Български
(Български) БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
Становище на Европейскияикономически и социаленкомитет относно „Ролята на кредитните кооперации и спестовните каси втериториалното сближаване — предложенияза адаптирана рамка за финансоворегулиране“
(становище по собствена инициатива)
(2015/C 251/02)
Докладчик: г-н Carlos TRIAS PINTÓ
На 10 юли 2014 г., в съответствие с член 29,параграф 2 от Правилника за дейността си,Европейският икономически и социален комитетреши да изготви становище по собственаинициатива относно „Ролята на кредитните кооперации и спестовните каси в териториалното сближаване —предложения за адаптирана рамка за финансоворегулиране“.
Специализирана секция „Икономически ипаричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено даподготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 февруари 2015 г.
На 505-ата си пленарна сесия, проведена на 18и 19 февруари 2015 г. (заседание от 18февруари 2015 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 153 гласа „за“, 2гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.
- Заключения и препоръки
1.1. В прехода към нови банкови и небанкови бизнесмодели (new banking business models) в областта нафинансите, ЕИСК счита, че е жизнено необходимо да сезапази „биоразнообразието“ на финансовата система, безтова да предполага произволно прилагане на правилата(1).
1.2. Банките, ориентирани към повишаване наакционерната стойност (SHV банки), трябва да се допълватефективно с банките, ориентирани към ценностите назаинтересованите страни (STV банки), чрез дейностите си вбанкирането на едро и на дребно и чрез инвестиционнатаси дейност. Единствено по този начин може да се постигнестабилна и ефикасна финансова екосистема,допринасяща в голяма степен за развитието на реалнатаикономика.
1.3. ЕИСК подкрепя категорично положените от странана Европейската комисия усилия да отчете в новотофинансово регулиране особеностите на кредитнитекооперации и спестовните каси, с което се избягватнежеланите последици от единното прилагане на пруденциалните правила и възможните прекомерниадминистративни тежести.
1.4. Независимо от това основният проблем оставаадекватното прилагане на принципа напропорционалност в новите регулаторни документи в банковия сектор (по-специално Директивата закапиталовите изисквания — ДКИ IV и Регламентът за капиталовите изисквания — РКИ), за коитоБазелският комитет предложи да се прилагат пропорционално, в съответствие с договорите наЕвропейския съюз. Това означава, че към глобалнитебанки трябва да се прилагат най-строгите изисквания, къмпаневропейските банки (със системен характер в Европа)— строги изисквания, а към националните и местните банки — най-гъвкавите изисквания (като се гарантира подходящо равнище на защита на потребителите).
1.5. Тук не става дума за безвъзмездно отпускане напривилегии на определени семейства в сектора нафинансите. ЕИСК винаги е подкрепял равнопоставенитеусловия на конкуренция и съответно призовава да сеизползват обективни параметри, обосноваващиприемането на специфични правила за всеки бизнес модел. В общи линии те включват икономическите и финансовите резултати, приносът към реалнатаикономика, управлението на риска и икономическото управление. ЕИСК предлага финансовите органи данасърчат действащите лица да спазват в по-голяма степентези условия.
1.6. ЕИСК има за цел да постави акцент върху модела на банкиране, представляван от кредитните кооперации и спестовните каси, да подчертае неодобрението си къмнякои форми на поведение в сектора на финансите —включително от страна на някои дружества в този сектор,— както и да призове за укрепването на етичните стандартии кодексите за добро управление за цялата финансоваиндустрия, което е задължително условие завъзстановяването на изгубеното доверие.
(1) ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 45.
1.7. ЕИСК подчертава драматичното въздействие, коетопродължаващата липса на кредитиране и неговотооскъпяване биха могли да окажат върху малките и средните предприятия и домакинствата. Комитетът изразява съгласие с неотдавнашните критики наЕвропейския парламент към позицията на Базелския комитет, която поставя под въпрос специфичнитеевропейски инструменти за финансиране на МСП.
1.8. Ако Европа иска да се справи успешно спредизвикателствата на бъдещето и да бъде проводник напромяната (а не да я подкрепя пасивно), тя ще трябваспешно да приеме редица мерки в сферата нафинансите, които да спомогнат за ефективното постиганена целите на стратегията „Европа 2020“, Актовете заединния пазар I и II, Акта за малкия бизнес, програмата COSME, Инициативата за социалните предприятия и т.н. Засилването на ролята на спестовните каси и кредитните кооперации в европейската финансовасистема ще бъде от ключово значение за постигането натези цели.
