Български
(Български) Бюлетин № 5 / 07.03.2023г. на „Е-Бизнес Клъстер“ относно Европейски програми за финансиране
Причините са в техния бизнес-модел. Кредитните кооперации, независимо от многобройните различия между техните видове и национални особености, са:
– сравнително малки по обема на активите финансови институти /изключение съставляват техните регионални или централни банки/, осъществяващи своята дейност в традиционните сфери на банкова дейност
– предоставяне на кредити за оборотни средства и инвестиционни цели и приемане на парични депозити предимно от своите членове и осъществяващи своята дейност обикновено на сравнително малка територия /село, град, район/;
– малкият размер на дейността дава възможност за по-голяма обозримост както на стопанската дейност, така и на членската маса и другите клиенти, което в крайна сметка води до преодоляване на значителна част от информационната асиметрия между кредитор и длъжник и по такъв начин позволява по-добра оценка на риска и определянето на неговата цена /това обяснява сравнително ниския относителен дял на лошите кредити в портфейла на кредитните кооперации/;
– взаимоотношенията между кооперацията и нейните членове са значително по-активни отколкото между обикновена банка и нейните клиенти.
Изключително важният принцип на съвременното банкерство „Опознай своя клиент” се реализира много по-лесно в една кредитна кооперация, отколкото в една обикновена банка.
Това облекчава целия кредитен процес – от оценката на кредитоспособността до момента на връщане на взетия кредит; основните кредитополучатели на кредитните кооперации са част от местната икономика и като правило /с изключение на строителството и в по-малка степен на туризма/ не са толкова силно изложени на конюнктурен риск като следствие на цикличността на икономиката, което обяснява и сравнително слабия рисков профил на техния кредитен портфейл; – кредитните кооперации почти не търгуват с финансови инструменти за собствена сметка и водят сравнително малки търговски книги, предимно за инвестиционните нужди на техните клиенти. Затова те не са изложени на големи пазарни рискове и необходимостта от постоянна преоценка на значителна част на техните активи е малка /.
Както е известно, по време на банковата криза една много сериозна причина за огромните загуби на банките беше тяхното сериозно въвличане в търговията с високорискови финансови инструменти за собствена сметка, което при много банки подрони капиталовата им база и стана причина за техния фалит/;
– кредитните кооперации почти не са въвлечени в презгранични операции и по такъв начин не са изложени на пазарните рискове /лихвени, валутни, курсови и т.н./ на международните пазари;
– кредитните кооперации имат сравнително ограничен достъп до междубанковия пазар /повечето от тях нямат рейтинг, което е важна предпоставка за участие в този пазар/ и поради това се стремят не само да поддържат едно сравнително ниско съотношение между раздадените кредити и приетите депозити, но и сравнително висока ликвидност на активите.
Това ги прави сравнително независими в условията на ликвидна криза от състоянието на междубанковия пазар, който, както последната криза показа, може лесно да „пресъхне”.
Не на последно място следва да се спомене и демократичния характер на кооперациите, проявяващ се не само в принципа на „един член – един глас”, но и в механизма на функциониране на на кооперацията, опиращ се на еднопосочност на интересите на членовете и ръководството, нещо което в условията на едно акционерно дружество е невъзможно поради разнопосочеността на интересите между капитала- собственост и капитала-функция, между акционерите и мениджмънта.
В България продажбата на банковите активи се осъществи паралелно с недопускането на възможността за възраждане на системата за кооперативен кредит, което още повече ограничи възможностите на финансиране на икономиката Провалилият се политик Иван Костов и провалилият се централен банкер проф. Вълчев решиха, че кредитните кооперации, и по-точно популярните банки са „финансови пирамиди” и решиха, че в българския капитализъм, в българския модел на пазарно стопанство няма място за тях по подобие на решението от 1986г., командитните дружества да не се включват в Указ 56, защото внасяли лошия привкус на „командване”, а ставало дума за разгръщане на социалистическата инициатива чрез нови форми на стопанска дейност … С други думи, група непросветени и късогледи български политици и псевдоикономисти, натрупали опит с пазарната икономика в качеството си на туристи и купувачи на сувенири в бляскавите магазини на западните европейски столици подписаха „смъртната присъда” на българските кредитни кооперации, играли огромна роля по време на капиталистическото развитие на България до края на Втората световна война.
В предприсъединителния процес и преговорите за членство на България в Европейския съюз беше пропуснат огромния шанс да се даде възможност за възраждане на кооперативния кредит, за което огромна вина носи и сегашното ръководство на БНБ. Вместо да бяха възродени българските кредитни кооперации, години наред се правят някакви смешни опити за създаване на схеми за микрофинансиране, използвани предимно от малцинствени групи в западните държави за преодоляване на т.н. „социална ексклузия”. Надяваме се в близките години да се формира такъв политически елит в България, който да прояви политическа воля и промени банковото и кооперативно законодателство, за да може исторически най-успешната форма за акумулация и концентрация на разпилени финансови ресурси с цел кредитиране на стопанската дейност на нейните членове да се легитимира като финансова институция в България.
д-р ик. Петър Нейчев, Председател на „Българска асоциация на кредитните кооперации и организации за микрофинансиране” (БАККОМ)
Д-р ик. Петър Нейчев – Председател на УС на БАККОМ, Зам. Председател на „Съюза на икономистите в България”, Председател на Фондация „Международен Институт за Изследване на Кооперациите”, Председател на „Интернет кооперация Популярна Каса”. Д-р ик. Петър Нейчев е автор на книгите „Банковите кризи”, в която се разглеждат причините за банковите кризи по света и специфичните особености на банковата криза в България през 1996г. и „Популярните банки”, в която на едно място са събрани различните направления при възникването на кооперативните кредитни организации, представянето им по света и в България, както и идеи за развитието на тези структури в условията на интернет и новата българска действителност.
Сходни публикации
