Български
(Български) Бюлетин № 5 / 07.03.2023г. на „Е-Бизнес Клъстер“ относно Европейски програми за финансиране
ВИЗИТКА
Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Роден е на 10 юни 1978 година в град Пловдив. През 2001 г. завършва висшето си образование в Аграрния университет в Пловдив и се дипломира като инженер-агроном, магистър по „Растителна защита“. След висшето си образование специализира „Финансов мениджмънт“, „Публични политики“ и „Политически мениджмънт“ в Нов Български университет, Българско училище за политика и Съвета на Европа /Страсбург/.
Явор Гечев има богат професионален опит в ДФ „Земеделие“, където последователно заема позициите от младши експерт до ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив. През 2013 г. е избран за Народен представител в 42-то Народно събрание. По-късно през същата година приема позицията на заместник-министър на земеделието и храните и управлява Програмата за развитие на селските райони, ДФ „Земеделие“, Българската агенция за безопасност на храните, както и ресорите „Земеделие“, „Животновъдство“, „Растителна защита“, работата с браншовите организации и международната дейност на Министерството.
Владее английски и руски език.
Женен с едно дете.
На 28 юни 2016 г. Общото събрание на Националния съюз на земеделските кооперации в България избра Явор Гечев за председател на Управителния съвет на съюза.
– Г-н Гечев, през юни бяхте избран за председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. Оттогава обиколихте много кооперации в страната, къде са проблемите им?
Проблеми има много – в много от случаите се касае за неправилно законодателство. Държавата като че ли няма приоритети по отношение на кооперативизма. Нещата са доникъде, има несъответствия по отношение на земеделските кооперации, които ще се мъчим да актуализираме, да даваме предложения за промяна в закона.
Кооперациите в момента залагат предимно на зърнопроизводство, страдат от ниските изкупни цени на зърното. Липсват всякакви кооперативни структури, които да се занимават с търговия на продукцията и търсене на пазари, особено по отношение на плодове и зеленчуци. Законът поставя кооперациите в положение, в което те са на практика арендатори. Арендуват земята без особена защита по отношение на собствеността.
– Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е поправян над 60 пъти за 24 години. Колко изменения са правени в Закона за кооперациите?
– Законът за кооперациите също е актуализиран N на брой пъти. Освен това в него са земеделските, потребителските и финансовите кооперации, което е абсолютна глупост. Не ги виждам на едно място със земеделските.
На практика всяка законова промяна представлява кръпка, която фиксира проблем, без ясна стратегия от страна на държавата каква е перспективата.
Цяла Европа е на базата на кооперативни стопанства – вижте Франция, Германия. А у нас не само че няма национална стратегия, която да поставя ясно интересите на държавата, но и законодателството пречи.
– Много от кооперациите се оплакват от ниските изкупни цени на продукцията. Пшеницата това лято се е изкупува на 23-26 ст., слънчогледът – на 60-65 ст., а за ечемика няма търсене. Председатели на кооперации настояват за защитни изкупни цени, възможно ли е това, предвид пазарните отношения?
Не е възможно, практически няма как да стане и това е един от основните проблеми, който сега се стоварва със страшна сила. След въвеждането на субсидиите имаше рязко окрупняване, въведе се монокултурно отглеждане на зърно. Сега тенденцията е за огромен преходен остатък от над 40% в количествата пшеница, произведени миналата година. Това обуславя ниските изкупни цени. Пазарът на пшеницата е световен, водещите държави са Русия, Украйна, Аржентина. На практика се произвежда повече, отколкото е необходимостта.
Тази тенденция с ниските изкупни цени ще продължи и в следващите години, затова българският производител трябва да проумее, че е необходимо да диверсифицира културите, да мине към напояване, да започне да произвежда различни култури.
