Български
(Български) Бюлетин № 5 / 07.03.2023г. на „Е-Бизнес Клъстер“ относно Европейски програми за финансиране
ЕТИКА ВЪВ ФИНАНСИТЕ ИЛИ ФИНАНСИ В ЕТИКАТА?
Доклад на Елена Ставрова, Доцент, Доктор по икономика ЮЗУ „Неофит Рилски”- Благоевград, Стопански факултет На конференцията „Етични финанси и дигитални технологии”
Основна цел на финансовата наука е да направлява решенията за разпределение на ресурсите в пазарната система в която цената на активите включва и елементи на риск. Новата й роля, която я превърна в наука, я постави в основата на теоретичния базис от познания, които имат капацитета да пресъздадат или предвидят , а не само да опишат – явления и процеси.
Започналата през 2007 година в САЩ като финансова, обхванала след това борсовите пазари, кризата реализира своите ефекти и на пазара на публични дългове. Някои решения с чисто политически контекст предизвикаха непредвидими трусове в европейската и световна икономика. Глобалната криза формира широк консенсус – финансовите пазари не винаги функционират ефективно. Те не винаги използват адекватно наличната информация за формиране на обективна цена на активите , както и за обмен на информационни импулси между участниците на пазара. Опитът от близкото време показа, че съществуването на противоположни, понякога взаимоизключващи се тенденции като подценяване на риска, предизвикват еуфорично развитие на процесите на пазара, както и надценяване на риска в условия на нестабилност. Тези форми на поведение са стимулирани от стремежа на мениджъри и финансови посредници на всички йерархични равнища към максимизиране на възвращаемостта на вложения капитал и нарастване на личните и акционерните доходи. Значителна част от актуалните изследвания в тази област са посветени на рационалното поведение на агентите на пазара, което не може да обезпечи ефективност на агрегиране равнище, но е предпоставка за появата на спекулативни ексцесии.
Икономическата социология разглежда пазарите като „форма на социална координация, „характеризираща се с конфликтни зависимости, структури и непредсказуемост и отразява културната специфика на всяка страна“. По този начин социалните въпроси за легитимност, политически и културен контрол са станали все по по-решаващ фактор за организационното оцеляване, отколкото икономическия риск. Макар, че изначало е възприеман като „място за съизмерваме на стокови ценности, където решаващата роля принадлежи на конкуренцията” трябва да се съгласим, с тезата на М. Демпсей , че „преследването на печалбата е в действителност в отговор на натиска на пазара” следователно, ако поведението на агентите е различно от посоченото може да се възприеме като акт на безотговорност към акционерите на компанията, ще бъдат подкопани нейните позиции на пазара, следователно и ще бъде в ущърб на всички заинтересовани от нейния просперитет. Новите организирани пазари са основани на прозрачност, отчетност и социална отговорност, т.е. на принципите на корпоративното управление. Всички те имат за цел намаляване несигурността на финансовите пазари и ограничаване негативите от нея.
Отминалата глобалната финансова и икономическа криза наложи преоценка на понятия, теории и възгледи за пазара, бизнеса и парите, постави в центъра на вниманието моралния риск във финансовата индустрия и банковия сектор като основни центрове за акумулиране на свободни финансови ресурси. независимо от типа на структуриране на финансовата система. Случаите като тези със световната банка HSBC , послужила с обилната си клонова мрежа за узаконяване на доходите на наркобарони и търговци на оръжие от Мексико и други части на света, мултинационални компании, възползващи се от правото на системата за избягване на двойното данъчно облагане с цел данъчен арбитраж, напр. като Аpple, дължат на страните по дейност и регистрация, 153 млрд. USD, напуснали Русия след 2014 година са постъпили по сметки в европейски банки, като контролът върху произхода им е неефективен или отсъстващ. Служителите на една от най-големите световни банки – американската Wells Fargo в продължение на няколко години са регистрирали милиони фиктивни клиентски сметки, през които са осъществявани кръстосани продажби. Банката е глобена със 185 млн. USD, възстановила е на клиенти 5 млн. USD и е освободила от работа 5 300 служители, замесени в корпоративната престъпна схема. Паричните потоци в резултат от продажбите на петрол от Ислямска държава, снабдяването на тази армия с оръжие – това са все преминаващи през финансови посредници парични потоци, ефектът от които е пагубен за народите, населяващи този горещ регион на света.
