Български
(Български) БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Учредяването на „Клъстер за етично финансиране на предприемачеството” /КЕФП/ със седалище град Пловдив е поредната организационна стъпка към създаването на условия за утвърждаването на принципите на стопанската самопомощ и взаимопомощ като средство за финансово укрепване на дребния и среден бизнес, за разгръщане и развитие на предприемачеството като най-важна предпоставка за разкриване на нови работни места, повишаване на доходите и подобряване на качеството на живот.
Преходът от централизирано планово стопанство към пазарна икономика доведе не само до коренна промяна в структурата на стопанството, но и до значителна загуба на национален капитал вследствие на банковата криза в средата на 90-те години и на недостатъчно добре обмислената и стихийно проведена приватизация на държавната собственост. Този преход предизвика и дълбока културна криза в българското общество в резултат на сблъсъка на формираното през социалистическия период на развитие колективистично съзнание с индивидуализма на пазарното стопанство, на излизането на индивидуалния интерес и отговорността на индивида за неговите действия на преден план в неговото социално поведение. Обаче многобройните случаи на необуздан индивидуализъм, причинил сериозни материални и морални щети на обществото, породи в широки слоеве от населението напълно необоснованата надежда, че държавата ще се намеси и ще защити техните икономически интереси. Огромните възможности на предприемачеството като средство, човек сам да поеме своята съдба в собствените си ръце твърде бавно си пробива път в българското общество, както и стремежът на човека да търси обединението на своите усилия и ресурси с тези на другите за решаването на един или друг стопански или социален проблем.
През 1992 г. група пловдивчани, запознати със забележителната история Пловдивската популярна банка, изиграла огромна роля за модернизирането на Пловдив и околността, създават кредитна кооперация „Популярна каса“ – Пловдив. Целта е не само да се възстанови традицията на кооперативното банково дело у нас, но и да се потърсят пътища и форми за установяване на стопански връзки с кредитните кооперации от развитите страни на Западна Европа, утвърдили се като основен кредитен институт на малкия и среден бизнес, гръбнака на социалното пазарно стопанство.
При опитите за възстановяване на някои земеделски кредитни кооперации и популярни банки се допуснаха груби грешки, които можеха да бъдат избегнати, ако политическият елит и управляващите бяха подходили с необходимата държавническа отговорност към този въпрос. Вместо да пристъпят към създаване на правна рамка за развитието на кредитната кооперация, те решиха, че тя не е нужна, някои политици дори я определиха за вредна на българското общество, защото застрашавала финансовата стабилност на страната. Истината е, че и тогавашното ръководство на БНБ не пожела да намери работещо решение за надзора върху кредитните кооперации. Като кредитна кооперация беше допусната взаимо-спомагателната каса. Това, че Законът за кооперацията и Законът за банките, не допускащи съществуването на банки под формата на кооперации, противоречи на европейското законодателство изглежда не вълнува нито управляващите в София, нито европейските чиновници в Брюксел, а само една малочислена група от ентусиасти.
С други думи, по силата на трудно обясними причини политическият елит и управляващите в България отхвърлиха една утвърдила се организационна форма на пазарното стопанство за акумулация и концентрация на разпилян паричен ресурс с цел предоставянето му на нуждаещите се в него представители на дребния и среден бизнес със затруднен достъп до банков кредит. С недопускането на влогонабирателна дейност в кредитните кооперации се създаде една трудно преодолима преграда за използуването на значителна част от акумулирания национален паричен капитал за нуждите на контролираната от българи част от икономиката на страната.
Дори и в тази ненормална от гледна точка на европейското законодателство правна рамка прилагането на принципите на самопомощта и взаимопомощта доведе до възникването на редица организационни структури, поставящи си за цел развитието на системата на кооперативния кредит.
Разширяването на системата на кооперативния кредит изисква увеличаване на кредитния ресурс на отделните кредитни кооперации. Вярваме, че ще настъпи този ден, когато българското банково и кооперативно законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското и на тях ще се даде правото да осъществяват влогонабирателна дейност. За голямо съжаление европейската кооперативна общественост и нейните организационни структури не проявиха нито интерес, нито желание да използуват своя авторитет пред институциите на Европейския съюз, за да защитят интересите на българските кооперации, нито да упражнят определен натиск върху България да създаде необходимата правова рамка за развитие на кредитната кооперация в нейната форма, конципирана от нейните създатели и утвърдила се в продължение на повече от 150 години пазарно присъствие.
Едновременно с това считаме, че с учредяването на „Клъстер за етично финансиране на предприемачеството” /КЕФП/ следва да се пристъпи към създаването на банкова институция, Етична банка, която би поела функцията на кредитна централа на кредитните кооперации и създаването на която не би могла да бъде осуетена чрез никакви действия от страна на БНБ или изпълнителната власт, защото зад нея с много голяма вероятност ще застане една общност от хора и институции в Европа, чието влияние върху обществото и стопанството нараства и гласът на която не може да бъде просто пренебрегната. Става дума за сектора на „етичните инвестиции” и „етичното банкиране”.
