Иновационни практики на кредитните кооперации в сферата на микрофинансирането

Микрофинансиране и микрокредитиране

• огромно количество научно-изследователска и научно популярна литература по проблемите на микрофинансирането и микрокредитирането;
• неразделна част от вокабулара на политическите лидери и всекидневна тема в средствата за масова информация;
• необосновано своеволно боравене с двете понятия;
• необходимост от тяхното строго разграничаване.
• Микрофинансирането в развиващите се страни
• предоставяне на малки кредити на бедни семейства в развиващите се страни с цел въвличането им в стопанската дейност или подпомагане на растежа на техния дребен бизнес;
• средство за ограничаване на бедността чрез задоволяване на финансовите нужди на бедните;
• инструмент на политиката на развитие (development policy), част от международни, национални и регионални програми с цел преодоляване на икономическата изостаналост на страните от Третия свят;
• глобализацията открива не само възможности за повишаване на благосъстоянието в световен мащаб, но води и до глобализация на бедността, което обуславя необходимостта от глобализация на солидарността на нейното ограничаване;
• придобива глобално значение и се разглежда като едно от средствата за постигане на целите на развитие през третото хилядолетие.

• сравнително ново и по специално в страните на Европейския съюз;
• структурните промени в икономиката доведоха до освобождаване на значителна по своите размери работна сила и рязко увеличаване на броя на безработните;
• проблемът на безработицата се усложнява и от силния приток на емигранти от развиващите се страни;
• в районите на висока концентрация на безработни и емигранти се забелязва разширяване на бедността, макар че по своята същност тя е значително по-различна от бедността в развиващите се страни;
• невъзможност за нейното ограничаване с помощта на трационните средства на социално-икономическата политика;
• опитът в сферата на микрофинансирането, натрупан в развиващите се страни, се оказва полезен и за развитите страни;
• микрофинансирането е универсално средство за ограничаване на бедността.

• докато при микрофинансирането се акцентира върху постигането на произтичащите от политиката на развитие социално-икономически цели (ограничаване на бедността), то при микрокредитирането тежестта е прехвърлена върху изграждането на стабилни системи за кредитиране, т.е. микрокредитирането е организирано изцяло на чисто комерческа основа;
• обект на микрокредитирането са хора и фирми, които поради липсата на достъп до банков кредит покриват своите финансови нужди с вземането на средства на заем от неформални източници (роднини, приятели, познати, лихвари и т.н.), макар че притежават кредитоспособност, която обаче от гледна точка на банките е недостатъчна;
• основният източник на средствата за микрокредитирането е частният капитал, докато системите за микрофинансиране (особено в развиващите се страни) се финансират в значителна степен с безвъзмездно предоставени средства в рамките на политиката на развитие;
• докато микрофинансирането се характеризира с предоставянето на стандартизирани продукти и услуги, то микрокредитирането е с висока степен на индивидуализация с цел отчитане на специфичните финансови потребности на потенциалния длъжник;
• микрокредитът е сравнително скъпа форма на финансиране, защото неговото предоставяне е свързано с високи транзакционни разходи.

• държавни и недържавни системи за микрофинансиране, работещи самостоятелно или съвместно с държавни агенции, държавни и международни банки за развитие, държавни и международни инвестиционни и гаранционни фондове за поемане на кредитния риск, правителствени и неправителствени агенции за подпомагане развитието в страните от Третия свят, благотворителни организации и т.н.;
• финансови институти за развитие на общините (community development financial institutions);
• кредитни кооперации (credit co-operatives);
• кредитни съюзи (credit unions);
• специализирани звена към търговските банки, предоставящи финансови продукти и услуги в рамките на международни, национални и регионални програми за развитие на предприемачеството и на инфраструктурата, финансирани както от международни, така и от национални източници.

• микрофинансирането с цел ограничаване на бедността е слабо развито – в отделните страни неговият относителен дял на пазара за финансови услуги не надхвърля 5% и в повечето от тях е обикновено под 1%;
• според INSIGHTS Development Research в света има около 3 000 организации за микрофинансиране (microfinance institutions), които предоставят кредити на около 70 млн. души;
• според United Nations Capital Development Found потенциалът на микрофинансирането в световен мащаб се изчислява на 400-500 млн.души;
• микрофинансирането е все още обект на безвъзмездна помощ от развитите страни – предоставеният от тях капитал през последните десет години се оценява между 5 и 10 млрд. $ (липсват точни данни);
• все още микрофинансирането не е в състояние да осигури достатъчно по своя обем трансформация на разпилян, макар и ограничен по своите размери частен капитал в кредит.