В контекста на новата Обща селскостопанска политика на ЕС, за която в България не се говори, едно е ясно – Европа ще има тотално нова земеделска политика. Чува се и че няма да има директни плащания, а други финансови механизми. Ако държавата не е част от този диалог, ние пак ще се движим по течението, без ясни приоритети, и парите от еврофондовете ще се разпределят на базата на най-малкото съпротивление, а не по посока националните приоритети.
– Друг проблем, от който земеделските кооперации се оплакват, е че са задължени да начисляват ДДС върху продукцията. Така те не са конкурентни на частните изкупвачи, които в момента предлагат 50 ст. изкупна цена за гроздето, а кооперацията като начисли ДДС, цената става 60 ст. Затова те настояват за намаляване на ставката или пълно освобождаване от ДДС.
Статистиките на НАП показват, че кооперациите си плащат всичко, поддържат огромен брой работници, за които плащат осигуровки и през зимата. А вижте по-големите земеделски производители, нещата далеч не са такива. Официално те имат няколко работници и механизатори, всичко друго е на черно. Правят се плахи опити за наемане на хора с еднодневни договори, но процесът е доникъде.
Така че проблемът не е толкова в ДДС, колкото че всички в бранша трябва да са на светло. Иначе един е изряден, друг работи в сивия сектор и се получава неконкурентен пазар.
– В средата на 90-те години броят на земеделските кооперации у нас бе достигнал над 3200, сега те са наполовина. Въпреки това има много кооперации, които се създават фиктивно, само с цел усвояване на субсидии за градини с орехи, бадеми, тикви, за биологично земеделие. Работещите кооперации настояват да се направи ясно разграничение между реалните и фиктивните кооперации, как може да стане това?
Точно това сме тръгнали да правим. Аз съм от Пловдив, там няма регионален Съюз на земеделските кооперации. В момента сме в процедура на обединяването на кооперациите като целта е такъв съюз да е факт по Нова година. След като не го прави държавата, се заехме да го направим ние като браншова организация. В Пловдивско земята е разпокъсана, но има читави кооперации с добри финансови резултати, които по нищо не отстъпват от която и да е производствена структура. В момента обикаляме кооперациите в Пловдивска област. Идеята е чрез един такъв съюз те да получават адекватна информация за всичко, което се случва в сектора. Сега достъп до финансиране от европейските фондове имат само тези, които са получили предварителна информация чрез контакти с консултантски фирми.
Земеделските кооперации осигуряват препитание на цели семейства
Важно е членовете на една браншова структура да чувстват взаимопомощ, че някой стои зад гърба им при отстояване на общите интереси. Земеделието стана супер сложно като администриране, политика, нормативна база, субсидии. Трябва да има подпомагане във всеки аспект, например и в търсенето на пазари, включително и на зелено, като кооперациите да имат ангажимент да произведат определена продукция за този, който си поръча.
– Има и проблем, свързан с финансовата отчетност. Тези сдружения, които са членове на Националния съюз на земеделските кооперации, задължително подлежат на одит, а на кооперациите, които са извън съюза, на практика никой не може да им прави каквито и да било финансови ревизии, освен по искане на прокуратурата. Как може да се увеличи системата на контрол над кооперациите?
На нас като Национален съюз на земеделските кооперации ни е делегирано правото да извършваме финансов одит по желание на кооперациите, който те си заплащат. Но има какво да се желае в закона. всяка една от кооперациите поне веднъж на 3 години трябва да минава независим финансов одит, след което ние да се отчитаме на компетентните органи. Така, ако бъдат открити нарушения, НСЗКБ би трябвало да има правомощията да свика общо събрание. Истината е, че огромната част от кооперациите нямат какво да крият.
– Има и кооперации, които преарендуват земя. Така няколко души получават сериозен капитал, а собствениците – нищо.
Затова искаме законова промяна, тъй като в момента законът позволява на кооперациите да го правят. И все пак такива кооперации са единици. Но трябва да се търси законовият регламент и да се диференцират кооперациите. Далеч съм от мнението, че законите решават всичко – те трябва да са платформата, а ние като браншови сектор да се постараем да я доразвиваме.