Понятията „етични инвестиции” и „етично банкиране” получиха широко разпространение през последните години и особено след глобалната финансова криза с нейния апогей, фалита на една от най-големите инвестиционни банки Lehman Brothers през септември 2008 г.
Понятието „етични инвестиции” е по-старо от понятието „етично банкиране”. То се появи през 80-те години като отражение на желанието на определени слоеве от населението в развитите страни да не предоставят своите спестявания на финансови институти, които в една или друга степен са свързани с финансирането на гонката във въоръжаването вследствие на тогавашното противопоставяне на Изтока и Запада, както и с финансирането на атомната енергетика. След трагедията в Чернобил през април 1986 г. се разгърна широка обществена дискусия за вредите, които атомната енергетика причинява на околната среда. Това породи и масово протестно движение за преосмисляне на отношението на обществото към природата. По подобие на широко разпространената практика да се бойкотира един или друг продукт респ. неговия производител по определени причини, през 80-те години започна да се формира движение за бойкотиране на финансови институти, ангажирани в сферата на военната индустрия, в атомната енергетика, в нефтодобивната промишленост, използваща платформи в крайбрежните шелфове, причиняващи тяхното периодично замърсяване, във финансирането на други стопански дейности, водеща до нарушаване на природното равновесие, предоставящи кредити на страни, в които се нарушават правата на човека, използва се детски труд и т.н. Това на свой ред породи необходимостта от намирането на организационни форми за канализиране на потока от парични средства, отклонени от традиционния банков сектор, което способства за рязко повишаване на вниманието на обществото към „етичните банки”, една рядка форма в тогавашната банкова дейност. През следващите десетилетия бяха учредени многобройни „етични банки”, което доведе до формирането на все още малък по размери, но с нарастващо стопанско и социално движение алтернативен банков пазар.
В „етичните инвестиции” се отразява и своего рода укрепване на самочувствието на дребния спестител по отношение на банките. Ако досега той е разглеждал банките като единствено място за съхраняване на своите спестявания, то сега той все по-силно осъзнава, че не той, а банките са в крайна степен зависими от него, от готовността му да предостави на тях тези спестявания, както и това, че спестяванията могат да бъдат инвестирани така, че да бъдат от полза за цялото общество, а не да бъдат използвани от традиционните банки за постигане на техните тесни корпоративни интереси.
Това осъзнаване на „силата на кредитора” от страна на дребния спестител изменя радикално не само отношенията между спестителите и банките, но и поражда появяването на нови банки с коренно различни цели и нови бизнес-модели.
Понятието „етични инвестиции” е сравнително близко на понятието „екологично съобразни инвестиции”, но не е идентично с него. Докато за разграничаването на „етичните инвестиции” от други понятия се използват определени „етични критерии”, то при „екологично съобразните инвестиции” в повечето случаи се прилагат чисто екологични критерии.
Често пъти като синоним на „екологично съобразните инвестиции” се използва понятието „зелени пари”. Под „зелени пари” се разбират средствата, които се инвестират в изграждането на съоръжения за производство на електроенергия и топлина от възобновяеми източници като соларни паркове, вятърни електроцентрали, от биомаса и т.н. „Зелени пари” е също така името на периодично организираните панаири за устойчиви парични инвестиции в Германия. На тях се демонстрират различните форми на „екологично съобразните инвестиции”, т.е. отделните финансови инструменти.
„Екологично съобразните инвестиции” се превърнаха в изключително привлекателна форма на инвестиции и поради преосмислянето на енергийната политика в редица развити страни и приетите дългосрочни национални програми за постепенно ограничаване респ. прекратяване на производството на електроенергия от атомните електроцентрали. Това откри пътя за огромни по своя обем инвестиции в съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Като правило, произвежданата по този начин електроенергия се изкупува по по-високи цени, което увеличава рязко възвращаемостта на инвестициите.
През последните години се забелязва ярко изразена тенденция на съвместно разглеждане на „етичните инвестиции” и „екологично съобразните инвестиции”, като за целта се използва понятието „устойчиви инвестиции”. Понятието „устойчиво развитие” се превърна в едно от най-често употребяваните, както в научната литература, така и в средствата за масова информация. Все повече стопанската дейност се разглежда от гледна точка на нейното съответствие на критериите на „устойчивото развитие”. Това се отнася и за финансовите инструменти. Ако досега от решаващо значение за приемането на определено инвестиционно решение бяха очакваният доход и поеманият риск, то сега на преден план излизат такива съображения като съответствие на инвестицията на определени морални, социални и екологични критерии. Тази тенденция започва да си проправя път и намира отражение в изменение на законодателството, утвърждаващо задължителен характер при спазването на този или онзи критерий.
