Български
(Български) Бюлетин № 5 / 07.03.2023г. на „Е-Бизнес Клъстер“ относно Европейски програми за финансиране
Когато кажеш банка и всеки псува по своему, като в един стар виц: „Ало! Енергото ли е? Не ВИК. А, добре, и нас да ви таковам майката.“ Няма доволни от банките по света, а у нас стана модерно на тях да си изливаме целия гняв, на който сме природно богати и неизчерпаеми.
Но от това нищо не се променя. Тези, които имат пари – банките им са виновни, че дават „безумно“ ниски лихви. Тези, които имат кредити, че са им скъпи, защото в Европа са 2-3 пъти по-евтини. Тези, които нямат никакви пари, пък са убедени, че всичко лошо в държавата се дължи на алчните банкери. Тези, които работят в банките, роптаят, че са им ниски заплатите. И наистина, една сервитьорка вади 2 пъти повече от една касиерка или неин колега от фронт офиса. А една чалга звезда повече от общия фонд за заплати на целия клон. За световната криза от 2008 г. също н пръст се сочат като виновници банкерите и техните премии. Всичко е вярно и не съвсем. Да ги унищожим ли банките? Докато има стоково стопанство, ще има пари, а докато има пари, ще има банки и те са двигателят на целия обществен процес.
Това е един от главните фактори за икономическото състояние във всяка една държава. Те са като въздуха и слънцето за всяко живо същество, ако перефразираме соцвожда Георги Димитров, когото младите не познават. Да, въздухът е мръсен и трови. Да, слънцето гали, но и изгаря. Но ние, ако имаме достатъчно интелект, може да направим „въздуха“ по-чист, а „слънцето“ по-щадящо. Как? Както и всяка човешка дейност и банковата еволюира и се променя спрямо обстоятелствата и средата. Какво е положението в момента? От 30-ина години в света, а с 15-ина закъснение и у нас се говори за „супермаркет за пари“. Това е съвременното и преобладаващо разбиране за банките. Това, което гледате по старите филми за банкирането, вече го няма. Когато гледате реклами, виждате, че банките рекламират продукти точно както салам, сирене и бельо. Ако отидете в банка и си кажете вашите специфични нужди, защото банковата дейност е индивидуална, там могат само да ви класифицират и предложат най-близкия банков продукт и нищо повече.
Те могат да ви дадат „конфекция“, а не „костюм“ по мярка, който ще ви става, ама не съвсем. Този продукт им е зададен от централата в София, а на тях от шефовете в Европа, защото над 2/3-и от банките са чужди. Това не е само лошо. В икономиката като в самия живот всяко нещо не е само лошо или само добро. И става така: младо недооформено юпи, завършило топуниверситет, гонещо показатели за обем и печалба и собствената си кариера, никога не стъпвало в България, да предложи продукт, защото в сходни по регион и развитие страни е показал добри резултати. И в една екселска таблица само променя някои от параметрите. Предлага го, одобряват го и взима огромен бонус при изпълнението му. Работи се с числа и статистика, а банкирането е личности и съдби, защото икономиката и финансите като нейна висша форма са самият живот. Знаете ли, че и малките потребителски кредити се одобряват от София? Където един новобранец задава вашите параметри в таблица и компютърът решава спрямо това колко точки имате доколко сте рисков и дали да ви се даде кредит, да ви се иска гарант или направо да ви се откаже. Къде тук е човешкият фактор?
Вече и у нас има банки, в които по електронен път сами да си попълните нужните данни и да ви се отпусне кредит или даже и да си направите депозит без да ходите в офис. Интернет навлезе навсякъде и това е бъдещето на банкирането, което ще води до съкращения на персонал и ниски заплати. Защото няма нужда от хора.
Такъв е монополът в света. Където има монопол, след като унищожи средните и големите, винаги остават дребни, които да съществуват въпреки него и като негов антипод.
При банките това е „етичното финансиране“. Нещо като „суха вода“ или „милосърден палач“. Може ли да има такова животно? Може, даже го има в много страни и организация със седалище в Брюксел. Кое е различното? В един малък град или село винаги се знае, кой какъв човек е. Кой залага имота си за да направи „бомба“ на банката и кой иска, и най-важното може да се развива. Кой винаги си връща кредитите и кой ще ги пропие, защото е зависим, или пък ще ги изгуби, защото е прост, дори да има обезпечение за това. А банката няма нужда от къщи и апартаменти. Само в малка общност може да знаеш истинската цена на имота, а не ако имаш свои хора в банката, да ти го оценят 10 пъти повече, да вземеш парите и да избягаш. Анонимноста на капитала е следвана от анонимноста на кредита, а това е безстопанственост или чист грабеж. Чуждото и държавата най-лесно се грабят. Както ставаше преди в банковата система на България и доведе до кризата 1996-1997 год. В България да станеш милионер все още се смята да излъжеш банка. А тарикати у нас, бол.
Но да се върнем на „етичното банкиране“, в противовес на монополното, което е транс национално, анонимно и безлично. Затова „етичното“ се развива като предимно кооперативно, защото си и собственик, и платец. Ако теглиш кредит, лихвата ти е по-ниска, а ако имаш излишни пари получаваш част от печалбата. Нещо като взаимоспомагателна каса, само, че в по големи мащаби, суми и райони. Само така можеш да следиш дали „добри пари“ отиват в „добри ръце“, далече от анонимноста и алчността на финансовите пазари, спекуланти, машинации, големи печалби и загуби. Затова е развито в Италия, Франция и др., където винаги са съществували кооперациите и сега те стават отново модерни, защото отговарят на нуждите на хората. Банката е като лекаря: може да те умъртви, но може и да те спаси. Съвременното банкиране е като ГМО продукт – масов, но отровен. Затова е време да се върнем към старото, практично и „човешко“ банкиране.
Автор: Светозар Гледачев
Сходни публикации
