Български
(Български) БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Членовете на Българската асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране (БАККОМ) одобряват законовите промени, които би трябвало да вкарат в ясни рамки дейността им и надзора над тях. Представителите на този финансов бранш са се събрали на заседание във вторник, 19 юли, съобщи специално за „БАНКЕРЪ“ Юрий Дудев, заместник-председател на организацията. „Не сме против Комисията за финансов надзор да поеме контрола върху дейността на т.нар. популярни каси, както това предлагат депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров“, увери Дудев.
„По принцип сме за поправките като цяло, но се съмняваме, че те ще бъдат подкрепени от БНБ и от лобито на търговските банки в парламента. Това не е изключено, защото ясният регламент на дейността ни ще даде силен тласък в развитието ни – оттам и в доверието към нас. Което значи, че ще можем да отхапем доста по-голям пай от кредитния пазар у нас.“ (Въпреки че в страни като Австрия, Германия, Франция, Италия, Швейцария и Испания кооперативното кредитиране от десетилетия се развива успешно. Изработено е законодателство и като цяло се подпомага социалното кредитиране там, където банките нямат интерес да работят.)
Дудев допълни, че и без регламент и надзор е безумно една популярна каса да раздава 95% от събраните средства като вътрешни заеми. Нормалното е точно обратното – този дял да е максимум 5 на сто. Това е въпрос и на здрав разум, каза той.
Тази дейност е описана твърде лаконично в Закона за кооперациите – буквално с няколко реда. По решение на общото събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията, пише там. Устройството и дейността им се уреждат с правилник, приет от общото събрание. Кооперацията, по решение на общото събрание и с решение на БНБ, при условия и по ред, уредени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност. Това обясни Иван Попов, изпълнителен директор на БАККОМ.
Промените бяха внесени като преходни и заключителни разпоредби към Закона за независимия финансов одит с идея да бъдат гласувани между двете четения. Целта е да се елиминира опасността от източване на средства в ущърб на вложителите, довело до фалита на две подобни схеми през тази година – в Дупница и в Сливен. Като мотив за тази си инициатива народните представители вносители изтъкват факта, че в страната има над 100 взаимоспомагателни институции, а заради законодателен пропуск дейността им се оказва извън контрол.
Взаимоспомагателните каси са форма на финансово подпомагане, която съществува в по-големите предприятия и бюджетни институции (като училища, болници, детски градини) и в по-крупен размер – в малките населени места, където селскостопански производители или други предприемачи споделят ресурси без посредничеството на банка.
Дейността на популярните каси се регламентира в Закона за кооперациите, а самите организации, които отпускат заеми, се водят на отчет към Българската народна банка. Тя обаче, освен да регистрира съществуването им, няма правомощия да контролира дейността им, тъй като в Закона за кооперациите е посочено, че влогово-кредитната дейност следва да се уреди в специален закон. Тъй като такъв няма, депутатите Петър Славов и Мартин Димитров от гражданската квота на Реформаторския блок предлагат сега първата стъпка към запълване на този вакуум. Според тях подходящ вариант за затягане на регулацията и за защита на потребителите е това да стане чрез текстове в Закона за независимия финансов одит – тъкмо проектът му миналата седмица бе гласуван на първо четене в парламента.
Проектът предвижда работата на популярните каси да се разглежда като дейност от обществен интерес. Такава постановка ще наложи по-затегнат контрол и одитиране на структурите. Депутатите залагат 30-дневен срок за членство, преди изтичането на който не може да се депозират пари в касата. Целта е “да не се заобикалят ограниченията на Закона за кредитните институции и забраната за извършване на дейност по публично привличане на средства от трети лица (нечленове) от небанкови институции”. С въведеното изискване за 30-дневен срок на членството ще отпадне възможността в един и същи ден трети лица да бъдат “приемани” за членове, след което да влагат спестяванията си в дадена взаимоспомагателна каса.
Ако проектът бъде одобрен, ще се затегнат и правилата, по които се отпускат средства на членове на ръководството на тези каси. За всяка сделка, при която се финансира член на управителния съвет, ще се иска одобрение от общото събрание на кооперацията.
В архива на 39-ото Народно събрание отлежава и проект на Йордан Нихризов от 2001 г. за нормативно регулиране на кредитните кооперации, който така и не е станал закон.
Вносителите са имали амбицията да опишат правата и задълженията на членовете на кооперациите, както и мерки за защита на техните финансови интереси. В проекта е предвидено контролът върху кредитните кооперации да се осъществява от съюзи, в които членуват, да се създават гаранционни фондове, отпускането на кредити да се отчита пред БНБ, която да упражнява надзор върху съюзите.
Пряка реч
“У нас няма яснота коя институция трябва да контролира дадени предприятия, данъчните очакват това да го направи Комисията за финансов надзор или Българската народна банка и обратното, заяви на 21 юли депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров.
“Настояваме да има проверка с участието на КФН, БНБ и данъчните, не може практиката с популярните каси да съществува безконтролно. Има популярни каси, които в името си съдържат “банка”. Когато има висока лихва, това означава висок риск и трябва много да се чете преди да се участва в подобно финансово начинание”, каза още той.
Много е важно да е ясно в конкретната ситуация кой носи отговорност, кой трябва да извърши проверката и как държавата затяга контрола. Хората трябва да разберат, че когато има висока лихва, има и висок риск, и да се консултират с адвокати със свои близки преди да вложат парите си в такива популярни каси. Безотговорно е да подпишеш такъв договор без да си го прочел и без да си се консултирал. Искаме да има независим одит на тези каси, за да се види в края на годината какво е реалното им финансово състояние, заяви депутатът от Реформаторския блок. По думите му не всички популярни каси са “пирамиди”. Винаги ще има някакви измами, но те трябва да бъдат минимизирани и да бъде засилен контролът, добави Димитров.
Източник: http://www.banker.bg/
Сходни публикации