– Кооперациите не са конкуретни на арендаторите – много от член-кооператорите дават земята си на арендатори, заради по-високата рента. Така на практика парцели отиват при арендатора, а друга, много по-малка част, се обработва от кооперацията и по този начин се намалява нейната обработваема земя.
Това е и актуално, но и не е актуално – там, където има устойчиви , читави кооперации, в повечето случаи те дават по-високи ренти, отколкото арендаторите. Арендаторите пък са по-активни в други аспекти. Някои плащат, други не плащат ренти, окрупняват си земята по други начини, раздробяват стопанствата за по-малко данъци. Искаме равен старт и равен аршин. Защото отново стигаме до тежкия проблем с поземлената реформа – няма стимули по отношение обработването на земята, не говоря за паричните стимули, а земята и изконното благо, което тя формира.
– Законът позволява на арендаторите да придобият чрез дарение или замяна идеална част от земеделски имот, да го очертаят целия в ДФЗ и да сключат за него аренден договор за 20,30, 50 години. Така се ощетяват останалите наследници на имота, които през периода на арендния договор не могат да сключват никакви разпоредителни сделки с него. Ще работите ли в тази посока?
Да, моделът е следният – имам идеална част от собствеността на апартамента ви, колкото е вашата тераса, но мога да отдам целия ви апартамент под наем. По същия начин арендатори хващат човек, наследник например на 1/16 идеална част и подписват аренден договор за целия имот, а останалите собственици не могат да направят нищо срещу това и изпадат в абсурдна ситуация. Това е противоконституционен текст, който никой не иска да обжалва, а нали затова имаме депутати, омбудсман, президент.
Кооперирането е формулата за успех в земеделието
Това е един от огромните проблеми и ние работим за цялостна стратегия за комасация на земята, която да предложим. Това няма да се реши с кръпки в законите, а с цялостно нова платформа.
Защото уреждането на поземлените отношения у нас е изначално сбъркано. Ще ви дам още един пример – аз съм собственик на земи, наследени от баба ми и дядо ми. От един парцел от 20 дка притежавам 1/15 част. Не съм стимулиран изобщо да си оправя поземлените отношения, защото за тези 1,3 дка трябва да похарча толкова пари, колкото ако си купя 5 декара. Поколението на първичните собственици на земя си отива, тези отношения с идеалните части на наследниците остават забатачени, а държавата не само не влияе с политики, а въвежда още по-глупави поземлени отношения.
– Предстои ли въвеждане на данък върху земеделската земя и на приходите от аренди и ренти?
В момента данък няма. Друг е въпросът дали някой ще тръгне да въвежда данък и дали той трябва да е само върху необработваемите или и върху обработваемите земи. После данък ли да е или такса, защото ако е данък, ще влиза в държавния бюджет. А ако е целева такса, например 1 лев, ще отива в гаранционен фонд при бедствия и аварии, който ще се разпределя целево на земеделските производители в случай на нужда.
Това е дълъг разговор, който никой не се е осмелил да започне – готов съм с летящ старт да се включа в него.
– През 2015 г. Националният съюз на земеделските кооперации в България изпрати писмо до премиера Бойко Борисов, до министрите на финансите и на земеделието Владислав Горанов и Десислава Танева, за да протестират срещу орязаните субсидии за агроекология. Как се разви този казус?
За съжаление земеделските производители остават с убеждението, че едни ги огрява по-лесно от други, че само тези, които имат предварителна информация през консултанта си, печелят проектите. Трябва да има ясен и равен аршин за всички. Проблемите с агроекологията тепърва ще експлодират. Приемете, че съм го сънувал.
– Колко кооперации успяха да получат финансиране по мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от ПРСР 2014-2020 г. и нейните подмерки?
