граждански и социални движения, чиито дейности са водени от принципите за прозрачност, справедливост, демокрация, сътрудничество, взаимопомощ, устойчивост. Ядрото на тази алтернативна икономика е кооперативното демократично предприятие – независимо дали производствено или занимаващо се с друга дейност, – в което решенията се вземат колективно от всички работещи в него , като принципът е „един човек – един глас”.
Един от най-важните аспекти в дейността на кооперативите е участието в управлението на техните членове и поемането на отговорност за решенията, като същевременно всеки има по-голяма свобода на действие и усъвършенстване. Често се случва в традиционните предприятия от капиталистически тип работниците да са по-запознати с вътрешните проблеми от мениджърите, но тъй като не участват в управлението, им остава само да понасят последствията от решенията на висшестоящите. Нерядко такива решения оставят много, ако не и всички работници на улицата, което пък често разбива семейства и дори цели общности. Типичен пример в голям мащаб е обявилият фалит през 2013 г. американски град Детройт – център на американската автомобилна промишленост и процъфтяващ град с почти двумилионно население през 50-те години, в който днес живеят под 700 хиляди заради липсата на работни места, следствие на решенията на автомобилните концерни „Дженерал Мотърс”, „Крайслер” и „Форд” да преместят своите производства зад граница с цел по-големи печалби.
ССИ не е някакъв уникален експеримент в човешката история, а е базирана на опит от миналото. Принципите на колективната дейност, взаимопомощ и колективно разпределение на блага са всъщност много по-стари от капитализма и са прилагани още от обществата, които днес наричаме примитивни. Разпространени в различна степен през различните периоди от човешката история, тези принципи са се съхранили през годините, доказвайки се като изключително устойчив модел на производство и разпределение на блага, надживявайки робовладелския и феодалния строй.
Кооперативните предприятия се оказват и по-устойчиви на сегашната икономическа криза, като дори просперират. Изпълнителният директор на гръцката Кооперативна банка на Кардица Панайотис Турнавитис заяви, че по време на кризата клиентите на банката са се увеличили с над 40%, депозитите с над 80%, а заемите – с малко над 50%. Въпреки че капиталите на местни кооперативни банки не могат да се мерят с тези на огромните мултинационални чудовища, политиката на пълна прозрачност, подпомагане на местната икономика и неучастие в традиционни за банките вредни практики и спекулации със средствата на вложителите, привлича все повече клиенти. Освен гореспоменатата гръцка банка, на форума бяха представени и други кооперативни банки от Италия, Хърватска, Белгия, Франция, Полша и други, както и Европейската федерация на етичните и алтернативни банки ФЕБЕА.
Разбира се, кооперативните предприятия също си имат своите затруднения. Някои от по-сериозните са от чисто юридически характер – липсата на юридически рамки за ССИ. За работа в тази и друга насока обаче се изисква критична маса от хора, която обикновено липсва, затова и една от първите стъпки въобще трябва да бъде разпространението на идеята и осъзнаването на преимуществата й от колкото се може повече хора.
ССИ не трябва да бъде страничен сектор в икономиката, а основен, бе доминиращото заключение на говорителите на форума. За целта ни предстои много работа – с институциите, но и на терен. Икономика от хората за хората и грижа за околната среда, като алтернатива на сегашния хищнически модел и поголовно съсипване на природата. Или както се изрази евродепутатът Люк Фланагън, все пак всички бихме искали да живеем в рая, а не в ада. Нали?
Илиян Станчев
От сайта „Солидарна България”