Български
(Български) Бюлетин № 5 / 07.03.2023г. на „Е-Бизнес Клъстер“ относно Европейски програми за финансиране
Алюзията, която правя с гениалното произведение на Уилям Шекспир, в случая е доста условна. Дания е малка европейска държава, а тук ще става дума за процес с планетарни измерения. Обозначих полето на действие като „Банкленд“, за да покажа, че територията, в която доминират глобалните банки, на практика е без национални граници. На външни ограничения и контрол не се поддават както успехите/печалбите, така и зараждащите се трусове.
След катастрофалната 2008 г. се задава нов верижен срив, който обхваща мега-банки от двете страни на Океана. Кои са те? Преди да ги изредя, ще се опитам да отговоря на въпроса от подзаглавието на настоящата статия: защо България мълчи? Възможни са няколко обяснителни хипотези за медийната тишина:
Поради неосведоменост! Малко е вероятно- днес в социалните мрежи може да се намери информация за всичко, което се случва и в най-отдалечения ъгъл на планетата;
Заради некомпетентност! Вярно е, че финансовите журналисти у нас не блестят със задълбочени познания по банково дело, но все пак се намират и такива, които са в курса на събитията;
Защото са корпоративно зависими! Част от истината се крие в позорния факт за узурпираното свободно слово, чиито славни традиции угаснаха у нас преди десетилетия;
Защото са част от системата за манипулации. Тук се корени другата важна причина за „странната“ медийна пасивност;
Разбираемо е, ако мълчанието се временно. Но не е! Втора година глобалният банков сектор се тресе от скандали за злоупотреби, някои от които нанасят огромни финансови и морални щети на обществото. По тази тема в българските средства за масово осведомяване – нито ред!
През последните месеци обаче акумулираните загуби избиха на повърхността и заплашват да отпушат колосален земетръс, подобен на онзи, който през 2008 г. доведе до 600 милиарда евро токсични кредити в Европа и бейлаути от над 1 трилион долара в САЩ.
Затова е крайно време да се запитаме каква е цената на мълчанието и кой в крайна сметка ще компенсира попилените спестявания на гражданите, домакинствата и фирмите.
***
Черният списък?
Подбрах най-фрапиращите примери. Ето кратката листа на засегнатите по веригата:
В Европа: германските колоси „ Дойче банк“ и Комерц банк“, плюс швейцарската „Креди Сюис“;
В САЩ: три от петте най-големи банки – „Уест Фарго“ и „Сити груп“ (отделно – традиционният „пакостник“ „Морган Стенли“);
Специални случаи на дестабилизации са застрашените банки в Англия – след „Брекзит“; и, естествено, болните трезори в Италия (там списъкът може да се окаже доста по-дълъг).
Давам си сметка, че дори и тази внимателно огледана и компресирана негативна класация може да предизвика коментари от рода „пак се търсят сензации, отново плашат хората!“. Затова ще си придържам стриктно към фактологията, която се съдържа в периодичните обзори на разтревожените банкови наблюдатели, чиито брой расте с всеки изминат месец. Така че текстовете по-долу не са моя интепретация, а систематично подредени цитати от специализираните издания.
***
Изненадата с германските банки. Те са две и имената, както и конкуренцията помежду им, придобиха широка популярност по целия свят. Изненадата, която поднесоха тези бастиони на финансовата система, свари неподготвени както акционерите, така и клиентите, партньорите и не на последно място – политиците.
Дойче банк е закъсала дотам, че спешно търси да привлече над 2 милиона нови клиенти, за да се рекапитализира. Разчита на финансово участие от Катар, което може да достигне 25% от активите (Deutsche Bank in Blitz to Lure German Clients , Oliver Suess, October 7, 2016) Плътно след нея се нарежда „Комeрц Банк“, която трескаво търси как да се настани в освободените от „Дойче банк“ зони (Пак там).
От снимката по-долу личи какви недопустими хватки се ползват – медийни реклами, билбордове и брошури – за да се надвие конкурента. Отстраняването на неговите послания от стените и залепване на свои ни е познат и от електоралните кампании в България.