• силна политическа подкрепа;
• солидна финансова помощ в началния стадий на развитие;
• наличие на истински лидери, готови да се посветят безкористно на реализацията на идеята;
• колкото и силно социално ориентирани да са, системите за микрофинансиране са обречени на неуспех, ако не са организирани на комерческа основа;
• крайната цел на системите за микрофинансиране трябва да бъде превръщането им в стабилни финансови институти и в част на финансовата система на отделните страни.

• кредитната кооперация е европейско изобретение от средата на 19 век, което пренесено през Океана в началото на 20 век преживява своето възраждане под формата на кредитен съюз;
• историческата и заслуга е осигуряването на финансирането на дребните производители;
• с поемането на материална отговорност от страна на членовете по отношение на задълженията на кооперацията те я превръщат в кредитоспособен субект и чрез нея те самите придобиват кредитоспособност;
• конкурентноспособността и се дължи на близост до членовете и, което позволява не само преодоляването на информационната асиметрия като основа за определяне на кредитоспособността и намаляване на транзакционните разходи, но и ограничаването на моралния хазарт и обратната селекция в нейната дейност, с което способства за по-рационалното разпределение на кредита;
• за пазарния и успех огромна роля изиграва създаването на централни институти – регионални и централни банки, позволяващи разрешаването на проблемите, свързани с рефинансирането и, но и за оптимално използване на типичните за многозвенните стопански структури центробежни и центростремителни сили;
• разпространението на кредитните съюзи в Западна Европа (Ирландия и Великобритания) и в посткомунистическите страни в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз стана възможно изключително благодарение на техническата и финансова помощ на кооперативните съюзи отвъд Океана;
• традиционните кооперативни банкови системи в Западна Европа положиха големи усилия да се позиционират в страните на прехода, но не направиха почти нищо за възраждането на кредитните кооперации, играли важна роля в стопанския живот на тези страни до установяването на комунистическите режими.

• Европейската асоциация на кооперативните банки (European Association of Cooperative Banks – EACB) определя кооперацията като „автономна асоциация на физически лица, доброволно обединили се за задоволяване на икономически, социални и културни потребности с помощта на съвместно притежавано и управлявано на основата на демократичните принципи предприятие”;
• кооперацията е единствената стопанска форма, при която благосъстоянието на нейните членове зависи не толкова от наличния капитал, колкото от ангажимента на нейните членове;
• принципите на създаване на кооперацията се основават не на наличието на ресурси, а на определени човешки ценности, на солидарност и участие на членовете в нейната работа с цел взаимопомощ;
• кооперацията дава възможност за развитие на стопанската дейност там, където ресурсите са ограничени;
• нейното огромно предимство е способността и да акумулира разпиляни ресурси и да ги използва ефективно.

• според европейската комисия „всички видове кооперации трябва да могат свободно да развиват своите дейности …. както в рамките на Общността, така и във всяка от членуващите страни”;
• на мнение е, че кооперацията разполага със значителен, все още далеч не изчерпан потенциал за ускоряване на социално-икономическото развитие;
• счита за необходимо разработването и провеждането на държавна политика в страните-членки за осигуряване на условия за свободното развитие на кооперацията;
• смята, че „за кооперацията не е задължително да съществува специфично законодателство, нейният кооперативен характер може да се дефинира от нейния устав”;
• рязко критикува пренебрежителното отношение към кооперацията в посткомунистическите страни: „В страните-кандидатки кооперациите играят важна роля за развитието на устойчива пазарна икономика и на демократичните институции. В Централна и Източна Европа те трябва да бъдат школи за предприемачество и гражданско общество, въпреки че пострадаха в процеса на трансформация поради погрешното схващане, че са политически (колективистични) или държавни структури.

• между кредитната кооперация (credit co-operative) и кредитния съюз (credit union) съществуват значителни различия;
• тези различия се дължат преди всичко на това, че докато принципите на кредитната кооперация претърпяват значително развитие за времето от тяхното възникване през 19 век досега, кредитният съюз продължава да се развива по принципите на кооперацията, залегнали в основата на тяхното създаване;
• кредитните кооперации предоставят финансови продукти и услуги, както на своите членове, така и на нечленове, докато кредитните съюзи работят с редки изключения само със своите членове;
• кредитните кооперации предоставят както кредити за оборотни средства и инвестиционни нужди, така и потребителски кредити, докато кредитните съюзи са специализирани предимно в предоставянето на потребителски кредити, при това съществуват ограничения по отношение на обема на кредитите и кредитите за стопански нужди, в частност;
• кредитните кооперации се рефинансират както чрез приемането на депозити от своите членове и нечленове, така и чрез вземания на националните и международните парични и капиталови пазари и емисия на капиталови и дългови инструменти, докато кредитните съюзи формират кредитния си ресурс само чрез приемане на депозити на техните членове и пласиране на дългови инструменти между тях;
• кредитните кооперации са банки (такова е и разбирането на Европейската комисия) и обособена част от банковия сектор, докато кредитните съюзи са небанкови финансови институти;
• понятията „кредитна кооперация” и „кредитен съюз” са част от едно по-широко понятие „финансова кооперация” (financial cooperative).

