ЧЕСТИТ ПАТРОНЕН ПРАЗНИК НА АЛМА МАТЕР В СВИЩОВ! ДА БЪДЕ И ПРЕБЪДЕ!

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. Този ден се превръща в истински празник за Свищов, тъй като в присъствието на Царя, представители на правителството и много граждани е открито Висшето търговско училище. То започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”. Първият ректор на свищовското висше училище е проф. Димитър Бъров.

Големият дарител Димитър Апостолов Ценов е роден на 8 януари 1852 г. в Свищов, в семейството на заможен свищовски търговец. Учи първо в родния си град, а след това Брашов – Румъния в търговско училище. През 1870 г. се завръща в родния си град и се занимава с търговия. От 1874 г. се установява в Румъния. Работи като предприемач при построяване на железниците. През 1879 г. се връща в България и до 1887 г. се занимава с търговия и предприемачество. Възлагани са му много важни обекти около строежа на железниците, пътищата, значими сгради в столицата и т.н. През 1891 г. е награден с орден „За гражданска заслуга”, а през 1920 г. е обявен за почетен гражданин на Свищов.

Голямото състояние, което е натрупал, той дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния си град. В писмото си до кмета на града Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза”.

На 1 септември 1912 г. Димитър Ценов завещава на родния град цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 56,5 млн. златни лева., за построяване и поддържане на Висша търговска академия от европейски тип. На висшето училище подарява и собствената си библиотека (400 тома), която респектира с разнообразната си тематика и богатството на издания на различни езици, главно френски, немски, български, но също и на английски, сръбски и румънски.

Последните си години преживява в болницата на Червения кръст, за да не накърни средствата отделени за училището. Умира на 21 май 1932 г. в София, но по негово желание приживе, е погребан в родния му град.