БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
– Г-н Попов, след фалита на взаимоспомагателнте каси в Дупница и Сливен може ли да се каже, че финансовите пирамиди се завръщат?
Финансовите пирамиди представляват модели за правене (печелене) на пари, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги и действат за много кратък период. В случая не можем да говорим за финансови пирамиди, защото тези кооперации са извършвали дейност повече от двадесет години.
Вече многократно, дори и в доста тенденциозно изразени мнения стана ясно, че няма нищо общо между кооперация и финансова пирамида. Бих искал да уточня също така, че ако някой замисля и реализира измама, то формата на сдружаване по смисъла на търговския закон не е определяща. В този ред на мисли бих Ви попитал, твърдите ли, че всички случаи на финансови пирамиди от миналото са се случили в кооперации? Аз мисля, че по-скоро не са.
– Бихте ли обяснили принципите, по който функционират кредитните кооперации – на какъв режим и контрол подлежат?
Клиентите на кооперативната финансова институция са и членове-собственици на институцията. Всеки член има право на един глас при взeмане на решения касаещи институцията, независимо от размера на инвестираните в нея средства. Това осигурява решения насочени към подобряване на предоставяните услуги, а не към печалба. Собствениците на кооперативни финансови институции са инвестирали в институцията, за да се ползват от нейните услуги, а именно от лесно достъпни кредити и от спестовни продукти с реална доходност (доходност по-висока от инфлацията).
– Според вас има ли пропуск в законодателството за уреждане на тяхната дейност, така че да не се стига до такива случаи?
– С приетия Закон за кооперациите в началото на 2000 год. в чл.36, ал. 3 се предвиди приемане на специален закон, който да уреди условията и реда за извършване на влогово-кредитната дейност от кооперациите. С изготвянето на такъв закон се заеха независимо една от друга две експертни групи от Министерството на земеделието и горите и от Икономическата комисия към Народното събрание. През септември 2004 год. двата законопроекта бяха обединени в един, който така и не стигна до парламентарна зала. При изготвяне на този проект за закон, бе проучен и използван опита на водещи страни-членки на ЕС с адекватно законодателство в областта на кооперативните кредитни институции и беше подкрепен от всички експерти в този сектор в България. Убедени сме, че този проект можеше да послужи за добра основа при изготвяне на специален закон за кредитните кооперации. За периода 2000-2016 год. бяха проведени множество конференции, кръгли маси и работни срещи във връзка със законодателната, регулативна и надзорна рамка за кооперативните кредитни организации в България. В тяхната работа участие взеха представители на кредитни кооперации в България, водещи наши и чуждестранни експерти, както и представители на изпълнителната и законодателна власт. Всеобщо бе мнението, че специалния закон трябва да бъде подготвен от Министерство на Икономиката и внесен от Министерски съвет в Народното събрание.
– До каква степен вложителите сами са виновни, че са се хванали на въдицата или държавата трябва да упражнява по-строг контрол – в лицето на кои институции?
Аз не приемам да обсъждам едновременно проблемите в риболова, от който не разбирам и темата за кооперациите. За пореден път Ви моля да не слагаме знак за равенство между непочтени действия на хора от управлението на кооперацията в Дупница и кооперативната форма на сдружаване. Това е най-малкото непрофесионално. В случай, че законодателните инициативи бяха постигнали целта си, аз съм убеден, че в сектора най-малко щеше да има повече правила и контрол без това да го ограничава.
– Кое трябва да действа като червен алармен сигнал към вложителите, когато те решават дали да се доверят и да инвестират парите си? Високите лихви или и друго?
– Членството в кооперация е въпрос на личен избор. Всеки пред който стои такъв въпрос бих посъветвал да вземе решение за членство в кооперация, след като се запознае с финансовите й отчети, от които да набере информация от кога съществува, с какво основно се занимава, каква е структурата на разходите й и как генерира приходите си, каква е вътрешната нормативна уредба. Мисля, че това е достатъчно информация за вземане на решение.
– В асоциацията имало ли е информация за нередности в двете конкретни дружества в Дупница и Сливен – те членове на асоциацията ли са били?
– Не, в асоциацията не е постъпвала информация за проблемите в Дупница и Сливен, но дори и да беше постъпила асоциацията няма нормативно уредена възможност да я провери и санкционира. Сега възможностите за контрол от страна на членовете по смисъла на Закона за кооперациите съществуват, но ако последният проектозакон беше станал закон, той щеше да разшири и уреди правилата за мониторинг, контрол и санкции.
– Не трябва ли браншът да упражнява самоконтрол?
Трябва, но е необходима специална нормативна база.
– Каква е практиката в Западна Европа?
– Според директива 2000/12 на ЕС, няма ограничения за избора на форма на управление на кредитно-спестовните кооперации, още повече чл. 34 указва за създаване на “кредитни кооперации образувани като кооперативни сдружения”. Т.е. на финансовите институции им е позволено да приемат кооперативната форма на управление. В страните членки и кандидат-членки на Европейския съюз съществуваха множество случаи на включване на кредитно-спестовни кооперации в официалния финансов сектор.
Страни членки на ЕС, които имат активни кредитно-спестовни кооперации, адекватно законодателство и законово лицензиран надзор са: Германия. Австрия, Испания, Италия, Холандия, Ирландия, Белгия, Полша, Унгария, Литва, Латвия.
Най-често срещаната законова рамка за кредитно-спестовни кооперации в страните от Европа комбинира правилата за управление дефинирани в съответния за страната закон за кооперациите, правилата определени в Закона за банките и банковите наредби и стандартите на благоразумие. Изключенията от тези правила са дефинирани или в отделен закон за кредитно-спестовни кооперации или с допълнения към банковия закон.
Прилаганите норми позволяват на кредитно-спестовните кооперации да се занимават с влогова и кредитна дейност.
В някои европейски държави (Великобритания, Латвия) надзорен орган на КФИ е надзорният орган за банките, а в други надзорът се осъществява от отделен надзорен орган. Принципът, който се прилага в този случаи е упълномощеният надзорен орган да осъществява компетентен и независим контрол върху кооперативните финансови институции. В редица страни членки на ЕС, и други европейски държави се подкрепи изграждането на кооперативни финансови системи със значителни финансови и технически средства от ЕС и други международни донори, защото това допълнение на финансовия сектор се сметна като нужно за икономическото развитие особено на така наречената икономика на средното съсловие и на по-широки слоеве от населението, както и на селските райони. За да може тези инвестиции да бъдат успешни, бяха направени необходимите правни и регулативни уредби при използване възможностите на директивите на ЕС за изключения Ситуацията в България е идентична с много от случаите в тези страни.
Международните организации намират за пропуск, че в България все още не е достатъчно развита необходимата финансова структура за използването на микро- и МСП-програми. Една децентрализирана, интегрирана кооперативно кредитна структура в България би била полезно и ефикасно допълнение на финансовия сектор, както показва дългогодишния опит в ЕС и в много други страни. Разполагането с ефективна финансова структура може да получи още допълнителна значимост и неотложност, когато различните програми на ЕС за адаптиране и насърчаване трябва да достигнат по възможност голяма ефективност днес, когато членството на РБългария в ЕС е факт. Европейските директиви позволяват надзор на консолидирана основа. Прилагането на такъв подход прави надзора на кредитно-спестовните кооперации много по-лесно управляем от определения за това надзорник. Това позволява на отделни кредитно-спестовните кооперации да се присъединят към обща структура, за да бъдат регулирани на консолидирана основа.
Интервю на София Симеонова за в. Телеграф от 06.07.2016 г.
Сходни публикации