Свеждането на различните форми на финансово посредничество до дейност на FinTeh-компании с използването на информационни канали превръща предоставянето на финансови услуги и преносът на ресурси до равнище на рутинна дейност и бърз пренос на ресурси по различни географски дестинации.
И въпреки това не можем да твърдим, че всички служители в различните форми на финансово посредничество са по-малко етични от другаде. Просто в този сектор възможностите за бързо умножаване на личното богатство са значително повече и в значително по-къс времеви диапазон в сравнение с други , където реализирането на същия резултат изисква значителни ресурси и най-вече време. Оттам и по-голямата честота на проява на неетично поведение сред служителите на различни финансови компании и посредници. На пръв поглед никой по веригата не е правил нищо незаконно. Това , обаче, не дава отговор на въпроса : всички участници на световните финансовите пазари бяха ли честни? Етични и морална ли беше тактиката да не се информират получателите на ипотечни кредити в САЩ да не бъдат адекватно предупредени, че е възможно цената на активите, в които те инвестират да спадне значително? Най-общо казано професионалистите в сектора на финансите имат своето законно право, но стои въпросът дали това е достатъчно морално.
Прекъсването на връзката между финансов посредник и банков клиент е пагубно както за изграждането на трайни и системни, градивни и ефективни взаимоотношения, от една страна, и от друга – принизяване силата на въздействие върху финансовите експерти на основни морални категории, привнесени от християнска етика, традициите, установени в дългогодишна практика и правните регламенти.
Етичното във финансите можем с основание да определим като философия за качествено инвестиране на база комбинация от финансови, социални, екологични и критерии за устойчивост. Етиката във финансите цели изграждането на определена перспектива при възприемането на динамичните процеси и явления, които наричаме финансова индустрия. От една страна тя се стреми да очертае ролята на тази индустрия сред другите обществени явления а от друга – мястото на човека в процеса на финансово посредничество като цялостно изградена личност, а не само като индивид, който действа рационално и воден от егоистичната си природа се стреми към максимална изгода.
Функционирането на финансовата система е основано на взаимно доверие между участниците в нея. Никъде съдържанието на този термин не е изпълнено с по-голям смисъл, отколкото в банковото дело. Думата „Кредит” произлиза от латинската “credere”, което означава „да се вярва”. Милиони сделки дневно се осъществяват базирайки се на доверие. Без доверие и презумпция за честно поведение не би било възможно финансовия сектор да добие сегашните размери. Етиката в най-голяма степен е свързана с човешкото поведение и се основава на честност, справедливост, уважение към останалите, зачитане правата и изпълняване на задълженията, безпристрастност, както и на основа на правото. Свързана е с реалния живот чрез бизнеса и финансите – следователно, финансовата етика е се възприема като неразделна част от общата етика.
Финансовата криза предизвика преосмисляне на тези изконни човешки ценности. Тя постави под прицел доверието във финансовата система, в банките, в бизнеса, в инвестиционните съвети, в политиците, медиите и ефектите от процеса на глобализация. Финансовата индустрия е най-видима и засяга максимален брой участници. Репутацията като проява на етично поведение е важна за сигурността на клиентите и особено по отношение на задълженията си към тях. Кризата поставя проблема за финансовия риск в банковия бизнес , нещо което може да бъде назовано като „приватизация на печалбите и социализация на загубите”. Ползвайки мълчаливите гаранции на правителствата и изкушението „Too big to fail”, финансови институции поемат свръх рискове, което фирми от друг вид бизнес не могат да поемат. В този контекст и разликата между финансовия сектор и реалния и ефектите от сривовете в единия и другия, подчертавам – специалното етично измерение на неуспехите на финансовия сектор, сравнен с други. Когато фирма от реалният сектор печели – успехите й се ползват от акционерите и ръководството.
