
Роля на кооперативното кредитиране в Европа и света
Основен проблем на всички децентрализирани пазарни банково-финансови системи е недостигът на средства за дребните заемополучатели. Това е характерно както за финансовите системи от контролен (континентален) тип, така и за пазарно-ориентираните (англосаксонски) системи. Причината е във високите разходи за селекция, мониторинг и управление на заемополучателите.
Традиционният метод за намаляване на разходите за мониторинг, а именно делегираният мониторинг, т.е. прехвърляне на мониторинга върху централизирана банкова институция, е неефективен поради големия брой дребни клиенти.
Кооперативното кредитиране представлява специфична форма на преодоляване на кредитния риск и недостига на средства в сектора на дребните и средните предприятия. Това се постига чрез елементи на солидарност при кредитния риск и колективно спестяване при формирането на финансовия ресурс. Следователно, кооперативното кредитиране е инструмент за повишаване на ефективността от използването на ресурсите на финансово-икономическите системи.
Конкретните форми на кооперативно кредитиране се характеризират със значително национално, регионално и отраслово многообразие.
Независимо от това, кооперативното кредитиране заема висок и относително постоянен дял в банково-кредитните системи на практически всички развити страни с пазарни икономики. Това е така, защото кооперативното кредитиране е необходим компонент на всяка ефективна и устойчива финансова система. Понастоящем на кооперативния сектор се падат около 40% от кредитно-депозитния пазар в ЕС, като този дял достига 70% във Франция и около 60% в Германия. Кредитните кооперации (credit unions) имат силни позиции в икономиките на САЩ и Великобритания. В периода преди глобалната финансова криза кредитните кооперации в областта на жилищното строителство (building societies) в САЩ и Великобритания загубиха временно позиции поради изместването им от агресивната политика на търговските банки в областта на жилищно-ипотечното кредитиране. Именно това обаче се оказа основната причина за глобалната финансова криза.
Поуките от кризата, според Европейския икономическия и социален комитет, се свеждат до необходимост от затягане на изискванията към банковото кредитиране и прилагането на гъвкави условия с цел стимулиране на кооперативния кредит, като един от инструментите за динамизиране на икономиките на европейските страни.
Проф. д-р Ганчо ГАНЧЕВ
Бел. ред: Редакцията на електронното списание „Финанси“ и сайта Financebg.com отделят особено внимание на темата за кооперативното кредитиране. Като партньори на Съюза на икономистите в България предлагаме темата и на всички, които имат мнение и желание да споделят вижданията си за тази форма на кредитиране в България. Още повече, особено малкият и средният бизнес, както и агропроизводителите, имат сполучливи примери от зората на възраждането на националната икономика след Освобождението. „Българска асоциация на кредитните кооперации и организации за микрофинансиране“ /БАККОМ/ и „Клъстер за етично финансиране на предприемачеството“ /КЕФП/ си поставят за цел да подпомогнат кооперативното кредитиране и микрофинансиране, като съчетаят българската традиция и съвременните европейски модели за етично финансиране. Да се постави в България темата за етичното и алтернативното финансиране, етиката в икономиката и нейната неразривна връзка с дигиталните технологии на бъдещето. На тази тема е посветена иМеждународната конференция, която ще се проведе на 27 и 28 септември по време на Есенния панаир в Пловдив.
Източник: www.financebg.com
Непознаването на кооперативното кредитиране води до отрицание на този вид икономическо сдружаване. Хората в малките населени места, малкия, дребен бизнес имат нужда финансови средства за своите дейности. Невъзможността реално да се оцени кредитоспособността на селяните, занаятчиите и на хората с малък бизнес отказват банките от предоставянето на кредити на тези групи от населението. Евтините кредити се формират тогава, когато разходите за тях са ниски, риска е намален до минимум, кредитоспособността е определена на база на личностните качества, всичко това се случва, когато хората се обединяват и със своето членство и влогонабирателна дейност те акумулират свой собствен кредитен ресурс, който предоставят на членовете си. Този модел работи в онази част на Европа, където националното законодателството подкрепя развитието на регионите, малкия, дребния, без който гръбнака на икономиката не може да се развива. До 40% от финансирането на икономиката на страните в западната част на Европа се финансират от Кооперативните банки (Райфайзен и Фолксбанките в Германия, Кредит кооператив във Франция, Райфайзен Швейцария, Австрия, Италия, и т.н.). Необходимо е спешно подобряване на правната рамка и синхронизиране на нашето с европейското кооперативно законодателство.