През последните години рязко се засили икономизирането и комерсиализирането на опазването на околната среда. Това се дължи не само на приетото законодателство, заставящо стопанските обекти да правят сериозни по обем инвестиции за опазване на природната среда, но и постепенното превръщане на „екологично съобразното стопанисване” във важен фактор на пазарната конкуренция. Разбира се, екологичните критерии в значителна степен са и етични критерии.
Под „етично банкиране” следва да се разбира целия спектър на банкова дейност, подчинена на формирането на парични средства и тяхното въвличане в стопански оборот на основата на спазването на ясно формулирани етични критерии. Неговото развитие през последните години е също така резултат на протестна реакция на обществото, на протестно движение срещу етаблираните банки, използващи една значителна част от спестяванията на населението за финансови спекулации с цел реализация на високи печалби.
В най-общи линии „етичните инвестиции” имат за цел насочването на паричния ресурс, формиран под формата на спестявания на населението към финансирането на стопанска дейност, съответстваща на ценностна система, в центъра на която стои човекът с неговите материални и духовни потребности. Те следва да се разглеждат като алтернатива на инвестициите с цел постигане на максимална индивидуална печалба, поради което те често се разглеждат като „инвестиции за общото благо”.
Към „етичните инвестиции” се отнасят следните финансови инструменти: заеми на лица и фирми, заети в етично-екологични сфери на стопанството, затворени и отворени инвестиционни фондове, инвестиращи в соларни паркове и вятърни електроцентрали, инвестиционни фондове, инвестиращи в микрофинансиращи организации, акции и облигации на фирми в сферата на възобновяемите източници на енергия, инвестиции в етично-екологични индекси на акции, рисков капитал в етично-екологични фирми, инвестиции в колективен жилищен фонд. От всички изброени финансови инструменти за нас от най9голям интерес е кредитирането на микрофинансиращи организации, каквито са кредитните кооперации.
Първият опит за реализация на идеята за „етично банкиране” е учредяването на Ökobank през 1988 г. във Франкфурт на Майн. Банката прекратява своето съществуване през 2003 г., като редовно обслужваните кредити биват продадени, а лошите поети за управление и ликвидация от Германския съюз на популярните банки и райфайзеновите банки.
С голяма степен на условност може да се каже, че в сферата на „етичното банкиране” съществуват три основни направления:
- банки, възникнали и развиващи се на основата на конкретно формулирани етични критерии и принципи (една значителна част от тези банки са създадени от антропософи, последователи на Рудолф Щайнер);
- банки, създадени с цел подпомагане на стопански и социални инициативи в най-бедните развиващи се страни (една значителна част от тези банки е създадена от църковни мисионерски организации);
- банки, съчетаващи както традиционно, така и „етично банкиране” .
За разлика от традиционните банки, осъществяващи своята дейност с цел увеличаване на пазарната цена на инвестирания от техните акционери капитал и увеличаване на реализираната печалба, етичните банки си поставят за цел чрез привличане на спестяванията на хората да формират кредитен ресурс, който да бъде насочен, както в стопанската, така и в социалната сфера на основата на ясно формулирани икономически и етични критерии.
Същността на тези критерии произтича от желанието на създателите на етичните банки да създадат една алтернатива на съществуващата банкова система чрез поставянето на обществените интереси в основата на техния бизнес-модел.
Създателите на етичните банки изхождат от това, че все повече хора желаят не само да знаят, за какво се използват техните спестявания, но и да оказват влияние върху процеса на вземане на решение за това. При това етичните банки са не само един своеобразен канал за инвестиция на спестяванията на хората в желани от тях сфери, но и източник за финансиране задоволяването на определени обществени потребности. В центъра на бизнес-модела на етичните банки е оптимизацията на обществената полза в отличие от бизнес-модела на традиционните банки, в основата на който е оптимизацията на печалбата.
Етичните банки ограничават своята дейност до класическите банкови операции – набирането на влогове от населението и предоставянето на кредити, както и представянето на банкови услуги като плащания, съхраняване на ценни книжа и др. Етичните банки не участвуват в спекулативната търговия с финансови инструменти, както за сметка на клиента, така и за собствена сметка.
Инициаторите на етичните банки считат, че парите следва да продължат да изпълняват своята функция на платежно средство, но не да бъдат превръщани в стока, обект на спекулативна търговия на финансовите пазари.
Етичните банки не участвуват в спекулативната търговия със суровини и хранителни продукти, водеща до неестествено повишаване на техните цени с отрицателни последствия за значителна част от населението на света, и на първо място в слаборазвитите в икономическо отношение страни.