В случая с банката нещата стоят доста по-различно – при печалба акционерите и ръководството печелят, а ако е налице неуспех – те не са сред губещите. Тази съществена разлика подчертава специалното етично измерение на финансите и финансовото посредничество.
Етиката определя поведението на хората като приемливо или „правилно” или неприемливо или „неправилно”, системата от норми и принципите, основаващи морала на отделния човек ли група от хора на база тяхната религия или професия. Сократ приема, че единствената първа и основна функция на етиката се определя от разликата между доброто като средство и доброто като цел. Ние обаче трудно бихме могли да бъдем добродетелни ако не познавахме семантиката на понятието. Всички тези разнообразни по своята природа категории са обект на лично тълкуване, изключващо възможността на идентичното им възприемане от две различни човешки индивидуалности. Спазването на етичните норми е от съществено значение за поддържане стабилност и хармония в социалния живот. Признаване на нуждите и желанията на другите, справедливостта, както и съвместни усилия за справяне с общите проблеми са аспекти на социалното поведение, допринасящи за социална стабилност. Ето защо участниците в процеса на финансово посредничество са поставени пред етична дилема. От една страна са лицата, чиито нагласи са кариеристично егоистични, които се държат рационално и се стремят да реализират собствените си интереси. Моделът на взаимоотношенията се отнася до споразумението, при което едно лице, действайки като агент на друго, извършва определени функции за тяхна сметка. Тези споразумения са в основата на съвременната икономическа и финансова система, нейна неразделна част и стимулатор на процесите в нея. В традиционната концепция поведението на финансовата система се основава на морални ценности, но когато действат от името на други лица те са максимално рационални и тогава агентството в традиционния си смисъл е невъзможно. Да направят нещо за друг в система, насочена към максимален интерес е алогично.
Етичната дилема, представена от проблема за конфликт на интереси в някои аспекти на системата за корпоративно управление чрез конвертиране на агентски взаимоотношения за гарантиране на етично поведение от страна на служителите н от финансовата институция. Прост пример е работата на брокера на фондовия пазар, чиито интерес е да закупи повече и по-скъпи акции на борсата, защото това ще увеличи номинално полагащия му се за тези операции бонус. Не такава е логиката на фирмите оторизирани да сключват сделки от тяхно име и за тяхна сметка, чиито интерес е да закупят акциите по възможно най-ниски пазарни цени. Кръстосването на основни категории като интереси и ценности, определени като корелативни термини, се отнасят до две страни на всеки асиметричен модел. В рамките на аксиологическия подход онова, което се разглежда като ценностен подход в рамките на коерсивния модел може да бъде възприето като конфликт на интереси.
По-голяма част от финансовите услуги, които ползват клиентите като инвестиции в акции, облигации, пенсионни схеми, застраховки, нямат съответната подготовка и те ги възлагат на специалисти. Липсата на информация ограничава също и способността да наблюдават поведението на едни и същи агенти. Парадоксалната ситуация да се иска все повече и повече нещо, което е направено от други от една страна и от друга – човешката природа и нейното егоистично поведение. Информацията, като най-скъп ресурс, достъпът до нея и разходите , свързани с този процес стимулират в значителна степен и нарастването на транзакционните разходи съпътстващи функционирането на финансовите пазари. Следствие формулираните вече обективни условия малките и дребни инвеститори, следвайки принципите за рационалност в поведението, ползват услугите на специализирани компании, ползват ликвидни улеснения и така снижават разходите чрез икономии от мащаба и за развитие на специализирани умения.
Теорията за агентите (Agency Theory) предполага, че и двете страни – агентите и принципала са заинтересовани да максимизират печалбата от тяхното сътрудничество. Обикновен пример за проявлението й са взаимоотношенията между управителя на магазина и неговия собственик – мениджъра на магазина като агент на собственика, иска да получи колкото се може повече за минимално количество работа в магазина, собственика на магазина иска максимално работа от мениджъра срещу минимално заплащане. Тези условия елиминират идеята за честност и лоялност в агентските взаимоотношения поради тяхната несъвместимост с фундаменталното допускане за рационален максимализъм.