- Мястото на кредитните кооперации испестовните каси в европейскатафинансова среда
2.1. В исторически план спестовните каси и кредитнитекооперации имат ключова роля за развитието наикономиката, по-специално за подкрепата за селскотостопанство, малките предприятия и търговията. Понастоящем те представляват около 40 % от финансовия сектор в Европейския съюз (достигайки 70 % въвФранция и 60 % в Германия), като между отделнитедържави се наблюдават значителни различия в тяхнатаструктура. По отношение на спестовните каси секторната концентрация в страни като Испания и Финландия контрастира със силната разпокъсаност в Германия илиАвстрия.
2.2. Най-общо казано, преструктурирането в банковиясектор доведе до по-малки, по-стабилни, но не толкова приобщаващи банки, тъй като през последните годинилиши МСП и домакинствата от финансиране; това сеслучи едновременно с постоянното намаляване наклоновата мрежа и съкращаването на голям брой работниместа. Този феномен може да се задълбочи, ако местнитебанки бъдат изхвърлени от пазара.
2.3. Като бизнес модел за банкиране на дребно,кредитните кооперации и спестовните каси предлагателементи, които ги отличават силно от останалите банки:връзки с местната производствена тъкан; здрави корени всъответната територия; обширни търговски мрежи;близост до клиента; финансиране на конкретни сектори;близост до местните интереси и до социалните участници исолидарност.
2.4. Поради своята структура спестовните каси икредитните кооперации по правило имат стабилна структура на активите и поемат рискове в разумниграници, като насочват инвестициите и капитализацията сив съответствие с политиките за развитие на съответнататеритория.
2.5. От концептуална гледна точка е целесъобразно дасе посочат характеристиките, които отличават спестовнитекаси от кредитните кооперации:
— кредитните кооперации са частни институции, които иматдве основни характеристики — те са кооперации икредитни институции, чиято основна цел е дапредоставят финансови услуги на своите членове/собственици и клиенти. Тяхното управление сеосновава на кооперативните принципи надемократичното вземане на решения и на участието(един човек, един глас), като значителна част отреализираната от тях печалба се заделя в резервни фондове и в задължителни социални фондове,
— спестовните каси са вид частни фондации, които иматдве основни характеристики — осъществяват финансовадейност и имат социална цел. Отличителната черта натози модел е липсата на изрични собственици, въпрекиче съществуват и други конфигурации, като напримеракционерни дружества и дружества с ограничена отговорност. Когато спестовната каса е организиранакато фондация, органите ѝ на управление включватОбщо събрание, в което са представени местните ирегионалните корпорации, както и дружестватаучредители и служителите, в зависимост от държавата.Реализираната печалба се инвестира в резерви исоциални инициативи.
2.6. Данните за кредитните кооперации са достатъчно красноречиви в период на криза — нито една кредитна кооперация в ЕС не е обявила процедура понесъстоятелност. Те държат около 20 % пазарен дял отпазара на влогове, в държави като Италия, Франция, Германия или Нидерландия финансират между 25 % и 45% от заемите за МСП и през последните години неотменно увеличават дела си при влоговете, което еважно свидетелство за доверието към този вид обединения.
2.7. Спестовните каси от своя страна продължават даиграят значителна роля във финансовата система на ЕС. Така например, в Германия те държат 43 % от пазара навлогове и 39 % от кредитите; в Испания тези стойности сасъответно 41 % и 42 %.
2.8. Международният валутен фонд (2) също изтъкваосновната роля на кредитните кооперации. Тезидружества, които зависят в по-малка степен оточакванията на акционерите, осигуряват надежден исигурен отговор на нуждите на МСП и на много домакинстваот кредитиране.
2.9. При все това се наблюдават изключения. Някоиспестовни каси и кредитни кооперации изоставихасобствените си цели и се впуснаха в спекулативнидейности и прекомерни експанзии в други територии, катоурониха репутацията си, което даде основание на някоидържави да приемат регулаторни мерки, които в известна степен подкопаха този модел на банкиране.
2.10. В заключение, укрепването на капитала,постигането на подходящ размер, запазването натериториалния характер и на високите равнища на защитана потребителите трябва да вървят ръка за ръка съссъхраняването на основните характеристики на единуникален предприемачески модел. ЕИСК призоваваинституциите на Европейския съюз да осигурят признаниеи подкрепа в този процес.