• кредитната кооперация е най-старата организационна форма за микрофинансиране и микрокредитиране в модерната стопанска история;
• развитието на другите организационни форми е предимно в страни без традиция в областта на кооперативния кредит;
• България може да се гордее с изключително богата история на кооперативното дело; селските кредитни кооперации и популярните банки са били един от стълбовете на стопанското развитие на страната до 1946 г.;
• едва ли е целесъобразно да се „изобретяват велосипеди” когато просто е необходимо да се възроди традицията в сферата на кооперативния кредит;
• системите за микрофинансиране с изключение на кредитните кооперации и кредитните съюзи се опират в значителна степен на безвъзмездно предоставен финансов ресурс;
• „Сговорна дружина планина повдига” и „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог” са едни от най-характерните черти на българската народопсихология;
• за разлика от другите организационни форми кредитната кооперация може най-лесно да се превърне в стабилен финансов институт и неразделна част от банковия сектор, не на последно място поради това, че предоставя своите продукти и услуги на пазарни цени;
• през последните години в България бяха изградени сравнително голям брой кредитни кооперации; създаването на нови системи за микрофинансиране и микрокредитиране ще доведе само до разпиляване и на така ограничените ресурси;
• личностните отношения в кооперацията са важен инструмент за намаляване на информационната асиметрия като най-важна предпоставка за определянето на кредитоспособността на длъжника;
• децентрализираната структура на кредитната кооперация дава възможност за по-бързото решаване на проблемите на нейните членове;
• в основата на кооперацията са етични ценности като личност, солидарност, субсидиарност, дълготрайност на личностните взаимоотношения и взаимно доверие, които формират нейния социален капитал; научно доказано е, че проспериращите стопански системи се характеризират със сравнително голям социален капитал;
• кредитната кооперация е ефективно средство за изграждане на бизнес-мрежи чрез превръщането си в техен финансов център;
• кредитната кооперация се ползва с уважение и подкрепа от институциите на Европейския съюз.

• в механизма на пазарния успех и в специфичните особености на кредитната кооперация се съдържат определени проблеми, които в резултат на развитието на финансовите пазари през последните десетилетия се превръщат в пречка за нейното развитие;
• един от най-големите недостатъци е ограничената възможност за набавяне както на собствен, така и на заемен капитал;
• това води до търсенето на средства за преодоляване на този недостатък.
• Концепцията за капитала на кооперацията
• тя е коренно различна от тази в капиталовото дружество;
• при кооперацията член-кооператорите предоставят еднократно капитал при встъпването си в нея с цел финансирането на общата стопанска дейност, а не за да получават доход от инвестирания капитал;
• капиталът в кооперацията е само средство за финансиране на общата стопанска дейност, т.е. той има обслужваща функция;
• по силата на кооперативните принципи неговата роля е ограничена – на него му е отнета функцията да служи като инструмент на власт чрез замяна на гласуването в общото събрание според участието в капитала с гласуване по принципа „един член – един глас” както и автоматизма на правото на участие в печалбата чрез подчиняване на механизма на нейното разпределение на интересите на мнозинството, без оглед на участието в капитала;
• кооперацията се нуждае от толкова капитал, колкото е необходим за да изпълни своята обслужваща функция, за това при разпределението на печалбата надделява въпросът, не колко може да се разпредели под формата на дивидент, а колко трябва да се разпредели;
• отвореният характер на кооперацията и правото за прекратяване на членството обуславят променливия размер на капитала;
• капиталът в капиталовото дружество е основен производствен фактор и е постоянен;
• участието в капитала на капиталовото дружество преследва една единствена цел – реализация на печалба;
• печалбата в него се разпределя според участието в капитала.

• те са обикновено ниски, за да бъдат достъпни за всички желаещи да участват в нея;
• кредитната кооперация предоставя финансови продукти и услуги на своите членове, незевисимо от размера на тяхното участие в капитала и по такъв начин не създава стимул за закупуване на повече дялове;
• капитализацията на печалбата води до увеличаване на резервите и намаляване на относителния дял на дяловите вноски в собствения капитал, в резултат на което се подценява тяхната роля при рефинансирането;
• въпреки своя променлив характер дяловия капитал е стабилна част на собствения капитал на кредитната кооперация; дяловите вноски не са обект на търговия на капиталовите пазари и по такъв начин той не е подложен на пазарни колебания.