Основен проблем, свързан с агентските връзки възниква, когато принципала не може да наблюдава поведението и действията, предприети от агента, но много системни източници предполагат съществуването на информационна асиметрия. Информационната асиметрия засяга разликата в информираността на двете страни и изключителното право на информираност, което агента притежава. При функционирането на пазара като ефективен, т.е. „отразяващ цялата налична информация”, когато е налице по-консервативно, по-малко проциклично отколкото средното, обикновено води до по-малки доходи в сравнение с това на други участници на пазара, стоящи на различни позиции. Етичните нагласи на една група от хора, обаче могат да не влияят само върху нейните членове, но и върху хората извън тази общност. Изместването на парадигмата – от агентски взаимоотношения , т.е. личния интерес е основния мотив към предположението, че човешките същества са користни и невинаги ги е грижа за интересите на останалите, противопоставяйки предположението, че има и моменти, в които хората са честни и алтруистични, инициативи не винаги с предполагаема сила и мощност, когато са стимулирани и социално.
Във финансовото посредничество етичните норми най-често се нарушават по повод търговия с вътрешна информация, управлението на инвестициите и финансите на компании, интересите на акционерите, инвеститорите и заинтересованите страни. Търговията с вътрешна информация е може би най-често оповестяваната форма на неетично поведение и се осъществява по повод вътрешна информация за фирмата, която се предоставя нерегламентирано на публиката. Водещ мотив е срив на имиджа на атакуваната фирма и пренасочване на клиенти за генериране на допълнителни приходи.
Институционализиране на етиката в областта на финансите
Реформите във финансовата система на различните равнища имат за своя основна задача да установят или засилят съществуващите правила за етично поведение, да ограничат процикличното поведение чрез различни механизми като капиталови изисквания към банките, международни счетоводни стандарти, механизмите за определяне на възнагражденията на мениджърите, чрез специфични ограничения върху основните финансови институции. Ефективното действие на всички тези мерки, обаче ще зависи от способността да се засегнат стимулите на индивидуалните участници на пазара и финансовите институции.
Изграждането на „етична инфраструктура“ на организациите я поставя като процес непосредствено до организационния климат и организационната култура. Системата от морални норми, етични принципи и етични стандарти се отнасят до правилно или неправилно, добро или зло от гледна точка на моралните ценности и определени критерии.
В приложната етика абстрактните философско-етични понятия се конкретизират за дадената практическа сфера с цел уеднаквяване. Работен документ на ЕС предлага определени работни понятия в областта на етиката:
- етика – нормите, чрез които определени идеи и ценности се пренасят в ежедневната практика;
- Ценности – обществено одобрени принципи за оценка на добро и зло;
- Стандарти на поведение – изискуеми правила за оценяване практическите действия на служители и администратори.[1]
Централната банка, различните равнища на регулиране на финансовата система, отделните финансови посредници носят своята корпоративна отговорност. Не трябва да се елиминира фактът, че там работят хора с авторитет и позиции сред националния икономически и политически елит на страната, които носят своя мандат с професионална почтеност и институционални ценности.
Основна задача на централната банка е да поддържа ценовата стабилност, ограничаване на инфлацията, която се явява регресивен данък, понасян главно от гражданите с най-ниски доходи. Така, че поддържането на ценовата стабилност постига и запазване благосъстоянието на обществото. Важен регламент представляват политиките за защитата на интересите на вложителите, което може да се постигне само чрез добро капитализиране на банките, разумно управление, спазване основни етични правила при осъществяване на банкови операции и адекватен вътрешен контрол.
Спазването на основните човешки права и опазването на околната среда са принципи в кредитното посредничество, които не могат да бъдат институционализиране без осезателната намеса на централната банка. Спазването на човешките права или принос за тяхното нарушаване, законосъобразност и и жизнеспособност на кредитираният проект, управление на потенциални рискове, зачитане на международно признати трудови, социални и екологични норми е в съотвествие с международните стандарти за устойчиво и отговорно финансиране.