- Предизвикателствапред развитието набанкирането надребно
3.1. Кредитните кооперации и спестовните касипритежават отличителните характеристики на модел набанкиране на дребно: близост до клиента, териториалнаобвързаност, сътрудничество, социално призвание и др.При все това развитието на техния потенциал се обуславяот различни фактори (3):
— нарастващата конкуренция води допрогресивно свиване на маржовете зафинансово посредничество,
— многостраннатадистрибуция изисквазначителни инвестиции втехнологии,
— в някои случаи твърде малкият размер създаванеобходимост от сключване на стратегически съюзи илиот сливане на институции,
— концентрацията не ебезрискова и може да доведе долипса на икономии от мащаба,
— близостта на банката до клиента трудно сесъчетава с географската диверсификация намеждународните пазари.
3.2. Независимо от посоченото по-горе, кредитнитекооперации и спестовните каси продължават да играятмного важна роля за осъществяването на стратегията„Европа 2020“ посредством своите финансови, социални итериториални функции, допълвана от формите нанебанково финансиране (колективно финансиране, рисков капитал, бизнес ангели и др.), произтичащи отсилното ограничаване на банковото кредитиране (creditcrunch) и изискваните по-високи гаранции.
3.3. ЕИСК счита, че икономическите и паричните органитрябва да засилят мерките за улесняване на достъпа наМСП до средства и да дадат тласък на дългосрочното финансиране, като насърчават многообразието напредприятията (4) и споделянето на рисковете в секторана финансовите услуги.
- Социалнафункция вуслуга наместнитеикономики
4.1. Финансовите и социалните функции са тясносвързани в кредитните кооперации и спестовните каси,които се характеризират със силен ангажимент къмтериториалното сближаване. Социалният им ангажимент изагрижеността им за общността са най-видимите заобществеността техни черти (5).
4.2. Полученият излишък се разпределя в полза накултурата, социалното и здравното подпомагане,образованието и научните изследвания, художественото историческо наследство, устойчивостта на околната среда и т.н., а в случая със спестовните каси социалниятдивидент се изразява в милиарди евро годишно.
(2) Redesigning the Contours of the Future Financial System, IMFstaff position note („Преначертаване на контурите набъдещата финансова система“), позиция на службите наМВФ, 16 август 2010 г. (SPN/10/10).
(3) Banco de España: Cooperative and savings banks in Europe: Nature, challenges and perspectives („Кредитните кооперации и спестовните
каси в Европа — характер, предизвикателства иперспективи“), април 2011 г.; Европейска асоциация накооперативните банки, EACB answer to the Green Paper onterritorial cohesion turning territorial diversity into strength(„Отговор на EACB на Зелената книга за териториално сближаване. Да превърнем териториалното многообразие впредимство“), февруари 2009 г.; WSBI-ESBG: 200 years of savings banks: a strong and lasting business model forresponsible, regional retail banking („200 години спестовникаси — силен и траен бизнес модел за отговорно,регионално банкиране на дребно“), септември 2011 г.;ЕИСК, „Социалната икономика в Европейския съюз“, 2014 г.
(4) ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 22.
(5) E. Castelló, „El liderazgo social de las Cajas de Ahorro“, (Е.Кастело, „Водещата социална роля на спестовните каси“), издателство
FUNCAS,Мадрид,2005г.
4.3. Предвид необходимостта от създаване на стойностза местните икономики, подходът на ориентация къмценностите на заинтересованите страни придобива все по-голямо значение. По-конкретно, социалните банкиулесняват социалното включване и териториалното сближаване, като насърчават предприемачеството и осъществяването на проекти за микрофинансиране исоциално отговорни инвестиции.
4.4. Кредитните кооперации и спестовните каси играятважна роля на посредници по инструментите и програмитена ЕС. ЕИСК счита, че административните изисквания следва да бъдат опростени, за да се улеснипосредническата роля на най- малките кооперативни банки по финансовите инструменти на Европейскатаинвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) — основен фактор за осъществяването наплана Юнкер. Също така е жизненоважно те да могат дазасилят ролята си в прилагането на Инициативата засоциално предприемачество.
- Въздействие напреструктурирането всектора на социалнотобанкиране
5.1. Неотдавна спестовните каси в Европа станаха обектна интензивно преструктуриране, което в някои странидоведе до загуба на взаимоспомагателния им характер.
5.2. Впоследствие, в резултат от световнатафинансова криза, бяха осъществени процеси наспасяване и оздравяване, сливания и придобивания,национализации и дори прерастване на испански спестовни каси в търговски банки.