Съвсем малко. Много земеделски кооперации кандидатстваха в предишния програмен период, а при последния прием са единици. Достъпът до финансиране е изключително труден. Сега очакваме новото отваряне на подмярка 4.1, а амбициите са това да стане след месец. Тя ще финансира и проекти за напояване. Но какво става на практика? За да си подадете документите, ви искат разрешение за водоползване. За колко време се вади? Трябва да имате съгласуване на ОВОС, ако пресичате общински път, трябва да минете през Кадастъра, имате още няколко съгласувателни процедури и ето – отиват 9 месеца. Дори не споменавам разрешенията по ЗУТ. На практика това е невъзможно да стане до октомври.
– Пътувал сте много. Какво от видяното при кооперациите по света може да се приложи и у нас?
Най-близко до българските дадености е френският модел – Франция е най-кооперативната и най-аграрната страна в Европа, като климат и условия за културите е близка до България, има животновъдство, произвежда плодове и зеленчуци, вино. Там цялата търговия се извършва през кооперативни стопанства. Популярни са кооперациите на фермери и собственици. Искаме такава възможност и у нас – особено за балканските райони, за Пловдивско, Пазарджишко. Един среден производител гледа 15 дка, не може сам да си купи техника, нито да си осигури пазар. Но ако се съберем 10-15 души, нещата стават други, получава се един сериозен производител. А това не е регламентирано в България. Трябва да има лесен, законово обоснован начин. Има няколко сдружения, на които им се дават пари по ПРСР, но това са големите, които се обединяват да стават още по-големи.
Председателката на ЗК „Единство“ в с. Комощица Венета Димитрова сама финансира обучението на младежи, които поемат управлението на кооперацията
В цяла Европа търговските фирми са към кооперативите по сектори, те търгуват и преработват продукцията. Само в България не е така – тук прекупвачът има максимална печалба с минимални разходи. В нашите намерения е създаването на търговски дружества на кооперативен принцип. Целта не е те да печелят, а да се самоиздържат и да печелят кооперациите. Ако печалбата на един прекупвач е 5 ст. от търговията с пшеница, на кооперативното стопанство му трябва 1 ст., така другото отива при кооперациите.
Това трябва да е държавна политика с капитализирането на определени финанси и отношения. В момента всеки се оправя самостоятелно, но това е за сметка на финансовите резултати.
В земеделието у нас се наливат огромни пари, но брутният вътрешен продукт от земеделие не се е вдигнал. Ще започнем да подготвяме цялостни предложения за закони, които ще поставяме на масата, придружени от анализи за 10 години напред по сектори, включително и за това как като краен ефект ще се измени БВП. Така правят експертите в цял свят, дори ЕС си смята нещата за 7 г. напред.
– Ясно е, че пътят към успеха в земеделието е в кооперирането, но у нас по исторически и други причини нещата не се получават. Ще работите ли и как за насърчаване създаването на кооперативи?
Кооперативното стопанисване на земята, кооперативната търговия на селскостопанска продукция, кооперативният начин на преработка са утвърдени модели в цял свят. У нас липсва политика в земеделието през последните 25 години, много войни се водиха срещу земеделските кооперации. А една кооперация като публична структура има и социален ефект – тя издържа детската градина, пенсионерския клуб, осигурява на хората хляб, произведен на себестойността. Ако едно село има кооперация, то е живо. 70-80 постоянни работника, заети в кооперацията, осигуряват препитание на 70-80 семейства.
Имаме чудесни примери – стари председатели на кооперации обучиха нови хора, например в село Комощица, Монтанско. Там кооперацията гледа близо 40 000 дка земя. В последните 6 г. старата председателка буквално финансира обучението на петима младежи. Те завършиха агрономство и се върнаха в кооперацията. Жената се оттегли, избра се нов председател, читав, млад, а тя продължава да помага на кооперацията. И има не един и два такива примера у нас.
Източник: http://agronovinite.com/yavor-gechev-kooperativni-stopanstva-shte-targuvat-i-prerabotvat-produktsiyata/
Сходни публикации