Можем с основание да твърдим, че финансовите институции у нас са успели така да се защитят нормативно, че допускането до конкретна информация за дейността им е възможна само при определени обстоятелства и подписването на безброй декларации. Всички промени, които застрашават и ограничават функционирането им и са заплаха за печалбите им се възприемат като въпрос на оцеляване.
Един от начините за решаването на етичните аспекти във финансовото посредничество е създаването и приемането на етични кодекси с усилията на официални регулаторни агенции и саморегулиращи се институции, с основна цел гарантиране на морално и отговорно поведение от страна на финансовите институции и служителите им на финансовите пазари при предлагане на финансови услуги на пазара.
В резултат на собствени проучвания бе установено, че етични кодекси са приели и обявили Българска лизингова асоциация и Застрахователна компания “Дженерали”. Като относителен дял в общия брой на кредитните институции и финансови посредници, различни от кредитните, броят им е символичен и свидетелства за неангажирано поведение на управителните тела на финансови посредници, работещи на българския финансов пазар, независимо от това дали са резиденти или нерезиденти, което от своя страна е проява на разминаване и незачитане на международни практики и поведение.
Разработването на Етичните кодекси (или кодексите за поведение) подготвени на ниво браншови асоциации, трябва да се разпространи като проява на нравствено поведение, както и да се обезпечи тяхното спазване и прилагане по съответния ред. Въпреки че Асоциацията на банките в България е приела етичен кодекс за банките, но при проучване се установи, че само две (ДСК-АД и CITI ) са публикували етичнии кодекси на своите уебсайтове. Това ясно говори за отношението и ангажимента на банките към прилагането на основни етични норми в текущата им практика. Освен в интернет, етичният кодекс трябва да е на разположение и във всеки банков клон и да се предоставя на всички нови клиенти. Също така може да се разработи “Харта на правата на потребителите”. Тази харта би могла да бъде изложена на видно място на стените във всеки банков клон.
По подобен начин Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и Асоциацията на българските застрахователи (AБЗ) могат да предприемат мерки за ефективно прилагане на кодекси за поведение в техните области. Аналогични изисквания би трябвало да важат за инвестиционните и застрахователните посредници.
КЗП би могла да проверява дали даден финансов субект спазва кодекса си за поведение. Случаите на неспазване на кодексите за поведение от страна на финансовите институции би следвало да се публикуват на уебсайтовете на професионалните асоциации или u на КЗП.
В крайна сметка става въпрос за това готова ли е човешката природа да се промени с цел предотвратяване на кризи като настоящата и ще отстоява ли по-голяма предпазливост в бъдеще при оценка на риска. Насреща са стимулите за поведение като това, предхождащо кризата, т.е. за отделния участник на пазара е по-трудно да действа по антицикличен начин, т.е. срещу пазарните тенденции ако оценката следва средно претеглената тенденция на пазара.
Заключение:
В края на краищата етиката във финансовите взаимоотношения изисква комплексно интегриране между личностната етика на индивидуални личности, с ясно съзнание за отговорностите, които поемат и тяхното проявление във финансите. Банките, застрахователните компании, пенсионните фондове са насочени да посрещат реални социални и икономически нужди, независимо от начина по който го осъществяват – чрез социално отговорно финансиране, отговорно пазене, пенсиониране, застраховане, образование. Не трябва да бъде омаловажена ролята на тези направления в предоставянето на финансови услуги за повишаване жизненото равните, за подобряване качеството на живот чрез създаване на нови работни места, намаляване на социално слабите като прослойка на обществото. Въпреки това разпространението на неетичното поведение е обект на внимание на обществеността и поставя на дневен ред ролята на държавното регулиране за повишаване на прозрачността в работата на звената на финансовата система.
Настоящата криза, която можем с основание да определим като криза на доверието и почтеността, които са категории чисто етични по своята същност. Несъмнено институционални реорганизации или допълнителни регулаторни мерки няма да бъдат подобаващият отговор и решение. Необходими са отговори и решения на всички нива – на отделния човек, правителство, финансова институция и регулаторни структури.
[1] OECD (2000), Trust in Government, Report. PP 22.
Сходни публикации