5.3. Проблемите на корпоративното управление,повишените изисквания на новите финансови регламентии необходимостта от приспособяване на големината насектора към свиващия се пазар доведоха до определенаконцентрация в банковия сектор. Предвид трудноститепред интернационализацията на тези институции с целувеличаване на размера им, ЕИСК подчертава, чемногонационалните групи са склонни да поемат по-големирискове.
5.4. В другата крайност, въз основа на доклада нагрупата Liikanen от 2012 г. и за да се реши проблемът за данъкоплатците с банките, които са „твърде големи, зада бъдат оставени да фалират“, Комисията предложи регламент за структурни мерки за подобряване наустойчивостта на кредитните институции в ЕС.Становището на ЕИСК по тази тема беше прието с голямомнозинство (6).
5.5. В някои членове на това предложение зарегламент се предвиждат изключения по отношение накапиталовите изисквания и правото на глас за кредитните кооперации и спестовните каси, тъй като те имат твърде специфични икономическа структура и собственост.
5.6. ЕИСК счита, че някои правила във връзка сотделянето на търговските от инвестиционните банки бихамогли да нарушат системата на функциониране на по-малките местни банки и ежедневното им присъствие по места в подкрепа на реалната икономика, поради коетоизглеждат непропорционални.
5.7. Последиците от тези промени не са неутрални за европейския гражданин — те водят до намаляване на инсталираната мощност (офиси и служители), което оказвавъздействие върху заетостта и финансирането зафизически лица и МСП.
5.8. Накратко, ЕИСК счита, че без известна гъвкавостпо отношение на спазването на новите регулаторниизисквания съществува риск кредитните кооперации испестовните каси да прераснат в търговски банки ивследствие от това да изгубят своя специален характер,като лишат обществото от голям социален актив,изграждан в продължение на векове.
- Стратегическиварианти с оглед набъдещитепредизвикателства
6.1. Кредитните кооперации и спестовните касидопринасят за осигуряването на стабилността,платежоспособността и конкурентоспособността наевропейската банкова система. Независимо от това, новитеизисквания на пазара налагат да бъде намерен отговор на следните предизвикателства:
— консолидиране намодела за банкиране на дребно на местноравнище,
—задълбочаваненасътрудничествотомеждупредприятията,
— подобряване навътрешните имсистеми зауправление на риска,
— приспособяване към новитерегулаторни мерки по отношение на надзора и устойчивостта,
— повишаваненапрофесионализмана технияръководенсъстав,
— повишаване на ефективността на управлението им,
— защитаване на капиталовите им равнища с цел избягване наизпадане в неплатежоспособност, и
— насърчаванена прозрачносттаи добротофирменоуправление.
6.2. Капиталът, който се генерира чрез отношения, енематериален актив от жизнено значение в банковотодело. Затова финансовите институции в социалнатаикономика трябва да се възползват от своите мрежи отконтакти и от вътрешната подкрепа. Финансовите органиот своя страна следва да признават ценността на тези фондове за солидарност между кредитните кооперациипри прилагането на пруденциалните изисквания.
6.3. Освен това трябва да наблюдават равнищата напросрочените плащания, ситуациите на несигурност врезултат от геополитически рискове и технологични иновации (Програма в областта на цифровитетехнологии), които създават нова екосистема зафинансовата система, в която ще трябва да се наблюдавабъдещото взаимодействие между четирима играчи — традиционните банки, новите цифрови участници,регулаторните органи и потребителите.
6.4. Би било целесъобразно те да съчетаят силата си намодел на близостта (на базата на познаването на хората ина ангажимента си към проектите на общността) сизползването на ИКТ, за да подкрепят нови инициативи в помощ на възстановяването на продуктивнатаикономика.
6.5. Трябва да подобрят корпоративното си управлениекато включат подходящи структури за обучение,управление и контрол на дейността. По-конкретно следвада бъдат създадени строги кодекси за поведение, за дасе гарантират професионализмът и етиката припредставянето на различните интереси в органите науправление.
6.6. ЕИСК предлага да се създаде нов модел завътрешен надзор на спестовните каси и кредитнитекооперации, който да включва служителите им,представители на МСП и на други заинтересовани групи.
6.7. Те трябва да се справят с ново предизвикателство— конкуренцията извън банковия сектор за задоволяванена новите изисквания на гражданите — за да могат дапродължат да се разрастват паралелно с платформите за колективно финансиране и съвместното потребление и дасъздават съюзи с тях.