***
Бягащият епицентър. Този израз идва да покаже, че ареалът, на който най-напред се разклати банковата система през 2008 г., вече не е инициатор на нови катаклизми. През първата година на кризата САЩ даде импулсите за верижна реакция, прехвърлила се в Европа. Началният тласък е известен – т.нар. момент „Лемън“, при който по силата на политическо решение този гигант беше обявен във фалит, докато “Беър Стърн“ отърва кожата. Сега е обратното: германските банки се тресат, а американските ги следват с известно закъснение. Кои са те?
На първо място е “Wells Fargo” – един от най-старите трезори , поддал се на изкушението да практикува забранения модел да открива сметки на свои клиенти, без последните да знаят. Според признанието пред конгреса на САЩ от John Stumpf, изпълнителен директор и председател на борда на “Wells Fargo”, измамата е засегнала над 5000 клиенти и е облагодетелствала под формата на заплати и бонуси персонала, вкл. самия шеф на банката.
„Morgan Stanley“ също е в кюпа, защото е притискала брокерите към „нечестно и неетично поведение“, т.е. кръстосана продажба на продукти, съобщава регулаторът на Масачузетс.
***
Спирам дотук, за да обобщя наличните факти. Както се вижда, техниките на измамите са различни, но същността не се променя: банките от двете страни на океана съзнателно, целенасочено и безочливо са лъгали клиентите и публиката, както и институциите, които са призвани да контролират тяхната дейност. В статия, публикувана в „US money blog“ Suzanne McGee нарича този феномен токсична култура.
Политиците са в стрес, особено германските. Предстои догодина Ангела Меркел да се кандидатира за четвърти мандат и да гони рекордите на едноличните управници като Ерик Хонекер и Тодор Живков. Като индулгенция й служи широката коалиция, двигател на съдбините на Германия повече от четвърт век. На Доналд Тръмп обаче не му трябва завесата на политическата демагогия. Той се чувства най-добре, когато води битки върху подвижни пясъци!
***
Последиците замъгляват картината. Но причината е една! Тя се корени в начина, по който е устроена и функционира банковата система в ерата на финансовия капитализъм. Веруюто на неговите мисионери е неизменно: всичко е позволено, щом води до максимизиране на печалбите. Дори резултатите да са в явен ущърб на клиентите, данъкоплатците и държавата, които с общи усилия са спасявали токсичните банки, когато са били на ръба на фалита.
Едва ли е необходимо да продължавам с изброяването на различните вариации на банкови злоупотреби, които се срещат в други региони и държави, включени в т.нар. черен списък. Първо, само след седмица ще научим дали в Италия референдумът „Ренци“ ще отключи механизма на доминото (тогава ще стане ясно колко и кои банки се нуждаят от ресурс за рекапитализиране, който страната сама, без ЕС не може да си позволи). Второ, реалният старт на преговорите за Брекзит се отлага за пролетта на 2017 г. (до тогава всякакви разсъждения на тема нелегитимно поведение на банките, локализирани в лондонското Сити, биха били твърде спекулативни). Ще стане ясно и дали ефектът на бумеранга, ще стовари с челен удар върху главите на участниците в безогледната надпревара за умножаване на печалбите.
Скептично настроените банкови анализатори са на мнение, че не предстои повторение на тактиката от 2008 г., когато обществото пренасочи неимоверни ресурси, за да спаси закъсалите банки (Следвайки препоръката на Andrew P. Sorkin да не се допусне твърде големите да фалират). Осем години по-късно нагласите са други: „ твърде рисковано би било да се подкрепят несигурните трезори“; принципът е: „спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. В крайна сметка така ще излезе по-евтино за всички, с изключение на носителите на токсичната култура.
Един белег на дълбочиното разместването на повърхностните пластове в обширната територия на Банкленд обаче не бива да се оставя без коментар още сега. Всичко може да се тресе и срутва, само Голдмън Сакс е изграден така, че е способен да издържи и на дълбочинен удар от 8-9 степени по Рихтер. Как архитектите и строителите на това гигантско здание са постигнали устойчивост, е енигма, която заслужава отделен анализ!
***
Без да е сравнима със държавите, изградили бастионите на банкирането – в добрите стари времена и днес, в ерата на измамите, България също заслужава специално внимание. Не за друго, а за д разберем каква ще е цената на мълчанието, за което стана дума в началото на статията…
По всичко изглежда, че в югоизточния ъгъл на Европа епилогът предстои!
проф. Кръстьо Петков
Сходни публикации