Те не инвестират своята свободна ликвидност в държавни облигации на страни, неотговарящи на критериите за устойчиво развитие, нарушаващи правата на човека и ограничаващи свободата на индивида, както и с широко разпространена корупция. За тази цел някои от етичните банки ползуват класации на страните в зависимост от тяхното съответствие на критериите за устойчиво развитие /екология, социална система и социална политика, качество на управлението на правителството/.
Етичните банки не инвестират и в корпоративни облигации на фирми, които чрез своята дейност или съучастия в капитала на други фирми, не съответстват на критериите на техния вътрешен етичен кодекс. Като правило, те разработват списъци от стопански дейности, фирми и страни, които са неприемливи за тях, поради несъответствие с този кодекс.
За разлика от традиционните банки, в етичните банки лихвите по депозитите са на много ниско ниво, в някои от тях вложителите се отказват доброволно от тях или те просто са премахнати, като реализираната по този начин печалба се използува за финансиране на проекти с висока обществена значимост и в интерес на обществото като цяло.
Отпускането на кредити от етичните банки става не само на основата на проверка на платежоспособността на кредитополучателя, но и на основата на определени етични критерии. Целта на кредитирането е да се финансират на първо място проекти, които са в полза за цялото общество, което по своята същност е нова парадигма, нов модел на мислене в банковата сфера.
Ще приведем някои примери на кредити, отпускани от етичните банки: кредити на физически лица за енергийно саниране на частни жилищни сгради, за покупка на фотоволтаични панели за тях, за покупка на електровелосипеди и електромобили; жилищни кредити за строителство на частни домове в съответствие с определени екологични изисквания, като например, строителство с екологично поносими строителни материали /колкото повече критерии се изпълняват, толкова по-ниска е лихвата по отпускания кредит/; кредити на малки и средни предприятия за оборотни средства /кандидатствуващият за кредит трябва да докаже, че кредитът няма да бъде използуван за спекулативни цели/; кредити за инвестиционни нужди и т.н.
Етичните критерии при предоставянето на кредити са закрепени обикновено в статута на етичните банки или се съдържат в техния вътрешен етичен кодекс. Те се прилагат с помощта на въпросник, като отговорите на съдържащите се въпроси дават възможност за диференцирани оценки.
В най-общи линии тези етични критерии се основават на концепциите за човешкото достойнство, социалната справедливост, обществената солидарност, социалната ориентация на стопанската дейност, нейната екологична поносимост и за устойчиво развитие.
Бизнес-моделът на етичните банки не се базира на господствуващата в банковата сфера концепция за продажба на банкови продукти и услуги, където ролята на банковия служител е сведена до ролята му на обикновен продавач, прилагащ често „агресивни” методи на продажба, а на концепцията за подпомагане на реализацията на иновативни бизнес-идеи и социални иновации с положителни последствия на обществото. На практика, етичните банки са своеобразни стопански и социални „инкубатори”, работещи на основата на морални принципи.
Повечето от етичните банки са организирани и регистрирани като кооперации, притежаващи банков лиценз. Така например, етичната банка в Австрия ще бъде акционерно дружество, чийто единствен акционер ще бъде кооперация, което ще гарантира прилагането на демократичните принципи на управление на кооперацията.
Етичните банки не подпомагат финансово политически партии и се придържат последователно към принципа на политическия неутралитет.
Създаването на една институция за „етично финансиране на предприемачеството“ е проект с голяма степен на сложност, реализацията на който изисква както много време, така и многоброен проектен екип с висока професионална квалификация и практически опит. Затова се наложи мнението, проектният екип да се формира като „Клъстер за етично финансиране на предприемачеството /КЕФП/, регистриран като гражданско сдружение на физически и юридически лица.
Бъдещата етична банка е конципирана като
- · Банка на дребното акционерно участие, където не само максималният размер на притежавания от едно отделно физическо или юридическо лице е ограничено, например между 1% и 3%, но където не съществува възможност за концентрация на акционерното участие чрез покупко-продажба на акции;
- · Банка, формирането на капитала на която, както акционерен, така и заемен, и отпускането на кредити се осъществяват на основата на конкретни, зафиксирани в нейния устав етични критерии в съответствие с придържане на принципа на висока технологична иновативност;
- · Банка, набираща своя капитал и алокираща го в националната икономика с цел нейното високотехнологично развитие при спазване на нормите за достоен и пълноценен човешки живот;
- · Банка, функционираща на основата на оптималното използуване на възможностите на дигитализацията по подобие на получилите в последно време широко разпространение „смартфон” банки;
- · Банка, свързана с бизнес-мрежата на българите по света както за генериране на нови бизнес-идеи, но и начини за финансиране на тяхната реализация;
- · Банка, основаваща се както на високата технологична грамотност на своите служители, но и всестранно подпомагаща нейното формиране в клиентите на банката.
д-р ик. Тоде Тодев
Сходни публикации
