Български
(Български) Бюлетин № 5 / 07.03.2023г. на „Е-Бизнес Клъстер“ относно Европейски програми за финансиране
Ролята на кооперативното кредитиране в България в периода след Освобождението на страната не само не отстъпва на тази в Западна Европа и англосаксонските страни, но България, заедно с Дания е една от водещите в това отношение страни в света. Причините за бързото развитие на кооперативното кредитиране в България са две – първо потребностите на дребните производителив селата и градовете и второ, подкрепата от страна на БНБ и правителството.
БНБ още през 80-те години на 19-ти век констатира, че е по-малко рисково дребните производители да се кредитират колективно, отколкото индивидуално. Кооперативното кредитиране придобива две форми – кредитиране на кооперации от страна на държавни и частни банки и собствено кредитни кооперации, функциониращи изцяло на кооперативна основа. Още през 1911 г. започва да функционира Българска централна кооперативна банка, която се слива през 1934 г. с Българска земеделска банка и се образува Българска земеделска и кооперативна банка. Това е държавна банка с основна задача кредитирането на земеделските и градските кооперативни структури.
Освен това, успешно се развива кооперативното взаимоспомагателно кредитиране чрез т.нар. популярни банки, които се обединяват в Съюз на популярните и селските кредитни кооперации. В периода на „великата депресия“ българската банково-кредитна система преживява тежка криза. Стабилизирането на банковата система е възложено на БНБ, която провежда политика на концентрация на банковия капитал чрез засилване на държавното участие и развитие на кооперативното кредитиране. От средата на 30-те години на миналия век до банковата национализация през 1947 г., над 80% от влоговете и кредитите се падат на държавни и кооперативни банки. Тази политика е в основата на икономическия подем на България през 30-те години и превръщането й във водеща страна на Балканите по основните икономически показатели.
След девети септември 1944 г. политиката на държавата е насочена към национализация на банковия капитал, формирането на еднозвенна банкова система, обезличаване на кооперативната форма на собственост и практическа ликвидация на кооперативното кредитиране, с изключение на ведомствените взаимоспомагателни каси.
С началото на пазарно-ориентираните реформи през 1990 г. започва нов етап от развитието на банковата система у нас. По чисто идеологически причини кооперативното кредитиране, както и държавно подпомогнатото кредитиране на кооперациите, не получава практически никакво съществено развитие, тъй като този тип дейности се разглеждат като отживелица от миналото и свързани с командната икономика. Единствен опит за подпомагане кредитирането на кооперациите и развитие на кооперативното кредитиране в най-новата финансова история на страната, е проектът по линията на програма ФАР от 1996 г., чрез който, с техническата помощ на европейски експерти, бяха изградени 33 кредитни кооперации, обединени във Федерация.
Въпреки успешното развитие на проекта, на фона на банковите кризи 1996-1997 и на фалита на КТБ от 2014 г., този тип дейност не получи допълнително развитие и подкрепа от държавата както във финансов план, така и като законодателна уредба. На практика обаче, кооперативното кредитиране, както беше отбелязано, е елемент на всяка устойчива пазарна банково-финансова система, поради което неговото отсъствие води до деформация и недоразвитост на кредитния пазар.
Проф. д-р Ганчо ГАНЧЕВ
Бел. ред: Редакцията на електронното списание „Финанси“ и сайта Financebg.com отделят особено внимание на темата за кооперативното кредитиране и това е втората от публикациите на проф. Г. Ганчев. Като партньори на Съюза на икономистите в България предлагаме темата и на всички, които имат мнение и желание да споделят вижданията си за тази форма на кредитиране в България. Още повече, особено малкият и средният бизнес, както и агропроизводителите, имат сполучливи примери от зората на възраждането на националната икономика след Освобождението. Българска асоциация на кредитните кооперации и организации за микрофинансиране и Клъстер за етично финансиране на предприемачеството си поставят за цел да подпомогнат кооперативното кредитиране и микрофинансиране, като съчетаят българската традиция и съвременните европейски модели за етично финансиране. На тази тема е посветена и международната конференция, която ще се проведе на 27 и 28 септември по време на Есенния панаир в Пловдив.
Източник: www.financebg.com
Сходни публикации