• в редица страни с цел стимулиране на закупуването на повече дялове прекратяващите членството си имат право на част от капитализираната печалба (право на участие на дяловия капитал в субстанцията на кооперацията);
• тази част е равна на разликата между пазарната цена на дяловата вноска и нейната номинална стойност; определянето на пазарната цена стана възможно с въвеждането на съвременни методи за оценка на пазарната цена на фирмата;
• плащането става от специално създаден резервен фонд, който се формира чрез ежегодни отчисления от печалбата, в отделни случаи за сметка на дивидента (Германия); всяка кредитна кооперация определя самостоятелно начините за формиране на фонда и условията за плащанията (диференциация в зависимост от продължителността на членството, от интензивността на стопанските взаимоотношения между кооперацията и прекратяващия членството си и т.н.);
• плащането може да стане както от специално създаден резервен фонд, така и от другите собствени фондове на кооперацията, при условие, че това е предвидено в устава (Австрия); при това както дяловете, така и полагащата се част от капитализираната печалба могат да се прехвърлят на други нейни членове;
• правото за участие на дяловия капитал в субстанцията на кооперацията позволява на кооперациите да изискват и ажио при предоставянето на нови дялове, което е равно на разликата между пазарната цена на дяловата вноска и нейната номинална стойност.

• част от резервите, формирани в резултата на капитализация на печалбата се преобразуват в дялови вноски и се разпределят между членовете в зависимост от тяхното участие в дяловия капитал (Франция).

• в редица страни кредитните кооперации предоставят нови дялове вместо да изплащат дивидент (предоставянето не е свързано с плащането на данъци, какъвто е случаят при изплащането на дивидента).
• Участие на мълчалив съдружник (silent partner) в капитала на кооперацията
• участието на мълчаливия съдружник (silent partner, sleeping partner)в кооперацията е едно невидимо отстрани участие (затова е и названието);
• той участва в капитала на кооперацията под формата на инвестиция, която преминава в собственост на кредитната кооперация;
• начинът и условията за нейното възмещение се регламентират от нейния устав и сключения договор;
• мълчаливият съдружник носи материална отговорност за загубите на кооперацията;
• предимството за мълчаливия съдружник е, че олихвяването на инвестирания капитал е значително по-високо от това на капиталовия пазар;
• предимството за кредитната кооперация е това, че участието на мълчаливия съдружник може да се ограничи само до част от дейността на кредитната кооперация;
• набавянето на капитал от мълчаливи съдружници дава възможност за финансиране на изграждането на филиална мрежа от местни източници.

• преференциалните дялове не се различават от преференциалните акции в акционерните дружества; биват кумулативни и некумулативни; при определени условия могат да се превръщат в обикновени дялове;
• те са обикновено без право на глас и могат да се закупуват само от членове (във Франция само от неползващи продуктите и услугите членове, т.н. инвестиращи членове);
• за да се избегне възможността, кредитните кооперации да се окажат под влияние на инвестиращите членове, относителният дял на последните в общата сума на гласовете в общото събрание е ограничен – при физически лица до 35%, при юридически лица до 40%;
• близки до преференциалните дялове са допълнителните дялови вноски (Финландия), те са обикновено без право на глас в общото събрание и се олихвяват по-високо от обикновените дялове, но в случай на ликвидация и невъзможност за удовлетворяване на кредиторите на кооперацията от наличните активи се включват в ликвидационната маса; допълнителни дялове могат да се предоставят и на нечленове, при условие че в продължение на 6 месеца те встъпват в кредитната кооперация.

• разпространени в системата на популярните банки в Канада;
• участват в разпределението на печалбата, но са без право на глас в общото събрание;
• не се възместяват при прекратяване на членството, а само при настъпване на определени събития като пенсиониране, смъртен случай и т.н.;
• предвиждат както годишно изплащане на лихвата, така и нейната реинвестиция в закупуването на нови дялове;
• дълговременните дялове се олихвяват по-високо в сравнение със срочните депозити;
• изключително интересна форма на спестяване, по своята същност представляват своеобразна комбинация на спестовен план и застраховка живот;
• по своята природа средствата, акумулирани чрез дълговременните дялове, са заемни, но от дългосрочен характер;
• в рамките на системата на популярните банки е създаден стабилизационен фонд, средствата от който се използват за олихвяването им в случай, че отделни популярни банки не реализират достатъчна печалба за това;
• могат да се прехвърлят между членовете, както и на специален фонд, който се управлява от съюза на популярните банки, което им осигурява висока ликвидност; фондът изкупува временно тези дялове от популярните банки и им ги продава обратно (транзакции по подобие на операциите „репо”).