- Подобряване наустойчивостта инадзора наевропейските банки
7.1. ЕИСК призовава за завършване на регулаторните инадзорните системи в сферата на финансите и заосигуряване на финансовите институции с достатъченкапацитет за преодоляване на бъдещи финансови кризи.
7.2. В този смисъл Европейската комисия приеделегиран регламент (7), който въз основа на проект натехнически стандарти, изготвен от Европейския банковорган, регулира аспекти, свързани със собственитесредства, като има предвид, че капиталовите инструментина кредитните кооперации и спестовните каси са различни.От особено значение са въпросите, свързани сограничаването на обратното изкупуване на капиталови инструменти от първи ред в случая на кредитните кооперации.
7.3. „Единният надзорен механизъм“ и управлението нафонда за финансиране на евентуални оздравявания набанки са друг основен стълб на завършването на банковия съюз. ЕИСК счита, че този инструмент ще подсили реакцията на банките на бъдещи кризи (8).
7.4. Предвид необходимостта от споделяне нарисковете, ЕИСК е съгласен, че при определянето наприноса на всяка институция към бъдещия единен фондза преструктуриране следва да бъде отчетен нейният модел на риска. Комитетът насочва вниманието наКомисията към необходимостта от подходящо прилагане напоказателите, установени с Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции (9). ЕИСКприветства факта, че е отделено специално внимание наналичието на институционална система за защита (10).
(7) Делегиран регламент (ЕС) №241/2014 на Комисиятаот 7 януари 2014 г. (8) ОВ C 67, 6.3.2014г., стр. 58.
(9) Вж. директива 2014/59/ЕС.
(10) Вж. Делегиран регламент (ЕС) № 2015/63 на Европейскатакомисия.
7.5. При този нов финансов сценарий ЕИСК призовава да се даде реален тласък на социалната отговорност на предприятията, етиката и прозрачността на финансите, анадзорните органи да осъществят образователна кампания за подобряване на финансовата култура (11),особено по отношение на формулите на социалнатаикономика, които все още са твърде непознати. В тозисмисъл е жизненоважно да се осигурят по-голяма роля ивидимо присъствие на мрежите, които ги представляват:Европейската асоциация на кооперативните банки (EACB),Европейската федерация на европейските етични и алтернативни банки (FEBEA) и Групата на европейскитеспестовни банки (ESBG).
7.6. ЕИСК счита, че разработването на нови финансовиинструменти за подобряване на управлението еизключително положително, но при регулирането имследва да се има предвид многообразието на финансовитеучастници и да им бъде осигурена стабилност, като сеограничи тежестта за финансовите институции,разполагащи с по-малко ресурси. Накратко, става въпросза по-добро законотворчество.
- Укрепване намодела насоциалноотговорнотобанкиране
8.1. Възстановяването на производствената тъкан,укрепването на местните икономики и решаването насоциалните проблеми следва да бъдат приоритетни за ЕС.Затова ЕИСК призовава институциите да използватпостоянни форуми за диалог, за да укрепят банковитемодели, които свързват финансовата система с реалнатаикономика, носейки стабилност и богатство натериториите.
8.2. Тенденцията към създаване на все по-големи банкив резултат от процесите на преструктуриране е повод затревога поради свързания с нея системен риск. Затова ЕИСК призовава за завръщане към традиционния бизнес (back to basics) в рамките на по-голяма диференциациямежду институциите, специализирани в търговскотобанкиране, и институциите, които съчетават развитието набизнеса си с инвестиционно банкиране. Опитът показва, че многообразието, разпределянето и споделянето на рисковете са добри за европейската финансова система.
8.3. Жизнеспособността и развитието на кредитнитекооперации и спестовните каси се основават надемократичното им управление и на свободата им даизбират отговорно какво да правят със своите излишъци. Укрепването на финансовото посредничество в услуга нареалната икономика гарантира запазването ѝ в бъдеще, в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООНдо 2015 г. и самата декларация на ООН от 2012 г. относно кооперациите.
8.4. Затова спестовните каси и кредитнитекооперации заслужават специално отношение при прилагането на пруденциалните правила, тъй като тезиинституции осигуряват модела на банкиране, който искатгражданите на ЕС, основаващ се на отговорно солидарноуправление (12) въз основа на принципите и ценностите на социалната икономика.
Брюксел,18 февруари2015г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Сходни публикации
