Точно половината ДДС да се признава за данъчен кредит за наетите или купени фирмени автомобили, които се ползват и за лични цели. Кръгът на колите е същият, за който по принцип е разрешено да се ползва ДДС кредит – пътнически автомобили, които обаче по документи се водят товарни, като в групата влизат от класическите петместни до джиповете с много места. Министерството на финансите ще поиска разрешение от Европейската комисия да прилага това 50-процентно правило, като в сряда правителството одобри предложението. Обикновено процедурата отнема над година, така че опцията ще заработи от 2017 г.
Добрата новина е, че компаниите няма да са длъжни да прилагат правилото – то ще е по избор. Ако искат, може да си работят по собствена методология – този вариант ще предпочетат дружествата, които почти не ползват автомобилите за лични цели. Схемата с половината ДДС ще е изгодна за компаниите, в които мениджърите и служителите много активно ползват колите в свободното си време. Те няма да попаднат в бюрокрацията с изготвяне на методология и отчитане.
Иначе дотук успехът на данък “уикенд” е под съмнение. От Националната агенция за приходите (НАП) обявиха миниатюрното число от 1.3 млн. лв. постъпления за първия месец и отказват да съобщят данни за втория (виж карето). Наблюдението на данъчни консултанти е, че компаниите масово са приели стратегията “нищо за деклариране”. От НАП коментираха за “Капитал”, че фирмите много често прехвърлят фирмените автомобили на физически лица. Това беше очаквано, защото с продажбата компаниите избягват бумащината и риска от акт, макар и да се лишават от част от ДДС.
Данъкът дотук
При гласуването на данъка управляващите не внесоха никаква яснота сред фирмите как да го изчисляват. Отговорността и бюрокрацията бяха прехвърлени на компаниите, което пък отвори място за данъчен произвол при бъдещи ревизии. Публично финансовият министър и директорът на НАП заявиха, че компаниите могат да водят детайлна разбивка само за по-едрите активи като апартаменти и автомобили, но на хартия това не съществува никъде и така компаниите трябва да следят и двойната употреба на всеки кламер и молив.
После данъчни и работодателски организации започнаха срещи, на които се оказа, че законът не може да се промени и да се фиксира процент, защото първо трябва да се пита Брюксел. Компаниите настояваха съотношението да е 70:30. Но явно държавата е избрала масовата в Европа практика на 50:50.
В становище на Асоциацията на автомобилните производители се посочва, че залагането на праг от 50% е дискриминационен, тъй като фирмите нямат основание да се отказват от половината данъчен кредит, след като ползват фирмения автомобил за лични цели например в 10% от времето.
Какво иска България от Брюксел
Плоската ставка от 50% ще важи не само за автомобилите, но и за поддръжката, ремонта, подобренията, резервните части, горива и смазочни материали. Мотоциклетите и леките автомобили, за които и сега не се дава данъчен кредит, не се обхващат от дерогацията. Тя ще важи и за наетите и лизингованите коли.
Ако данъчно задължените лица все пак изберат да приспаднат половината от данъчния кредит, за тях ще отпадне изискването за водене на допълнителна счетоводна отчетност във връзка с личното потребление. Ако не се възползват, те ще трябва да водят отчетност всеки месец и ще приспадат данъчен кредит спрямо процента на лично ползване. Той ще зависи от времето или изминатите километри. За останалите активи ясен механизъм няма.
В мотивите към правителственото решение е записано, че фиксираният процент ще опрости процедурата по събирането на данъка във връзка с личната употреба. В този смисъл дерогацията ще окаже потенциално положително въздействие едновременно върху стопанските субекти и върху приходната администрация, е становището на Министерството на финансите.
За разлика от първите законодателни инициативи сега финансовото министерство е поискало правилото да важи само за автомобили. Преди фиксирана ставка се предлагаше и за яхти и самолети.
В официалното съобщение към решението на Министерския съвет не е дадено обяснение защо са фиксирани точно 50%. В интервю за “Капитал” министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че решението е взето на база опита на други европейски държави. Проверка на “Капитал” показа, че такъв принцип действа във Великобритания, Естония, Латвия, Полша и Румъния, които също са договорили с ЕС изключение от общите правила.
Източник: в.Капитал Daily