• тази система е разпространена в Германия;
• член-кооператорът е платил лихви по взет от него кредит; в зависимост от относителния дял на платените от него лихви в общия обем на лихвите, платени от всички членове (тъй като кредитните кооперации в Германия работят и с нечленове, води се отделна отчетност само за платените лихви от членовете), той получава една част от тях обратно; това става за сметка на част от чистата печалба; възмещението се изплаща на отделна, специално открита за целта сметка; тези възмещения се натрупват и се олихвяват с лихвен процент, с който се олихвяват спестовните влогове; натрупаните средства не могат да се теглят до изтичането на 10 години от откриването на сметките;
• по такъв начин се стимулират членовете да извършват своите банкови операции само с кредитната кооперация (в Германия, страна с изключително висок жизнен стандарт, гражданите обикновено поддържат отношения с повече от един кредитен институт);
• банковият надзор признава тези средства за съставна част на капитала при изчисляването на капиталовата адекватност на кредитните кооперации.

• инвестиционни сертификати (certificates d’investiment cooperatif); емитират се от регионалните банки на селските кредитни кооперации и се търгуват във втория сегмент на фондовата борса в Париж; те са без право на глас и нямат падеж; доходът по тях не може да бъде по-нисък от размера на дивидента за дялово участие; в случай на прекратяване на дейността на кооперацията те имат право на участие в разпределението на собствените активи на кооперацията;
• Genussscheine (широко разпространени в немскоговорящите страни); това са ценни книжа, които в зависимост от своята конкретна характеристика могат да се разглеждат като собствен или заемен капитал; когато са концентрирани като заемен капитал, притежателите им имат право на участие в разпределението на печалбата, но са без право по отношение на ликвидационната маса; за разлика от облигациите участват в загубите; лихвите по тях се определят в зависимост от реализираната печалба, но могат да бъдат и твърдо фиксирани и като правило са обикновено по-високи от тези по облигациите с фиксирана лихва; могат да бъдат с падеж или без падеж;
• Когато са концентрирани като собствен капитал те се наричат Partizipationssheine и имат падеж; доходът по тях зависи от финансовото състояние на кооперацията; ако тя не реализира печалба, то съответно те не се олихвяват; в случай на ликвидация на кооперацията притежателите им имат същите права и задължения, както притежателите на обикновените дялове.

• в много страни по света кооперациите емитират облигации с твърда или променлива лихва;
• биват пласирани както сред членовете, така и сред нечленовете;
• тъй като отделните кооперации са сравнително малки, а емисията на облигациите е свързана със сравнително високи разходи, емисиите се осъществяват от техните централни или регионални банки или от специално създадени дружества;
• обикновено емитираните облигации са обезпечени с активи от кооперациите, които участват в емисията.

• широка дискусия по въпроса за допускане на нечленове за участие в капитала на кредитните кооперации чрез закупуване на дялове без право на глас;
• не съществува единно мнение, дали това не води до разводняване, дори до нарушаване на принципите на кооперацията;
• надделява прагматизмът;
• първа стъпка в това отношение е допускането на инвестиращи членове във Франция, Испания, Италия и Финландия, които предоставят капитал на кооперациите, но не се ползват от нейните продукти и услуги;
• Статут на европейската кооперация предвижда съществуването на инвестиращи членове, с което се приема моделът на двуединната членска маса – ползващи се от продуктите и услугите на кооперацията членове и инвестиращи членове.

(Български) БЪЛГАРИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ЕВРОТО
08.12.2021

(Български) Участие на БАККОМ в Европейския форум за социално предприемачество
10.11.2021

(Български) ЧЕСТИТ ПАТРОНЕН ПРАЗНИК НА АЛМА МАТЕР В СВИЩОВ! ДА БЪДЕ И ПРЕБЪДЕ!
08.11.2021

(Български) БЕЗПЛАТЕН УЕБИНАР: ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС – ДВИГАТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ФИНАНСИТЕ И КОНТРОЛА НА РАЗХОДИТЕ
04.11.2021

(Български) BUSINESSEUROPE ПРЕДСТАВИ СВОИТЕ ПРИОРИТЕТИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕС
25.10.2021

(Български) Виртуални общи събрания в кооперативните дружества и други форми на сдружаване в Европа, причинени от пандемията COVID-19
16.06.2021