Около това заключение се обединиха експерти на работна дискусия “Демографската ситуация в България – изчезващ вид ли са младитепредприемачи” в Българската стопанска камара, предаде БТА.
Младежите не желаят да започнат работа за заплата под 1000 лева, а за работодателите вече се налага да въвеждат бонуси “редовно явяване на работа“, за да накарат младите хора да идват на работното си място всеки ден, обясниха професор д-р Катя Владимирова от Института за изследване на населението и човека към БАН и Иво Царев, председател на Управителния съвет на Стопанската камара – Смолян, където има школа за обучение на млади предприемачи.
Младежите, които нито работят, нито учат в България са вероятно около 300 хиляди, каза Катя Владимирова. По думите й от този факт загубите за икономиката ни са много големи. По думите й щетите не могат да се равняват дори и от тези от външна емиграция.
Населението не е малко, проблем е ниската икономическа активност
Според Катя Владимирова имаме достатъчно население, проблем обаче е ниската икономическа активност на трудоспособното население и високият дял на хората, които нито учат, нито работят.
Тези младежи се издържат най-често от родители в чужбина. Те изпитват страх, че ако започнат работа, ще изгубят родителската издръжка, която обикновено е по-висока от заплатата, която биха получавали, обясни Катя Владимирова.
Необходимите ниши за развитие на предприемачеството са развиване на бизнес, насочен към културна и социална активност на възрастните хора, както и за грижа и алтернативни форми на образование за децата, смята Владимирова.
По-възрастните имат нужда от активен живот и младите предприемачи трябва да се възползват от това, посочи тя.
Иво Царев от Регионалната стопанска камара в Смолян обясни, че фирма в региона със 700 работници дава 100 лева допълнителен месечен бонус, за да гарантира присъствието на работниците всеки ден на работното място.
По думите му една от фирмите в региона от автомобилната индустрия е загубила 14 милиона лева инвестиция, заради това, че не може да намери квалифицирани кадри.
От средното образование излизат неграмотни деца
Ситуацията е бъдеще без бъдеще, обобщи председателят на Националната асоциация на младите предприемачи Ивета Стефанова. Тя посочи, че в България от средното образование излизат неграмотни деца без мотивация да учат, да се развиват, защото някой ги издържа и отказват да работят за заплати от по 500-600 лева.
Младите хора могат да бъдат задържани в България, ако още от осми клас се организират курсове по по-сложно програмиране, смята Иво Царев.
Той обясни, че в Смолян има чужди IT фирми, които започват работа и в осем вечерта, но младежите работят с желание там, заради по-високото заплащане.
Според него добрият интернет в България позволява развитието на този бизнес.
Проблем за българската икономика е, че няма профилиране
От БАН вече предупредихме, че сериозен проблем за българската икономика е, че няма профилиране, каза директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН доц. д-р Антоанета Христова.
Според нея страната ни трябва да използва тези ресурси, с които се различаваме от целия свят – минерална вода, която създава възможности за развитие на СПА процедури, и това, че сме една от най-богатите страни на билки и имаме ресурс за производство на лекарства на базата на растения и билки.
Доц. д-р Антоанета Христова посочи също така. че липсват и демографски специалисти, които да правят профилиране на страната по региони. Необходимо е ефективно обслужване на увеличаващото се възрастно население, политики към малцинствата, външна политика за привличане на българи отвън, смятат от БАН.
От Българската академия на науките предлагат да започне и обучение на специалисти по демография, подготвени комплексно по статистика, социология, психология, история, но по думите на Христова има съпротива от висшите училища, само от едно са проявили интерес, въпреки тежката демографска ситуация.
Изгочник: http://ierc.bia-bg.com/